Вкусната Русия: Узбекски пилаф – много или нищо

Родината на пилафа е Узбекистан. Във времената на съветския съюз, когато страната е част от СССР, пилафът се превръща в масово разпространено ястие навсякъде, включително разбира се и в Русия. Днес основните идеолози и разпространители на узбекската кухня естествено са от самия Узбекистан. Един от тях е Сталик Канкишиев. Именно от неговите книги руснаците се учат да готвят това сложно ястие.

Никой не знае със сигурност точно колко ястия са популярни под названието „узбекски пилаф“. Както по външен вид, така и по вкус, пилафът от Бухара е напълно различен и от този, който се приготвя например в Андижан или Ташкент. Нещо повече – ако двама съседи седнат да готвят пилаф заедно, резултатът може да е коренно различен, дори и да използват едни и същи съставки. Освен това всеки готвач вярва, че неговият или нейният пилаф е „правилният“.

Пилафът често се готви на лятната кухня в традиционните домове и това е така по няколко причини. Първо, пилафът трябва да се приготвя в голям съд или казан, който може да бъде ползван единствено навън. Пилафът има и много характерен аромат – съчетание от миризмата на агнешко и подправки. Навън той се разнася много бързо, но в закрито помещение може да се застои. Трето, поради размера на казана и сравнително сложната процедура, „пилаф за един“ е абсурдно понятие. Трябва да сготвите много или нищо, иначе защо изобщо да си цапате ръцете? А цял един казан може да бъде изяден единствено в дачата, където можете да организирате събиране с приятелите или семейството си или пък да почерпите съседите.

Ако някой излапа твърде много пилаф (това може да се случи лесно!) и му е трудно да диша, дайте му малко ситно нарязан измит лук, поръсен с оцет и чаша зелен чай. На следващия ден  чаша силен черен чай с много захар и никаква закуска е най-добрата рецепта за оправяне.

Подготовката на пилафа – както при всеки друг специалитет от националната кухня и социалния живот – се състои от много детайли, без които всичко се проваля и обезсмисля. Един от основните компоненти е гореспоменатият казан. Материалът е по-важен от автентичността. Ето защо вместо да си купувате казан от пазара, където не може да сте сигурни от какъв материал е изработен въпросният съд, по-добре си вземете качествен уок от  желязо – няма значение от коя фирма, стига да е с точния размер за целите.

Ето как се готви:

1) Приготвянето на пилафа отнема доста време, така че не е лошо да започнете отрано. Нека нарежем морковите. Първо ги накълцайте така, а след това на малко по-ситно.

2) Трябва да измием ориза и да го накиснем за няколко часа.

3) Пилафът трябва да бъде готвен в специален съд, който наричаме казан. Първо слагаме сланината. Когато започне да цвърчи, изваждаме пръжките и добавяме малко растително олио.

4) Хвърляме в казана и ребърцата. Оставете ги да се поизпържат няколко минути и ги извадете. След това прибавяме лука. Когато той порозовее, добавяме нарязаното на парчета месо. След като месото се приготви, слагаме и морковите и ги оставяме да омекнат за 15 минути.

5) Основната подправка се нарича кимион – наръсваме я заедно с малко кисел трън и сол. Връщаме ребрата обратно в казана – парчетата месо, които изпържихме преди това. Добавяме и цели скилидки чесън и люти чушки. Сипваме малко вода, така че да покрие всички продукти.

6) След 40 минути изваждаме лютите чушки, за да не стане ястието твърде люто.

7) Добавяме ориза. Количеството трябва да е около сантиметър под нивото на водата. Засилваме огъня, за да може ястието да заври малко по-бързо. След като цялата течност се е изпарила и е попила в продуктите, изключваме печката и оставяме ястието да престои така за около половин час. Последната задача е да разбъркаме пилафа и да го сервираме в голяма чиния.

"Российская газета". Всички права запазени.