Защо Русия купува американски долари, за да укрепи рублата

Руската централна банка започна да купува щатски долари, за да попълва валутните резерви, съобщи прес службата на институцията. Все още става дума за сравнително неголяма сума в размер на до 100-200 млн. долара на ден. По-специално на 13 май Централната  банка придоби 181 млн. щатски долара, а на 14 май купи 200 млн. щатски долара.

Само че, както отбелязва професор Алла Дворецка от Факултета по социални и икономически науки към Руската академия на науките, по международните стандарти обемът на международните резерви на Русия е в зоната на сигурност и страната е сред първите десет с приемлив „валутен буфер“, което позволява да се гарантира критичният обем на вноса и да се обслужва външният дълг. По думите й по-сериозната причина да се купува валутата е опасността от прекомерно укрепване на рублата.

Основните причини

„Като се има предвид, че дневната търговия с валута е на стойност около 5 млрд. щатски долара, покупки за 100-200 млн. долара като цяло не би трябвало да оказват сериозно влияние върху динамиката на валутния пазар“, коментира началникът на анализаторския отдел на „ИК Русс-Инвест“ Дмитрий Беденков. По неговите думи в конкретния случай плановете на регулатора трябва да се разглеждат като елемент на вербална интервенция. Регулаторът дава на пазара да се разбере, че се интересува от укрепването на рублата.

„В момента сме свидетели на ситуация на известна външнополитическа стабилизация, малко или много спокойна динамика на цените на петрола. Това, в комбинация с интервенцията, поддържа рублата до степен, достатъчна отново да се съживи вносът, а това на свой ред пречи на заместващия внос и икономическия разстеж за сметка на вътрешни източници“, обяснява Алла Дворецка. Едновременно с това укрепването на рублата  застрашава интересите на износителите - на първо място тези, които изнасят суровини, а това означава, че страда бюджетът, тъй като на доходите от петрол и газ се падат над 50% във федералния бюджет.

„Укрепването на рублата има редица неприятни последици за икономиката. Експортно-ориентираните компании имат изгода рублата да е по-евтина. Това се отнася в двойно по-голяма степен за фирмите, които изнасят не суровини, а продукция с висока добавена стойност“, споделя главният анализатор в UFS IC Иля Балакирев. Освен това според него цените на продукцията на световните пазари, включително в сферата на металургията, са на дългосрочен минимум и в условията на скъпа рубла износителите на металургична продукция ще се окажат в още по-тежко положение.

Централизирана политика

Новата практика на Централната банка е в противоречие с решението за преход към свободен курс на рублата. „Официалното възобновяване на редовните покупки на чуждестранна валута на вътрешния пазар на пръв поглед изглеждат като крачка назад в осъществяването на декларирания от Банката на Русия преход към свободен курс на рублата“, казва Алла Дворецка.

По думите й в началото на 2014 г. са прекратени целевите валутни интервенции, а към края на 2014 г. централната банка се опита напълно да излезе от пазара, което рязко понижи курса на рублата, обезсилена и без това под натиска на макроикономическите и геополитически фактори. „Затова Банката на Русия си запази правото да се намесва в ситуацията чрез нерегулярни и внезапни интервенции само в случай на заплаха за финансовата стабилност“, допълва Дворецка.

Въпреки това според Дворецка „играта на понижение“ на курса на рублата трябва да бъде тактически ход; стратегически е важно усилията да се концентрират върху засилване на авторитета на националната валута, на нейната конкурентоспособност и покупателна способност.

„Когато Централната банка се опита да се бори със спада на рублата през втората половина на 2014 г., тя губеше по няколко милиарда на ден и това не помагаше особено. Тук е важен именно сигналът, който успокоява валутните спекуланти“, смята Иля Балакирев. Според него ако тези сигнали са системни и еднозначни, това ще има по-добро влияние върху пазара, отколкото реалните покупки на валута. 

"Российская газета". Всички права запазени.