Възможно ли е да не си гражданин на страната, в която си се родил

reuters
След разпадането на СССР и образуването на нови независими държави, 25 милиона руснаци се оказаха извън пределите на Русия. В резултат в бившите съветски републики Естония и Латвия се появи феноменът „неграждани“.

Балтийските страни от Европейския съюз са едва ли не най-активните привърженици на възпирането на Русия. През пролетта на 2014 г., след присъединяването на Крим към Русия, много граждани на Латвия - лекари, юристи, бизнесмени започнаха дори да ходят в почивните дни на специални патриотични лагери, където се учеха да стрелят и да копаят окопи.

Реалностите обаче са такива, че икономиките на балтийските страни са тясно свързани с Русия и точно в тези държави има градове и цели райони, където на улицата, в кафенетата и магазините непрекъснато звучи руска реч. Това са потомци на хората, които са се преселили в Прибалтика още във времената на Руската империя и СССР. В латвийската провинция Латгале, например, процентът на рускоезичното население достига 44. В столицата Рига рускоезичните са над 50%. Много от тези хора са пълноправни граждани на Латвия, но има и такива, които са се родили в Латвия, но са останали без гражданство и без цял ред основни права. 

„Понятието „негражданство“ се появи в Латвия на 15 октомври 1991 г., когато Върховният съвет на Литовската република взе решение автоматично да предостави гражданство само на хора, живеещи в Латвия до 1940 г., както и на техните потомци“, разказа за „Руски дневник“ изпълнителният директор на организацията с нестопанска цел „Балтийски форум“ Александър Василиев. „По онова време на 2,5 милиона граждани на Латвия се падаха 740 000 неграждани. Оттогава, по официални данни, съотношението се е променило – броят на негражданите е намалял до 270 000“, каза Василиев.

Подобен закон е приет на 30 март 1992 г. и в Естония: лицата, които не са били естонски граждани към 16 юни 1940 г., както и техните наследници можеха да станат граждани на републиката след като преминат процедура по натурализация. След разпадането на Съветския съюз другите бивши съветски републики, включително Литва, реализираха т.нар. нулев вариант – автоматично предоставиха гражданство на всички живеещи на територията на страната в този момент.

Натурализацията не решава проблемите

Александър Василиев пояснява, че в натурализацията в Латвия е преминала през различни етапи - след 1998 г., когато е въведена, след 2004 г., когато Латвия стана член на Европейския съюз. „Тогава през процедурата по натурализация преминаваха по 20 000 души годишно, но през последните години техният брой е 2-3 хиляди“, добавя той. Както пояснява експертът, негражданите са хора на средна и в пенсионна възраст, а сред младите хора до 18 години процентът е едва 3-4. Но намаляването на броя на негражданите става не за сметка на натурализацията, а за сметка на естествените биологични процеси – хората стареят и умират.

Негражданите се отличават от лицата без гражданство по това, че имат паспорти, могат да разчитат на дипломатическа защита в чужбина, а също така имат правото да живеят в Латвия и Естония без разрешение за постоянно пребиваване. „Но между негражданите на Латвия и Естония има една принципна разлика – естонските граждани имат право да гласуват на местни избори, а латвийските – не“, каза Александър Василиев. Експертът обяснява тази разлика с това, че рускоезичното население в Латвия има политическа сила. „На първо място, става дума за партията „Съгласие“, която управлява в редица големи градове, включително Рига“, пояснява Василиев.

Негражданите живеят основно в големите градове – в началото на 2014 г. те са били 20,8% от населението на Рига, 18% от населението на Лиепая, 16,7% от населението на Даугавпилс. „Ако негражданите успеят да получат правото да гласуват, то управляващата днес страната коалиция ще изгуби надежда да си върне властта в Рига, Даугавпилс, Лиепая и други градове“, прогнозира Василиев.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"