Русия не се бои от ядрена война

160 държави участнички в ДНЯО призоваха за пълното отказване от ядреното оръжие заради хуманитарните последствия от използването му. „Ядрената петорка“ е против. Къса ли се ДНЯО по шевовете?

Когато толкова много държави, т.е. въпросният брой участници в ДНЯО, се подписват под инициатива за хуманитарните последствия от използването на ядрено оръжие, не можем да не се съобразим с това. Дори и да не сме съгласни с тази инициатива. На първо място, тя измества вниманието от реалните проблеми на процеса по ядрено разоръжаване... Защо тази тема не беше повдигната през 2005 г. или в края на миналия век? В света за това време не се случи нищо извънредно, за да се обсъжда тази тема. Изглежда, че тя бе привнесена в международния дневен ред изкуствено, за да се предприемат действия към забраната на ядреното оръжие. На второ място, тази инициатива поражда повишени очаквания в сферата на ядреното разоръжаване, а това на практика може да подкопае основите на Договора за неразпространение.

Много държави говорят, че ДНЯО има дискриминационен характер.

Да, те казват: ядрените държави добре са се уредили. Докато останалите страни са поели отговорност да не произвеждат ядрено оръжие, ядрените държави, вместо да се разоръжават, не бързат да откликнат на очакванията на международната общност за един безядрен свят.

Това изглежда като много стабилна логика...

Да, в тази логика без съмнение има здрав разум. Но такива оценки са в разрез с реалността: и американците, и ние през последния четвърт век сме съкратили ядреното въоръжение с 85%. А ако започнем сметката от 2005 г., то количеството на бойните глави е съкратено трикратно. Това бавно темпо ли е? Но колкото и да повтаряме това, няма да ни чуят...

Но не е ли налице забавяне на процеса на ядрено разоръжаване напоследък?

Що се отнася до ядреното разоръжаване, то ситуацията наистина не е проста. След по-малко от три години, до 5 февруари 2018 г., ние с американците трябва да достигнем нивата, предвидени в последния договор за съвместно постепенно съкращаване на стратегическите ядрени оръжия (СТАРТ). Възниква въпросът: а след това накъде? На този въпрос отговор няма: налице е много неопределена ситуация в сферата на стратегическата стабилност. Става въпрос, както многократно сме казвали, и за американската система за противоракетна отбрана... и за вероятното разполагане на оръжие в Космоса, и за дисбаланса в сферата на обикновените въоръжения...

Може би никой в момента не може да отговори на въпроса дали ще е възможно да се сключи ново споразумение в сферата на съкращаването на стратегическите ядрени оръжия. В крайна сметка за нас този въпрос не стои на дневен ред.

Има ли възможност за диалог със САЩ по въпроса за ПРО? 

Нямам информация Вашингтон да има готовност да обсъжда тази тема. Диалогът по въпросите на стратегическата стабилност по линия на президентските комисии, както е известно, беше прекратен. Американците казаха, че със или без Русия системата за противоракетна отбрана ще бъде построена. Те също дадоха ясно да се разбере, че няма да удовлетворят нашето искане за юридически обвързващи гаранции системата да не бъде насочвана срещу Русия. А и общото състояние на нашите двустранни отношения в момента не благоприятства възобновяване на разговорите по тази тема.

А смятате ли, че сега има по-голяма опасност от ядрен конфликт?

Не, не мисля. В света не се е случило нищо, което би могло да предизвика използването на ядрено оръжие. И американците, и останалите ядрени държави добре разбират степента на своята отговорност.

От чл. 14 на договора СТАРТ следва, че разширяването на системата за ПРО може да се разглежда като основание за прекратяване на договора. Защо Русия още не се е отказала от този договор?

Нека напомня, че през ноември 2011 г. тогавашният президент на Русия Дмитрий Медведев заяви, че можем да преразгледаме своето отношение към договора, ако на даден етап системата за ПРО започне да засяга нашите интереси в сферата на сигурността. За момента, доколкото ми е известно, подобни обстоятелства не са възникнали. Американската система за ПРО в момента е в състояние на първоначална готовност.

В документалния филм „Крим. Пътят към родината“ президентът на Русия Владимир Путин заяви, че се е обмисляла възможността за привеждане в бойна готовност на ядрено оръжие в разгара на украинската криза. 

Нима това не е доказателство, че на ядреното оръжие днес се придава по-голямо значение, отколкото по-рано?

Президентът каза, че такъв вариант се е разглеждал, но от думите му съвсем не следва, че ядрените сили са били приведени в състояние на повишена бойна готовност...

Още една остра тема, повдигната в хода на конференцията – обвиненията по адрес на Русия, че нарушава Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие (ДРСМО).

Подобни въпроси трябва да се решават по дипломатически канали... Според нас полемиката по тази тема на конференцията за ДНЯО е неуместна, но след като американските ни партньори първи повдигнаха този въпрос, то естествено ние ще представим нашата позиция.

От времето, когато договорът за ракетите със среден и малък обсег бе подписан, военните технологии напреднаха много. Руската страна обвинява САЩ в нарушаване на договора – в частност, заради ударните безпилотни самолети.

Тези американски безпилотни самолети напълно попадат под определението за ракети със среден обсег, независимо от функциите, които изпълняват. Преди да започнат производството на такива ударни безпилотни самолети, американските колеги можеха да дойдат при нас и да ни предложат поправка на договора... Но те не го сториха и избраха да нарушат договорните положения.

Тоест Вие допускате възможността в договора да бъдат внесени поправки?

В самия договор такава възможност съществува. Всяка страна може да внесе всякакви поправки, но поправките могат да бъдат приети единствено със съгласието на другата страна. За всеки конкретен случай подобни въпроси трябва да се решават отделно. Но ние нямаме намерение да внасяме никакви поправки.

"Российская газета". Всички права запазени.