По време на войната СССР е получил от Запад помощ на стойност 130 млрд. долара

Колко голямо е било икономическото значение на военното сътрудничество между СССР и САЩ, какво е значението на ленд-лийза за икономическите връзки между нашите страни?

Това е била значителна военно-техническа помощ от страна на съюзниците, преди всичко САЩ, а също така – Великобритания и Канада. Обемът на помоща се оценява по различен начин. В съветската историография беше прието да се смята, че това се е равнявало на 4% от всички производствени мощности на СССР, но най-новите изследвания показват, че реално равнището е достигало не по-малко от 7%.

Значението на икономическото сътрудничество със САЩ не може да бъде оценено. Ако бъдат преизчислени по курса на 2003 г. и отчитайки инфлацията, обемът на доставките ще бъде за около 110 милиарда долара, а с доставките от Великобритания и Канада – 130 милиарда долара. По някои основни направления тези доставки са имали изключително значение. Например, в първата половина на 1942 г. западните доставки са  надвърляли загубите в танкове три пъти. САЩ са ни доставили около 15 хиляди самолета, които са били използвани от съветската авиация, включително изтребители „Аерокобра“ и бомбардировачи „Бостън“. Към онзи момент това са били най-съвременни самолети. С „Аерокобра“ е летял знаменитият съветски ас Александър Покришкин, както и цялата му ескадрила. Той е свалил 59 самолета на противника, 48 от които благодарение на американската техника.

Ако говорим не само за доставки на военна техника, но и за оборудване и комплектоване – какъв е бил обемът на сътрудничеството?

Една от главните насоки на сътрудничеството е бил авиационният бензин. В СССР не са могли да произвеждат бензин с високо октаново число. Но за доставената техника се е използвало именно това гориво. Освен това, „ахилесовата пета” на Съветската армия са били съобщенията за свръзка и транспорта: съветската промишленост не е успявала да задоволи исканията нито като обем, нито като качество.

Например, само през 1941 г. армия е загубила 58% от автомобилния си транспорт. За да компенсират тези загуби, съюзниците са доставили в СССР над 400 хиляди автомобили, преди всичко – камиони. В периода на окупацията немския „Даймлер Бенц“ е организирал сглобяване на автомобили в завода в Минск (сега столица на Белорус). След освобождаването на града там е било организирано сглобяване на американските автомобили по ленд-лийза.

Много важна е била доставката не само на готова техника, но и на суровини: метали, химикали, и продукция, която не се е произвеждала в СССР. Например, повече от половина на съветските самолети са били произведени като се е използвал алуминий, доставен от съюзниците.

Каква част от доставките е била продукция непосредствено за военни нужди и може ли да се говори за пълноценно гражданско сътрудничество?

Съгласно първия протокол за ленд-лийза ( общо е имало 4 протокола), само 20% от доставки са били военната техника, а 80%  - промишлено производство и продоволствия. Съюзниците са доставили в СССР 1900 локомотива, а за същия период в страната е било произведено само 446 локомотива. Били са доставени 11 хиляди железопътни вагона, а в същото време в СССР са били произведени малко над  хиляда. Без тези доставки е невъзможно да си представим функционирането на съветската икономика в годините на войната.

Например, с предоставения от съюзниците телефонен кабел е било възможно да се обиколи Земята по екватора. Помоща на съюзниците е имала огромно значение при възстановяване на производствените мощности в освободените райони на страната, включително и за възстановяването на селското стопанство. Става дума и за доставки на конкретни продукти: в СССР са доставени 610 хиляди тона захар, а самият СССР е произвеждал 1,46 млн. тона.

Колко сериозно е било намаляване на обемите на сътрудничеството след войната?

Това намаляване е бил доста значително, основно, защото програмата за ленд-лийз приключила. Унищожената по време на войната техника е била отписвана, а това, което е останало е трябвало да бъде върнато.

Още преди края на войната между СССР и САЩ са се водили преговори за кредити за възстановяването на народното стопанство. По-специално САЩ са предлагали на съветското ръководство кредит на стойност 10 млрд. долара за 35 години с годишна лихва под 2%. Имало е и молби от съветското правителство и по-специално министърът на външните работи Вячеслав Молотов се е опитвал да се договори за кредит на стойност 6 млрд. долара за 30 години, но това не се е получило, не се е получило и да се развият икономическите връзки. СССР се е опасявал да попадне под икономическата зависимост от Запада, а и съветското ръководство не е вярвало в искреността на съюзниците.

От записите на телефонни разговори на Йосиф Сталин е известна фразата, че „Чърчил ще бръкне в джоба ти за копейка, а Рузвелт -  за рубла”. Това е било несправедливо по отношение на страните, които са оказали на СССР помощ в огромни размери. Като резултат СССР отказал да участвува в новите световни институции: Международен валутен фонд и Световната банка. Освен това съветското ръководство се отказало и от поканата да се включи в „План Маршал”. След това започнала Студената война и икономическите връзки са били сведени до минимум.

"Российская газета". Всички права запазени.