Защо БРИКС е важен за Русия

До неотдавна БРИКС обединяваше единствено фантазията на бившия главен икономист от „Голдън Сакс“ (Goldman Sachs) Джим О'Нийл, който измисли тази абревиатура през 2001 г., за да обозночи най-бързоразвиващите се икономики в света, като същевременно предложи на клиентите си нов обект за инвестиции (банката веднага започна да предлага на клиентите си портфейли с ценни книжа от страните от четворката).

Русия има особени отношения с БРИКС. Идеята в тази борсова химера да се вдъхне политически живот принадлежи именно на Москва. През септември 2006 г. по инициатива на руския президент Владимир Путин в Ню Йорк се състоя първата министерска среща във формат БРИКС. След това през май 2009 г. в Екатеринбург се проведе първата в историята среща на върха на блока – гостите бяха приети от приемника на Путин, Дмитрий Медведев.

И въпреки че тогава не бяха постигнати конкретни резултати, срещата на върха имаше важен пропаганден ефект за Русия: отношенията със Запада тогава бяха в ниска точка и Москва демонстрира пред САЩ и ЕС, че има и други влиятелни партньори. За изминалите години организацията разшири своето поле на действие. Чрез геополитически пиар тя започна да създава нови международни норми. 

Основното, с което до момента е известна БРИКС, е опитът да се създаде алтернатива на Бретън-удската система за организация на световната финансова архитектура, където доминира Западът. Страната активно координира своите позиции по тези въпроси с Г-20.

А през 2014 г., когато окончателно стана ясно, че Конгресът на САЩ е блокирал одобрението на реформите на МВФ за преразпределение на гласовете в полза на развиващите се страни, участниците в БРИКС се договориха да създадат своя собствена банка и пул от национални валути – в перспектива това ще помогне да се намали зависимостта на международните финанси от хегемонията на долара и еврото.

Между другото, сериозните постижения на БРИКС за момента се изчерпват с това и са огранчени. Една от причините за ниската ефективност на БРИКС като международна структура е свързана с особеностите на нейната бюрократична работа. БРИКС е може би единственото обединение, където срещата на върха не се провежда към края, а в самото начало.

Така дневният ред за цялата година се подготвя в една страна, а вземането на решения се случва в друга. Поради липсата на синхронизация много инициативи си останаха крайно зле разработени. Русия първа реши да сложи край на това. Председателството на Москва започна официално през май, тоест срещата на върха ще бъде резултат от тримесечна работа. С Китай нещата ще отидат още по-напред – срещата на върха през 2016 г. в КНР ще е резултат от пълноценно едногодишно председателство.

В рамките на своето ръководство на организацията Русия се старае максимално да разшири дневния ред. Още в началото на годината Кремъл помоли всички федерални ведомства да представят своите предложения за сътрудничество в рамките на БРИКС – и в резултат на това дневният ред на срещата на върха в Уфа вече се състои от 130 точки.

Между другото при сегашната международна обстановка за Русия, също както и през 2009 г., е важна не само прагматичната страна, но и символиката. След присъединяването на Крим и началото на войната в Източна Украйна, Западът активно се опитва да изолира Русия.

Чрез въвеждане на санкции Москва формално беше изключена от „голямата осморка“, лидерите на САЩ, ЕС и техните съюзници се опитват да избягват лични контакти с Владимир Путин на различни международни събития, където биха могли да се натъкнат един на друг (а през 2014 г. руският президент даже напусна преждевременно срещата на Г-20 в Австралия). Парадът за Деня на победата на 9 май на Червения площад стана още един значим символ на международната изолация на Русия. Сега в Уфа руските ръководители ще получат възможност да представят старната като лидер на незападния свят. 

Председателството на БРИКС ще позволи на Москва да се позиционира като участник в обединение, което е алтернатива на сегашния световен ред. В компанията на най-големите икономики в света (в крайна сметка, по данни на МВФ китайският БВП е най-големият в света по покупателна способност) и динамичните лидери от Южна Азия, Латинска Америка и Африка, Москва може уверено да твърди, че не си струва да се върне в „голямата осморка“, дори и да бъде поканена обратно.

Така всеки практически резултат от срещата на върха в Уфа ще бъде в много по-малка степен със символично значение за събитието и в много по-голяма степен за създаване на нов смисъл – за момента единственото поле, на което БРИКС успява да отбележи нещо видимо.

Авторът е ръководител на програмата „Русия в Азиатско-тихоокеанския регион“ в Московския център „Карнеги“.

"Российская газета". Всички права запазени.