Наследството на Обама и Русия

Преди всичко трябва да си припомним позабравеното: съвсем не е задължително целта на междудържавните отношения да бъде да се договориш за нещо. В годините на „студената война“ достатъчно интензивната комуникация между двете страни в никакъв случай не е била единствено с цел подписване на споразумение или дори за решаването на конкретен въпрос. Къде по-важна е била задачата да се разбира логиката на действията и, по възможност, намеренията на противоположната страна.

В началото на 90-е тези механизми и навици започнаха да изчезват, защото изглеждаше, че от тях вече няма нужда. Опасността от война вече не се възприемаше като реална, а активните преговори задължително трябваше да доведат до конкретни резултати. Но политическите промени от 2014-2015 г. показаха, че надеждите за окончателно и безвъзвратно загърбване на конфронтацията в политиката са били илюзорни. Нравите и обичаите от епохата на „студената война“ се завърнаха, а инструменти за тяхното обуздаване няма.

Линията на Съединените Щати по отношение на Москва от момента, в който Крим стана част от Руската Федерация, се състои горе-долу в следното: контактите да бъдат сведени до минимум до тогава, докато Кремъл не промени поведението си.

Тази линия не доведе до никакви резултати. Очакванията на Вашингтон, че Русия ще промени курса си по отношение на Украйна, не се оправдаха. От друга страна, стана ясно: и на Москва ѝ е трудно да разчита на това, че в съседната страна може да бъде постигната някаква приемлива стабилност без волята и участието на САЩ. И най-накрая, започна да расте общото напрежение, което се изразява в различни по рода си неприятни инциденти с участието на военни кораби и самолети на Русия и НАТО.

При това и дума не може да става за пълномащабна „студена война“. Имаме „общи предизвикателства“ и няма къде да се ходи. Например, Москва и Вашингтон различно разбират генезиса на събитията в Близкия изток, но никой не оспорва това, че „Ислямска държава“ е заплаха и за руснаците, и за американците.

Барак Обама навлиза във финалния стадий на своя президентски мандат, когато държавният глава мисли преди всичко за своето наследство. На Обама се падна трудният период на деконструкция на световния ред, така че, постигането на международни успехи бе обективно трудно. Пък и не му се разминаха сериозните грешки. И сега е още по-важно да се съсредоточи върху тези направления, за които има шанс да останат в историята. В случая с Обама това преди всичко е Иран, вероятно и Куба. Приключването на иранската епопея е пипкава работа по всички направления, очертава се много крехко съгласие, така че му е необходимо максимум съдействие от всички страни, включително и от Русия

В по-далечна перспектива, на Барак Обама, разбира се, не му се иска да оставя Близкия изток в това хаотично състояние, в което той се намира в момента, и тук руското участие или най-малкото неутралитет също са му необходими. Обратното, в перспектива наследството от Украйна не обещава нищо добро – президентът на САЩ си дава сметка, че бързи резултати не могат да бъдат очаквани.

Затова новият етап от руско-американските отношения (до началото на 2017 г.), съдейки по всичко, ще изглежда примерно така. Установяване на работна комуникация на ниво лица, които отговарят за военно-политическата сигурност, с цел свеждане до минимум риска от случайни сблъсъци. Размяна на становища и възможни стъпки по ситуацията в Близкия изток. Не си струва да се очаква обща позиция, но и откровено противопоставяне няма да има. В случая с Иран дори е възможно активно взаимодействие, по въпроса със Сирия няма да има резки движения. Позициите им за Украйна ще си останат противоположни, но най-вероятно страните ще се постараят да избегнат ескалацията.

От този модус вивенди не следва, че риториката ще се смекчи, напротив, може да се очаква, че ще се наложи реалният спад на напрежението да бъде компенсиран с по-бойни заявления. Но като цяло, подобна ситуация може да се запази до края на президентството на Обама. А по нататък ще зависи от много фактори, не на последно място от динамиката на отношенията на двете страни с Китай.

http://www.rg.ru/2015/05/20/lukianov.html

"Российская газета". Всички права запазени.