Гласът на войната

Син на шивач и домакиня, деветокласникът Юри Левитан се премества от Владимир в Москва, за да стане велик артист. Не го приемат в Театралния институт заради провинциалния му акцент, но пък става член на група от радиоговорители, която набирал известният артист Василий Качалов.

Съдбата на 19-годишния Левитан, който все още изпробвал силите си в радиото, била решена сравнително скоро – през януари 1934 г. След като чул гласа му в ефира, Сталин се обадил на председателя на „Радиокомитета“ и наредил от този ден нататък именно този говорител да чете неговите доклади по радиото. Така, благодарение на редкия си тембър и изразителността на гласа си, стажантът Юри Левитан станал главен говорител на Съветския съюз.

„Внимание! Говори Москва!“

Сутринта на 22-и юни 1941 г. телефонът в Радиокомитета бил нажежен до червено от кореспондентите в Минск и Киев: съобщавали за внезапното нападение на фашистка Германия. В Москва се страхували от провокации, но за всеки случай извикали Левитан на работа. Много скоро куриер от Кремъл донесъл плик, в който имало листче с два реда, които трябвало да бъдат прочетени в ефир: „В 12 часа на обяд ще бъде излъчено важно правителствено съобщение“.

Гласът на Юри Левитан се разнесъл над цялата страна: „Внимание! Говори Москва! Граждани на Съветския съюз! Предаваме заявление от Съветското правителство. Днес, в четири часа сутринта, без да бъдат предявени каквито и да било претенции към Съветския съюз, без обявяване на война, германските войски нападнаха нашата страна...“

Считано от есента на 1941 г., думите „говори Москва“ Левитан произнасял от Свердловск. Това се обяснявало с факта, че всички радиокули в Подмосковието били демонтирани, тъй като немците ги използвали за ориентири при бомбардировките. Заповедите на Върховния главнокомандващ и на Совинформбюро Левитан получавал по телефона от Москва. През март 1943 г. Юри Левитан бил прехвърлен в Куйбишев, където вече бил разположен Радиокомитетът. До края на войната обаче всички били убедени, че гласът му звучи от столицата. Информацията за това, че Левитан е работил от Свердловск, била разсекретена едва след четвърт век.

На 9 май 1945 г. Левитан бил извикан в Кремъл и му връчили текста на заповедта на Върховния главнокомандващ за победата над фашистка Германия. Тя трябвало да бъде прочетена  35 минути по-късно. За да стигне до студиото, Левитан трябвало да пресече Червения площад. А той бил залят с море от хора. Левитан си спомня (тези спомени са описани в очерците на приятеля на Левитан публициста Юри Белкин): „Другари, викам, пропуснете ни, ние сме по работа!“ Отговарят ни: „Каква ти работа! Сега по радиото Левитан ще прочете заповедта за победата. Стойте тук, като всички, и слушайте!“ Наложило се спешно да се върне в Кремъл, там имали собствена радиостанция. В 21 часа и 55 минути Левитан разпечатал плика с восъчен печат и прочел: „Говори Москва! Фашистка Германия е разгромена!“

За годините на войната, от 1941-ва до 1945-та, Левитан е прочел 2 000 съобщения на Совинформбюро. Тогава не били правени записи и затова през 50-те години помолили Юри Борисович отново да прочете част от тези сводки и съобщения. Записали ги на магнетофонна лента – за историята.

„Не мога да подведа хората. Чакат ме“

За първи път сърцето го заболяло през 1945-та, когато чел в ефир материали за Освиенцим. Левитан починал 40 години по-късно от сърдечен пристъп в Прохоровка, докато чествали юбилея от Курската битка. За това време първият говорител на „всички радиостанции на Съветския съюз“ прочете още множество правителствени изявления и репортажи от Червения площад, разказа на целия свят за първия полет на човек в космоса...

Преди да замине за Прохоровка Юри Левитан се оплакал на приятелите си, че го боли сърцето. Но на всички опити да го разубедят да пътува отговарял лаконично: „Не мога да подведа хората. Чакат ме“.

"Российская газета". Всички права запазени.