Александър Солженицин предвиди украинските събития

Написано е през 1968 г., публикувано през 1974 г. (Архипелаг ГУЛАГ, част пета, глава 2):

…Болно ми е да пиша за това – украинското и руското се сливат в кръвта ми, в сърцето и мислите ми. Големият опит, който имам в общуването с украинци в лагерите, ми разкри колко им е болно. Нашето поколение неизбежно ще плати за грешките на по-старите.

Да тропнеш с крак и да викнеш „мое!“ – това е най-лекият път. Неизмеримо по-трудно е да произнесеш „който иска да живее – да живее!“ Колкото и учудващо да е, не се сбъднаха предсказанията на марксизма-ленинизма, че идеите на национализма ще угаснат. Във века на атома и кибернетиката незнайно защо той процъфтява. И идва време, харесва ли ни или не, да плащаме за самоопределението, независимостта – сами да си платим, а не да чакаме да ни горят на клади, ще ни давят в реки и ще ни обезглавяват. Длъжни сме да докажем, че сме велика нация не според големината на територията или броя на населението, а с величието на постъпките си. А дълбочината на проблема е в това, че около нас има хора, които не искат да живеят с нас.

С Украйна ще се получи твърде болезнено. Но трябва да знаем тяхната обща болка. Щом не се е установило за един век – значи трябва да проявим благоразумие. Длъжни сме да им дадем решението – федералистите или сепаратистите, кой кого ще убеди. Да не отстъпиш би било безумие и жестокост. И колкото сме сега по-меки, по-търпими, по-разяснителни, толкова повече надежда има да възстановим надеждата в бъдеще.

Нека поживеят, да пробват. Те бързо ще осъзнаят, че не всички проблеми се решават поединично. (В различните области на Украйна е различно съотношението на тези, които се смятат за украинци и тези, които се смятат за руснаци, както и тези, които не се самоопределят като нито едно от двете. Тук ще има много проблеми. Може във всеки регион да си направят отделен референдум и след това да се даде възможност на всички, които искат да се преместят. И не цялата Украйна в днешните й формални съветски граници е наистина Украйна. Някои области безусловно теглят към Русия. Крим беше приписан на Украйна от Хрущов. А Карпатската Рус? Да проверим и за нея – имаме нужда от справедливост към себе си, как иначе украинците ще се отнесат към карпатските руснаци?)

Април, 1981 г. От писмата до Конференцията по руско-украинските отношения в Торонто, Харвардски университет, Изследователски институт:

Напълно съм съгласен, че руско-украинският въпрос е един от най-важните съвременни въпроси и във всеки случай е решаващо важен за нашите народи. Но също така смятам, че е пагубно това кипене на страстите, тази температура, която се образува около него.

…Аз нееднократно съм се изказвал и мога да повторя, че никой никого не може да държи при себе си със сила, никоя от спорещите страни не може да мине с насилие към другата страна, нито към своята собствена, нито към народа като цяло, нито към което и да е малцинство, защото всяко малцинство си има... своето малцинство, при всички случаи трябва да се разбере и да се изпълни местното мнение. Точно затова всички въпроси могат да се решат най-добре от местното население, а не в емигрантски спорове при деформирани усещания.

…На мен ми е особено болно от такава яростна нетърпимост при обсъждане на руско-украинския въпрос (пагубен за двете нации и полезен само за враговете им), аз самият съм със смесен руско-украински произход и по въпроса за взаимното влияние на тези две култури никога не съм виждал и не виждам антагонизъм между тях. Неведнъж съм имал възможност да пиша и публично да говоря за Украйна и нейния народ, за трагедията на украинския глад, имам не малко стари приятели в Украйна, винаги съм гледал на украинските страдания и на руските страдания като на посткомунистически страдания. Според моето лично усещане няма място за руско-украински конфликт, и, ако, да ни пази Бог, се стигне до там, мога да кажа: никога, при никакви обстоятелства  няма да тръгна сам, нито ще пусна синовете си да тръгнат в един руско-украински конфликт – колкото и да ни тласкат натам нечии безумни глави.

Публикувано в „Руска мисъл“, 18.06.1981 г. В Русия текстът първо е отпечатан в списание „Звезда“, декември 1993 г.

Написано и публикувано през 1990 г. („Как да възстановим Русия?“)

Слово към украинците и белорусите:

Да се раздели днес Украйна би означавало да се реже през съдбата на милиони семейства и хора: толкова са омесени хората. Цели области са с преобладаващо руско население, колко хора се затрудняват да изберат за себе си националност, колко смесени произходи, колко смесени бракове, макар че до днес никой не ги смяташе за „смесени“. В самото население няма и сянка на нетърпимост между украинци и руснаци.
Разбира се, ако украинският народ действително пожелае да се отдели, никой няма да посмее да го удържа със сила. Но при това разнообразие само местното население може да решава съдбата на своите региони, а всяко новообразувано малцинство в тези местности е длъжно да срещне подобно ненасилие към себе си.

"Российская газета". Всички права запазени.