Решението за С-300: Русия се опасява от сближаване между Иран и Запада

Президентът Путин отмени забраната за доставка на системите за ПВО С-300 за Иран. В Москва обвързват това решение на президента със „съществения прогрес“, постигнат неотдавна на преговорите за ядрената програма на Иран, съобщи министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. Той отбеляза в тази връзка и напрегната обстановка в района, преди всичко в Йемен, както и това, че С-300 е отбранителна система.

В иранския Висш съвет за национална сигурност заявиха, че очакват доставките на ракетните комплекси да започнат още през тази година, а иранското Министерство на отбраната подчерта, че решението на Москва ще допринесе за засилване на сътрудничеството между двете страни, предава ТАСС. В същото време в Държавния департамент на САЩ подчертаха точно обратното: че доставките на С-300 ще бъдат грешна стъпка, като се има предвид „неконструктивната роля“, която Техеран, по думите на говорителката на Държавния департамент Мари Харф, играе в района.

Очаквано решение

Руските експерти отбелязват, че решението за спиране на сделката за доставка на С-300 е било взето от президента Медведев през 2010 година като развитие на приетата резолюция на Съвета за сигурност на ООН и е излязло извън рамките на документа, с който се налагаше ембарго върху оръжейните доставки за Техеран.

Руските експерти определят като „очаквано“ сегашното решение на Владимир Путин и го свързват с успеха, постигнат на преговорите в Лозана, отбелязвайки, че Русия се стреми да заеме своята ниша в областта на военно-техническото сътрудничество с Техеран във връзка с потенциалната възможност за отмяна на санкциите срещу Иран в близко време. Както отбелязва Антон Хлопков, директор на Центъра за енергетика и сигурност, сега „повечето страни, които също виждат своето място в Иран, разглеждат въпроса как биха могли да си сътрудничат с Техеран“. Според експерта, решението на Русия за С-300 не е последното по отношение на контактите с Иран, като се има предвид прогреса в преговорите за разрешаване на кризата около иранската ядрена програма.

Опасенията на Москва

В същото време се изказва и мнението, че по този начин Русия изпраща на Техеран определен сигнал, предпазвайки го от твърде тясно сближаване със Запада. Алексей Арбатов, ръководител на Центъра за международна сигурност на ИМЭМО, отбелязва, че „това е сигнал, че не трябва изцяло да превключва към сътрудничество със Запада“. Експертът подчертава, че Западът „не може да даде на Техеран много от това, което може Русия“. На първо място това се отнася до оръжейните системи. Подобни стъпки ще бъдат критикувани остро от Израел и монархиите от Персийския залив, които зависят от Европа и САЩ.

В Москва се опасяват, че Иран ще завие на Запад и няма да обръща внимания на интересите на Русия. „Нещо повече: в името на собствените си интереси ще нанася вреди на Руската Федерация. Например, излизайки на петролния и газовия пазар, което ще доведе до падане на цените, представайки се пред Запада като алтернативен на Русия източник на енергоресурси“, коментира Арбатов.

Какви ракети и кога?

Възниква въпросът и за това какви ракети и кога Русия би могла да достави на Иран. С-300 в тяхната модификация ПМУ-1 не се произвеждат вече, отбелязва заместник-директорът на Института за политически и военен анализ Александър Храмчихин. Не е ясно, дали Иран ще се съгласи да получи друга модификация, защото по-рано Техеран вече е отказвал подобни предложения. Експертът е на мнение, че ще бъде трудно да се доставят комплекси, които да са аналогични на предлаганите и вече намиращи се на въоръжение в руската армия, защото те ще трябва да бъдат сериозно преработени. 

Появяват се проблеми и във връзка с възможността да се доставят по-съвременните комплекси С-400. Според Храмчихин, на руските предприятия ще им е много трудно с наличните мощности да произведат допълни ракетни комплекси заради натовареността с изпълнението на програмата за превъоръжаване на армията до 2020 г. В този случай доставките на ракетните комплекси могат бъдат отложени с 8-10 години, което едва ли устройва Техеран, смята Храмчихин.

"Российская газета". Всички права запазени.