Петте тайни забележителности на московския Кремъл

ТАСС
Кремъл е най-посещаваната забележителност на Москва. Всички екскурзоводи и пътеводители непременно показват на туристите Царя Камбана и Царя Топ, Тайницката кула, Оръжейната палата. Но в Кремъл има и такива забележителности, които може да не забележите така лесно. Впрочем тъкмо това ги прави такива интересни.

1. Работните „кабинети“ на ястребите, соколите и бухала

На служба в московския Кремъл има няколко пернати сътрудници: двойка соколи, двойка ястреби и огромен бухал. Техните задължения са организацията на системата за биозащита на територията и естествената популация на враните.

Оказва се, че не само туристите веднага обръщат внимание на ослепителното сияние на кремълските куполи. Скъпоценната позлата има коварен враг: московските врани. Враните използват като атракция хлъзгавите като лед и покрити с тънки позлатени листове куполи: спускат се от кубетата като от ледено хълмче като дерат с ноктите си позлатата. След мъчителна безкрайна война с пернатите вандали изходът е намерен: в Кремъл е създадена орнитологична специализирана служба.

Дворът на соколите се намира в самото подножие на Тайницкия хълм. Той е скрит от очите на минувачите, но тези, които знаят за съществуването му, могат да го намерят без усилие. Има още и зимна волиера за пернатите пазачи на Кремъл – тя е вградена в участъка на Кремълската стена между Набатната (известяващата за тревога – бел. ред) и Спаската кула.

Птиците попадат на служба в Кремъл съвършено неподготвени. Вече тук те преминават специален курс на обучение за лов по уникалната методика, разработена от сътрудниците на Федералната служба за охрана (ФСО).

Соколите и ястребите имат началник, заседаващ, както се полага, в отделен „кабинет“ – неговата голяма волиера е разположена малко встрани от общия двор на соколите. Това е могъщ бухал – специален проект на ФСО и почти ангел пазител на Кремъл. Кремълските орнитолози го наричат по руски маниер Филя. С неговата поява беше разработена нова тактика за лова на враните: бойните ястреби и соколи начело с Филя мълниеносно атакуват враговете от всички страни. 

2. Иконостасът на изчезналия манастир

По време на съветската власт всички религиозни съоръжения в Русия са безпощадно унищожавани или преоборудвани в складове, музеи или архиви. Под тежката ръка попада и Вознесенският манастир в Кремъл. Неговото събаряне предизвиква безпрецедентна съпротива на обществеността. Видни деятели на културата пишат писма на Сталин. Но без оглед на това манастирът все пак бива изтрит от лицето на земята. Неговото бивше разположение днес е обозначено на схемата на Кремъл с празен правоъгълник, намиращ се редом със Спаската кула.

Обаче малцина знаят, че в Патриаршията палата днес можете да се полюбувате на съхранения исторически иконостас на събора на Вознесенския манастир. Без оглед на свитите срокове, които остават за спасяването на църковните и културните ценности, сътрудниците на Оръжейната палата успяват да спасят иконостаса на гробницата на великите княгини и царици. Тогава спасяват една от главните светини на Кремъл – мощите на свети Алексий, които днес намират покой в Богоявленския събор.

3. Тайните на Кремълския дворец

Държавният Кремълски дворец е построен през шестдесетте години и е обект на културното наследство. Извън социално-политическите форуми той се използва за сцена за изнасянето на концерти и театрални постановки. Тук се помещава театърът „Кремльовски балет“. Всяка година зад стените му се провежда главната „Новогодишна елха“ на страната (детският празник).

Дворецът, разбира се, има своите тайни. На малко хора е известно, че под неговата сцена е съхранена отлятата в началото на ХХ в. и поставената тук още при строителството звънарница начело с многотонния „благовестник“ (най-голямата камбана в традиционния православен набор от камбани).

4. Скритият Потешен дворец

Потешният дворец (Развлекателният дворец – бел. ред.) на Кремъл е скрит от взора на невнимателните посетители. Вгледайте се: той се намира при западната стена на Кремъл, между Комендантската и Троицката кула. На това място царят Алексей Михайлович, по прозвище Тишайши, отделя някога за своя тъст – болярина Милославски, тесен участък между крепостната стена и стопанските постройки на царския дворец.

След смъртта на болярина Милославски неговите палати преминават към царското имущество. Съединяват ги с царския дворец с каменен преход. От 1672 г. в тях започват да се устройват развлечения – първите театрализирани представления в старата Рус. В резултат на това палатите започват да се наричат Потешен дворец. В наши дни в него са поместени службите на комендатурата на Кремъл.

Като архитектурна особеност на Потешния дворец изпъква положението на църквата „Похвала на Богородица“. Тя е „вписана“ в сградата на двореца. Външният притвор на църквата откъм западната ѝ страна е направен с висяща от плоския покрив градина – по-рано в московския Кремъл е имало няколко такива уникални градини.

5. Студио за записи в Троицката кула

Оказва се, че в старинната Троицка кула на московския Кремъл се намира съвременно студио за звукозапис и главната репетиционна база на Президентския оркестър. Това е главният музикален колектив за официални мероприятия от държавно значение, включително и за инаугурацията на президента на Руската федерация. Той е един от малкото оркестри в света, в който има симфоничен състав. Солистите знаят химните на повечето държави на света.

Любопитното е, че Президентският оркестър е имал изяви с известни музиканти, чийто репертоар е много далеч от класиката – Кен Хенсли с групите Uriah Heep, Scorpions и „Ария“. Музикалният колектив е записал музиката към 40 филма, драматически спектакъла, спортни мероприятия, сред които са и олимпийските игри в Москва през 1980 г.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"