Не разрешиха траурен митинг на кримските татари

На 18 май в Симферопол не се състоя траурното шествие и митингът, посветени на 71-годишнината от депортацията на кримските татари. Традиционната възпоменателна акция (провеждаща се 23 години) с участието на 5 хиляди души е била заявена от Меджлиса на кримско-татарския народ.

Обаче и тази година, както и миналата, властите в Крим забраниха масовите акции. Както пише вестник „Комерсант“, „кримско-татарската общност“ е помолила премиера на Крим Сергей Аксьонов за този отказ. Причината – желанието да не се политизира денят на скръбта. През 2014 г. забраната бе обяснена в указа на премиера на републиката така: „За да не допуснат възможни провокации от страна на екстремистите“. 

За възможни провокации се говореше и този път. На 7 май за това съобщи вицепремиерът на Република Крим Руслан Балбек. Според неговите думи на правоохранителните органи и на властите на републиката е станало известно, че се готвят масови провокации, зад които стоят украински политици и лидери на Меджлиса. „Аз съм уверен, че ние няма да допуснем подобни инциденти да нарушават междуетническото съгласие в Крим“, каза той пред агенция РИА „Новости“.

Но все пак официалният отказ на Меджлиса от организацията на масовата акция бе обоснован с факта, че подходящите места за подобен митинг в града са заети. Властите в Крим предложиха паметта да се почете с неголеми траурни акции и с молитви в джамиите.

„Ще дойдем и ще разкажем за своите проблеми“

За това да не бъде политизиран Денят на паметта на работното съвещание на правителството на Крим се е изказал лидерът на мюсюлманите в Крим Емирали Аблаев. Тази идея е била подкрепена от лидера на общественото движение на кримско-татарския народ „Крим“ и от бившия говорител на Държавния съвет на републиката Ремзи Илясов, съобщиха за вестника в Министерския съвет на републиката.

В Меджлиса са си направили такъв извод: „Местните власти се опасяват, че ние ще дойдем и ще разкажем за своите проблеми. Те не искат това, защото вече на хартия са решили всички проблеми на кримските татари“, каза на „Комерсант“ членът на президиума на Меджлиса Али Хамзин.

Според мнението на председателя на съвета на обществената организация „Милли Фирка“ (който е в опозиция на Меджлиса) Васви Абдураимов никаква кримско-татарска общественост не ги е молила за това. „Такова желание е било озвучено от лицата от кримско-татарския етнос, които имат високи длъжности във властта. А също така и от създадените с помощта на административния ресурс и с неговите пари така наричаните обществени движения“,  заяви той в интервю за „Руски дневник“.

Според него всички останали кримски татари – както тези, които „не са достатъчно лоялни“ на руските власти, така и тези, които поддържат интеграцията с Русия – „категорично осъждат това решение“. С него кримската власт нанесе „колосален удар върху имиджа на Русия“, смята Абдураимов. „Сега другите страни ще сочат с пръст: „Вижте какво правят руските власти в отношението си дори към паметта на кримските татари“ – казва той.

Страх или стабилност?

Зад това действие се вижда действително страхът от протести, заяви в интервю за „Руски дневник“ вицепрезидентът на независимия фонд „Център за политически технологии“ Ростислав Туровски. „Ако протестът бъде твърде шумен, то това ще бъде отчетено като минус на регионалната власт“, казва той. Сега се създава лоялно на властта кримско-татарско движение, отбелязва експертът, а същевременно се опитват да изтласкат по периферията радикалната част от кримските татари, „което в голяма степен им се удава да направят“. 

Генералният директор на „Института по регионални проблеми“ Дмитрий Журавльов вижда в забраната желание да се запази стабилността в региона. „Депортацията – това е страшна история, тя не трябва да се забравя, но днес има сериозни социални сътресения за региона, който тъкмо сега започна да си поема въздух, това е много опасно“, отбелязва Журавльов. „Меджлисът сам за себе си реши, че той е единственият представител на кримско-татарския народ - казва политологът, - което на мене ми се струва, че не е точно така“. „И не всички кримско-татарски деятели поддържат позицията на Меджлиса“, добавя той.

Като цяло и двамата политолози се съгласяват, че не си заслужава от това да се очакват каквито и да е негативни последствия за властите в Крим и за междуетническите отношения в региона.

"Российская газета". Всички права запазени.