Как живеят в Русия сирийските бежанци

Хамза станал бежанец неочаквано за самия себе си. Той е 30-годишен. Роден в сирийската столица Дамаск. Неговият баща работел в университети из целия Близък изток като преподавател по история на исляма. Когато се пенсионирал, той отворил свой магазин за хранителни стоки, който носел добра печалба. Юридически Хамза е сириец, а етнически – бжедуг. Такива народности и днес живеят в руския Северен Кавказ.

Бягство от войната

Седем поколения назад семейството на Хамзи избягало от войната в Кавказ, но мечтаели някога да се завърнат в родината си. „Реших да осъществя мечтата на нашия род и да се завърна в родината. Знаех кабардински език и реших да опитам. Когато пристигнах в Кабардино-Балкария (КБР), войната в Сирия още не беше започнала, това стана, когато аз вече се устройвах на новото място“, разказва той.

Хамза говори на кабардински език като го смесва с арабски и английски. В качеството на преводач с нас на масата седи семейство от Налчик, при което работи Хамзи.

„Когато се оказах тук, трябваше нещо да работя. Преди това не работех, само се занимавах с интересни за мен неща. Увличах се от електрически системи. А тук вече работя като строител, мебелировчик, да, също и електротехник“, разказва той. Хамза вади телефона си и показва снимки на ремонтите, които прави в момента. Всички интериори напомнят приказките на Шехерезада, смесени с евроремонти. Елмира споделя, че след като бригадата на Хамзи направила ремонта у тях, познатите им също започнали да го търсят за майстор. „Сирийците започнаха да ни правят тъмни тавани и да ги подсветват. Преди тях никой не правеше подобни нововъведения“, казва тя.

Войната лишила семейството на Хамзи от дома и магазина им. Родителите и сестрите му също се преместили в КБР. „Когато вече бях тук, започнаха бомбите. Роднините ми пристигнаха при мен. И ако за мен беше по-лесно да получа гражданство, то за родителите ми беше по-трудно - разказва той. – Така живеем ние тук, буквално се опитваме да си почешем ухото с лявата ръка, но къде няма проблеми? Те винаги виждат доброто - могат да заминат някъде другаде“. 

Младият мъж лукаво се усмихва. „Сега мечтая за семейство. Но все още не съм срещнал подходящата жена“. Сестрите му вече са омъжени и са напуснали Русия, а той се кани да живее в историческата си родина. „Наех си жилище, тук живее родният ми дядо. Въобще, ние сирийците си помагаме един на друг. Също така ни помага Световната адигска организация. Те ми отпуснаха 500 хиляди рубли за покупка на жилище. Просто ми ги преведоха на банковата карта. Дом още не сме си избрали“, разказва младият човек.

Дом и работа

„Парите за тези домове събираме навсякъде по света“, казва ръководителя на Кабардинската обществена организация „Адеге Хасе“ Мухамеди Хафице. При това, събираме пари не само за пребиваващите в Русия сирийци, но помагаме на черкезите по целия свят. „Проведохме телевизионен маратон, помагат ни частни лица, държавната администрация - обяснява Хафице. - В началото предлагахме на хората да си избират място, където искат да живеят и да си купят дом, но после решихме да превеждаме парите на нуждаещите се, за да се разпореждат сами с тях.“

Директорът на националната организация каза, че се занимава със завръщането на черкезите вече 50 години и до 2012 г., когато започна сирийският конфликт, в региона са пристигнали повече от 3 хиляди, а след 2012 – повече от 1600. Това не са големи цифри в сравнение с украинските бежанци, но всеки от пристигащите получава работа и дом, тези хора изграждат доста затворено общество и присъединяването би било доста трудно. „При нас пристигнаха хора от всички сирийски области, доста от тях вече получиха гражданство, в някои селища вече има цели улици само със заселници.“

Сред пристигащите има много хора с висше образование, учители, юристи. Но всички тези професии изискват добро владеене на руски език, а хората говорят само кабардински и адигски. „Трудно им е да работят по професията си, затова им подбираме работни места, където ще бъдат полезни – строители, водопроводчици, майстори. В селските населени райони работят като възпитатели в детски градини, защото там населението е кабардинско, а те знаят езика. Един от тях работи като преводач във вестник“, разказва Хафице. 

В момента влязоха в сила поправки в закона, в които се казва, че претендиращите за руско гражданство са длъжни да знаят руски език, но експертите са уверени, че ще успеят да адаптират ситуацията за републиките. „Обърнахме се към Съвета на федерациите с искане черкезкият език да бъде признат като руския. В нашата република са признати три езика – кабардински, балкарски и руски“, отбелязва той.

Хамза споделя, че повечето от неговите съотечественици искат да останат в Русия, но има и такива, които искат да се върнат, когато ситуацията се нормализира. Засега, тези които са се устроили вече, продължават да водят в Кавказ своите родственици.

"Российская газета". Всички права запазени.