25 години постсъветска Русия: сериозни предизвикателства към младата държавност

Експертите, оценявайки четиривековния период на строителство на руската държавност, стигат до извода, че без оглед на това, че в основни линии новата руска държава се е осъществила сполучливо, пред нея се запазват редица по-сериозни предизвикателства, отговорите на които тепърва предстои да бъдат намерени.

Говорейки за постсъветска Русия, анализаторите са склонни да предполагат, че в основните си черти новата руска държавност е преминала проверката на времето. При това всички отбелязват нейния противоречив характер. Както смятат някои наблюдатели, това е свързано със самата нееднозначност на приемането на документа за суверенитета на Русия в рамките на СССР – та нали РФ бе основната носеща конструкция на Съюза, прекратил своето съществуване през декември 1991 година.

„Последният пирон“

„Самата декларация е много противоречиво явление. От една страна, тя предопредели разпада на СССР, а от друга – съхрани територията на РФ“, заяви пред „Руски дневник“ историкът и политологът от МГУ Дмитрий Андреев. Той предполага, че декларацията за суверенитета на Русия е станала „последният пирон в ковчега на СССР“. Обаче друг сценарий вече не е можело и да има и това е било „избор на най-доброто от лошите варианти“, тъй като възможностите, позволяващи да се съхрани цялостта на страната, вече са били изпуснати.

По мнението на Борис Шмельов, ръководител на Центъра за политически изследвания на Института по икономика, „руският народ, инициирайки разпада на СССР, практически се отказа от части от самия себе си“, тъй като „Съветският съюз представляваше в себе си също и голямата историческа Русия“.

Неустойчива държавност

Както отбелязва анализаторът, макар че за изминалите 25 години на Русия ѝ се удаде да създаде институти за управление и гражданско общество, да синхронизира икономическата система, руската държавност все пак не е придобила необходимата устойчивост за това време. Според мнението на Шмельов това е до голяма степен свързано с факта, че Русия засега не е успяла да изгради ефективна демократична политическа система.

„При нас съществува, макар и мек, авторитарен режим; не се наложи системата на задръжките и противовесите; парламентът не работи – това е просто машина за гласуване; не се появи устойчива партийна система; голяма корупция...“, отбеляза експертът в интервю за „Руски дневник“ своята представа за проблемите на постсъветска Русия.

Мнозина предявяват претенции за ефективността на руската политическа система. Както отбеляза президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов, в Русия засега така и не се е установила устойчива републиканска система. В противен случай ние бихме наблюдавали „публична смяна на властта в хода на конкуренцията на алтернативни екипи“. „У нас практически не е ставала смяна на екипите чрез публична конкуренция – действа механизмът на приемствеността, една такава неформална президентска династия“, заяви политологът на „Руски дневник“.

В същото време според неговото мнение такава система има своите предимства от гледна точка на консолидацията на властта и преминаването на кризите. Отбелязвайки като цяло положителната роля на институцията на силната президентска власт в Русия, анализаторът я нарече „крайъгълен камък, на който се крепи националната конструкция“.

Властолюбието на Елцин

Традицията на силната власт на президента в съвременна Русия беше основана още от първия постсъветски лидер Борис Елцин. Без оглед на това, че сега годините на неговото управление са наричани от някои време на реалния демократичен експеримент в Русия, тогава президентът бе силно критикуван за авторитарността си.

Такива обвинения се адресираха към приетата по негово предложение конституция от 1993 година, в съответствие с която на руската политическа територия институцията на президента безусловно доминира над всички други структури на властта.

Според мнението на Андреев основателят на съвременната руска държавност е бил човек, загрижен само за своите интереси – за своята собствена власт, но все пак в този период това по парадоксален начин се е превърнало в благо за Русия.

„В това време нещата така удивително се стекоха, че тягата към абсолютна, силна власт на президента Елцин, на която никой да не смее да посяга, обективно съвпадна с интересите за структурирането на пространството на територията на РФ. Едва ли някой друг би отстоял тази територия в страшното време на 90-те години“, смята политологът.

Както си спомня Андреев, в конфликта на президентската и законодателната власт, кулминирал в танков обстрел на сградата на парламента от верните на Елцин войски,  той е заемал страната на противниците на президента – на председателя на парламента Руслан Хасбулатов и на вицепрезицента Александър Руцки.

„Сега аз бих бил на страната на Елцин. Убеден съм, че нито единият, нито другият биха могли да удържат Русия“, заявява анализаторът, говорейки за периода, който също така е известен като „парада на суверенитетите“ – провъзгласяването от страна на регионите на по-широка политическа автономия през 90-те, чийто най-драматичен епизод стана обявяването на независимосттта на Чечня и последвалата след това първа чеченска кампания.

Предизвикателството на многонационалността

Все пак, говорейки за тази позитивна роля, която в руските реалии играе институцията на силната президентска власт, политолозите в същото време подчертават слабостта на останалите държавни институции, включително и на парламента. Извън това, назовавайки уязвимите места на съвременната руска държавност, някои от наблюдателите посочват етнотериториалния принцип на устройството на федерацията – наличието в РФ на национални републики.

Ремизов отбелязва, че в това отношение продължава съветският курс на национално строителство – вместо създаването на нация, като единен политически организъм, в РФ върви строителството на многонационална държава. „Ако ние говорим за множествеността на нацията вътре в страната, то това означава, че страната се състои от субекти, имащи право на самоопределение с произтичащите от това последствия“, отбелязва политологът.

„Няма го усещането за млада страна“

Извън темата за националната конструкция на страната се посочва и друга противоречива особеност, свързана със съветското минало. Съществува мнение, че идеологията на съвременна Русия прекомерно е ориентирана в посока на съветския носталгичен багаж. Според мнението на Михаил Виноградов, президент на фонда „Петербургска политика“, РФ като че ли се стеснява от своята сегашна държавност и се опитва да я подсили за сметка на приемствеността от СССР.

„Това е сериозен риск, защото, като разглежда историята от [основателя на древноруската държава] Рюрик, РФ се лишава от усещането за млада страна, за историческата динамика на една млада страна. Междувременно тези постсъветски страни, които се смятат за млади, показват по-добра динамика“, заяви експертът на „Руски дневник“, посочвайки успехите на Казахстан и Азербайджан.

В същото време на фона на останалите постсъветски държави руската държавност като цяло стои нелошо. Според мнението на Шмельов държавността на Русия – това е реален факт, за разлика например от други страни в региона – Украйна, Молдавия и Киргизия – чиито перспективи в този план са неясни.

"Российская газета". Всички права запазени.