Как руските компании и частни лица оспорват санкциите

Руските компании и частни лица, включени в „черните списъци“ във връзка с украинската криза и присъединяването на Крим, оспориха санкциите в съдилищата. В частност, руското списание „Коммерсант-Власть“ съобщава, че към Европейския съд вече се е обърнал милиардерът Аркадий Ротенберг, смятан за близък приятел на руския президент Владимир Путин. По данни на италианския вестник „Кориере дела сера“, през есента на 2014 г. италианските власти наложили запор върху принадлежащите на бизнесмена активи и недвижима собственост с обща стойност 30 милиона евро.

„За оспорването на санкциите има достатъчно много основания, преди всичко, защото обосновките за включването на едно или друго лице в санкционния списък са изключително размити. Съответно, това дава множество причини за оспорване на санкциите спрямо едно отделно взето лице“, казва партньорът в юридическата фирма „Пепеляев Груп“ Юрий Воробьов.

Множество искове

По данни на руския вестник „Комерсант“, някои от руснаците, попаднали в санкционните списъци на ЕС, се опитват да постигнат отмяна на санкциите през съда. Освен това, те изпращат своите молби за преразглеждане на решенията с посочени в тях забележки директно в Съвета на ЕС. След такива молби през 2014 г. от санкционните списъци са заличени няколко украински политици, в това число синът на бившия министър-председател на Украйна Алексей Азаров, а също така и няколко граждани на Сирия и Либия, включително братовчеда на полковник Кадафи. Както казва партньорът от адвокатската кантора „Егоров, Пугински, Афанасиев и партньори“ Евгений Ращевский, „решението по което и да било съдебно дело, в което санкциите са оспорени успешно, може да повлияе върху решенията по бъдещи дела“.

По същия начин и руските компании се опитват да оспорят санкциите в съда. Още през октомври 2014 г. най-голямата руска петролна компания „Роснефт“ оспори наложените ѝ от Европейския съюз санкции. Две седмици след нея същите искове предявиха и най-големите руски държавни банки: Сбербанк, ВТБ, ВЕБ и петролната компания „Газпром нефт“, които също са включени в „черните списъци“. Преди това Европейският съвет забрани на лица от ЕС да купуват и да търгуват с нови акции и облигации на тези компании, а също така да им предоставят кредити за срок от 30 дена.

Перспективните дела

По думите на Юрий Воробьов, най-големи успехи в отмяната на санкции могат да постигнат, преди всичко, корпорациите и бизнесмените, а не политиците. В частност, от санкциите пострадаха известен брой компании и бизнесмени, които са считани за „близки“ до руската власт. „Санкциите изглеждат най-неубедителни по отношение именно на тази група хора и фирми, защото не винаги е очевидна тяхната връзка със събитията, послужили като формален повод за въвеждането на санкциите“, казва Воробьов.

Руските играчи могат да се възползват като прецедент от опита на иранските компании. В частност, както отбелязва директорът на международния правов отдел на IPT Group Алексей Мозжухов, Иран е успял да отмени някои санкции на ЕС. През 2013 г. Европейският съд се е произнесъл по 42 подобни иска, свързани предимно със санкциите срещу Иран, като 15 от тях са удовлетворени.

Например, отменени са санкциите срещу иранската банка Mellat, успяла да опровергае своята съпричастност към финансирането на иранската ядрена програма. Впрочем, Юрий Воробьов е на мнение, че иранският опит едва ли ще бъде от особена полза, тъй като въвеждането на санкциите и тяхната обосновка са коренно различни. Но тези дела показват, че борбата със санкциите не само е възможна, но и че може да бъде постигнат положителен резултат, добавя той. По думите на Алексей Мозжухов, съдебното дело може да отнеме от една до няколко години.

„През това време геополитическата ситуация, най-вероятно, ще се залюлее в някаква посока, и е възможно въпросът може да се реши от само себе си“.

"Российская газета". Всички права запазени.