Китайският вятър издува нашите платна

РИА „Новости“
На състоялата се в Москва в края на май конференция на РСМД (Руски съвет за международни дела), посветена на руско-китайските отношения, се говореше много за изграждането на нов тип партньорство с Пекин. „Руски дневник“ разговаря с декана на факултета по световна икономика и политика към Висшата школа по икономика, политолога Сергей Караганов.

РД: Според вас, в какво се заключава новият тип партньорство между РФ и Китай?

Сергей Караганов: Аз смятам, че новото е това, което се случи в последно време, след като Китай и Русия се споразумяха за взаимна интеграция и координация на двата мегапроекта. Това са Китайският икономически пояс

„Път на коприната“ и Евроазиатският икономически съюз, чийто лидер е Русия. До скоро болшинството от анализаторите бяха на мнение, че двата проекта ще се конкурират. Сега се случва точно обратното. Много вероятно е, че в центъра на Евразия ще се оформи нова територия на икономическо развитие, която ще е от полза за всички и ще бъде, вероятно, център на ново сдружение – Голяма Евразия.

РД: Понякога експертите изказват опасения, че в този проект Русия може да се окаже в ролята на „младши партньор“ на Китай.

Караганов: Такива опасения съществуват. Но на тези, които ги изказват, бих им дал съвет да не омаловажават възможностите на Русия. Да, ние отстъпваме икономически на Китай, но засега ние сме равнопоставени фигури на световната сцена. За да се запази в бъдеще паритетът между Русия и Китай, има два пътя, които трябва да се развиват паралелно.

Първият, и той е главният – Русия трябва решително да промени икономическата си политика, постигайки растеж, преди всичко в тези отрасли, в които ние реално сме конкурентоспособни, и пренасочвайки я на изток. И второто направление е това, че в евроазиатския проект трябва да присъстват други мощни играчи: Индия, Иран и други страни от региона. Китай ще бъде, разбира се, мощна държава, може би доминираща, но по никакъв начин хегемон.

РД: Трябва ли Русия да участва в създаването на тази нова финансова система заедно с Китай?

Караганов: Задължително. Ние, разбира се, ще работим и в старата система, но появата на паралелни банки за развитие, паралелни резервни валути, паралелни системи за разплащане – всичко това е изгодно за Русия, това повишава маневреността ѝ и я прави по-самостоятелна и по-независима.

РД: Днес много се говори за развитието на енергийното сътрудничество между Русия и Китай. Но с какво то се отличава от това, което вече съществува, например, между Китай и Саудитска Арабия, Иран или африканските страни?

Караганов: Китай, разбира се, както и всяка друга отговорна страна, има интерес да диверсифицира външните си източници за доставка на енергийни ресурси. Това е абсолютно нормална и разумна стратегия. Що се касае разликата, то тя съществува и е много съществена. Доставките от Африка или от Близкия Изток са изключително уязвими. Китайците прекрасно разбират това. Всички тези доставки се осъществяват по море, а в морето и сега, и в близко бъдеще, ще доминират САЩ. Поради това съществува теоретична възможност за прекратяване на тези доставки или заплахи за тяхното прекратяване. За континенталните доставки на енергоносители тези заплахи не съществуват

РД: Заедно с Китай, Русия участва в редица международни организации – ШОС, БРИКС. Не съществува ли опасност Китай да доминира в тези структури?

Караганов: Философията на ШОС и БРИКС в значителна степен е насочена към това, тези съюзи или обединения да са на равнопоставени страни. Естествено, от икономическа гледна точка, Китай има огромни възможности, по-големи от тези на другите страни. Но и другите държави провеждат там напълно самостоятелна политика. И засега всички печелят, защото, когато са обединени, те получават допълнителен политически капитал, без да влагат допълнителни ресурси.

РД: Русия запазва ли възможността си за възобновяването на нормалния диалог със Запада? Това не се ли възпрепятства от процеса на руския завой на Изток?

Караганов: За Русия, с нейната, като цяло, европейска идентичност, откъсването от Европа би било неизгодно и икономически, и политически, и дори от морално-политическа гледна точка. Затова възможности за диалог трябва да се търсят. Но аз мисля, че този диалог може да бъде много по-продуктивен, ако той се води, най-добре, в по-широк, евразийски контекст.

РД: Китай активно „пазарува“ предприятия в Западна Европа, в САЩ и други региони по света. Трябва ли да се страхуваме от този род икономическа експанзия?

Караганов: Китай притежава огромни излишъци на капитали. Сега става ясно, че тези огромни спестявания стават уязвими: не е изключено, че рано или късно Съединените щати ще предприемат девалвация на долара, за да обезценят, в това число, и своя собствен дълг. Такива тенденции се наблюдават в момента. В тази ситуация китайците се опитват да получат активи вместо пари. По цял свят те купуват сгради, предприятия. Това е достатъчно разумна философия и тя трябва да се използва за собствена изгода.

В Русия, за съжаление, и досега съществува останалият от миналото стереотип, според който ние във всичко виждаме опасностите, но не желаем да видим възможностите. Трябва да бъдем велики, но трябва да бъдем и силни, и благополучни. Тогава наличието на голям съсед, такъв, какъвто е Китай, може да донесе за Русия, преди всичко, огромни възможности. Тогава китайският вятър действително ще издува нашите платна.

http://www.rg.ru/2015/05/31/evrazia-site.html

 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"