Ще разедини ли реабилитирането на Сталин руското общество?

По време на заседанието на СПЧ, посветено на проблемите за засилването на радикализацията в обществото, Николай Сванидзе изрази опасения, че с приближаването към Деня на Победата тенденцията за морална реабилитация на Сталин ще се засили, което ще доведе до „разединяване сред общественото мнение“.

Историческата памет 

Споровете за Сталин, при чието ръководство страната постигна победата над фашистка Германия, наистина се засилиха преди честването на 70-годишнината от тази паметна дата. От руската комунистическа партия дори излязоха с инициатива в страната да бъдат издигнати няколко паметника на Сталин, да бъдат поставени мемориални плочи и в негова чест да бъдат преименувани улици в различни руски градове. Отново беше предложено Волгоград да се преименува в Сталинград.

Депутатът в Държавната дума от Комунистическата партия Вадим Соловьов е убеден, че всички тези стъпки са необходими за запазване на историческата памет. „Както всеки един управник, и Сталин е противоречива фигура, но това е история и ние сме длъжни да говорим за нея, а не да я забравяме. Най-накрая хората се избавиха от лъжата и клеветата, която витаеше около фигурата на вожда, и сега му отдават дължимото“, каза депутатът.

В президентската администрация отбелязват, че вземането на подобни решения е от компетенциите на регионите. Например, в Орловска област (326 км южно от Москва) се обсъжда активно идеята за поставянето на паметник на Сталин. Ръководителят на региона е от Компартията и не се очакват никакви спънки от страна на администрацията.

В същото време в Москва се подготвя поставянето на паметник на жертвите на политическите репресии. Ян Рачински, представител на Международната неправителствена организация „Мемориал“, която се занимава с реабилитирането и възстановяването на историческата истина по отношение на репресираните, е съгласен със Сванидзе и е убеден, че обръщането към Сталин ще разцепи обществото и ще даде повод да се смята, че в управлението е направен завой в посока на комунистическото минало. „Паметниците ще предизвикат възмущението на по-голямата част от населението и се съмнявам, че някъде властите могат да се окажат толкова неразумни, че да тръгнат да реабилитират Сталин. С изключение на някои места в Кавказ, където вече има няколко негови паметника“, обясни пред кореспондента на „Руски дневник“ Рачински. Той е убеден, че в политически план такава стъпка може да доведе до засилване на позициите на Комунистическата партия.

„Комунистите вече ръководиха страната 70 години и едва ли днес ще бъдат по-ефективни и ще доведат държавата до нещо добро, а смяната на курса ще засили позициите на хората, които са свързани с консервативните отживелици от миналото. Всичко това може да доведе до разрушаване на обществото и неговата деградация“, твърди Рачински. Експертът посочва, че реабилитацията на бившия съветски лидер може да повлияе и на международните оценки за съвременна Русия. „В много отношения това ще даде възможност да се затвърди мнението, че днешна Русия с нищо не се различава от сталинския Съветски съюз. Това само ще навреди на образа на страната в момент, когато отношенията със Запада и така са твърде сложни“, подчерта той.

Удобен пример

Елена Шестопал, завеждаща Катедрата по политическа психология на МГУ (Московския държавен университет), е убедена, че руското общество не е заплашено от сериозни противоречия, защото мнозинството руснаци са били и си остават привърженици на сталинизма. „Едва ли тези инициативи ще предизвикат разкол в обществото. Сталин си остава символ на победата във Великата отечествена война и безспорно, че ще го споменават сега в положителен аспект. Неголям процент от руснаците го смята за тиранин и те ще протестират срещу паметниците и неговата реабилитация“, заяви тя пред „Руски дневник“. 

Шестопал е убедена, че въпреки статистиката властите не трябва да следват мнението на мнозинството в това отношение. „Да се следва мнозинството не е най-ефективното действие. Изобщо властта трябва да провежда своя линия“, смята тя.

Проучване на „Левада-център“ за отношението на руснаците към Сталин, извършено през март тази година, показва, че 30% от анкетираните се отнасят положително към съветския ръководител, но също толкова руснаци гледат на него с безразличие. Със симпатия към фигурата на Сталин се отнасят 7%, с неприязън – 9%, със страх – 6%, с отвращение – 5%.  Заместник-директорът на „Левада-център“ Алексей Гражданкин обясни пред вестник „Комерсант“, че вече има разцепление сред „културния елит“, но повечето руснаци искат да видят начело на страната силен лидер и Сталин им изглежда подходящ като пример. „На широките маси Сталин им е по-скоро безразличен. Не трябва да се очаква, че хората ще излязат на улицата да протестират“, каза той.

"Российская газета". Всички права запазени.