Приключи ли ерата на приходите от износ за Русия?

Александр Пасечник, директор на отдела за анализи във Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕС):

Ако разглеждаме американския петрол като конкурент на руския, то не си струва да се обръща голямо внимание на въпроса кой е шампионът в момента. Водещата тройка са САЩ, Саудитска Арабия и Русия – тук няма големи разногласия. В отраслов план задачата на Русия е малко по-различна. В момента сме ориентирани към Тихоокеанския регион. За Русия е важно да разшири инфраструктурните си мощности, тъй като китайският, индийският, корейският и японският пазар са с голям потенциал за увеличение на износа. Двигателят, разбира се, е Китай. Най-важната задача за Русия е да синхронизира темпото на национален добив с нарастващото търсене на суровини от страна на Китай. Тук съществува риск да не могат да се изпълняват договорите в дългосрочен план, тъй като ние увеличаваме експортния си портфейл, а всички тенденции в добивния сегмент са ориентирани към стагнация (Министерството на енергетиката планира до 2020 г. да задържи нивото на добива в рамките на 525-530 милиона тона годишно).

Не е ясно откъде ще се вземе още петрол. Отчасти известни обеми могат да се покрият с доставки от Иран, но покупките на ирански петрол от Русия са по-скоро временна инициатива с политически оттенък. Между другото, да се говори, че заради забавянето на темпото на увеличение на добива в Русия е възможно напълно да се загуби експортният пазар е преждевременно.

По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Китай има достатъчно потребителски ресурс, за да погълне обемите не само на руските доставчици. Има и още един важен момент, който трябва да бъде отчетен. През май тази година в Русия бе отчетен рекорден ръст на добива на петрол въпреки прогнозите на експертите (през май Русия е произвеждала по 10,708 милиона барела на денонощие; Саудитска Арабия – 10,25 милиона барела на денонощие – бележка на редактора).

И тук е важно да се обяснят причините за успеха на сектора. Възможно е той да се дължи на отложения ефект от предходното десетилетие, когато стойността на барел петрол бе над 100 долара и това позволи да се увеличат инвестициите в добива. Друго обяснение може да се търси в първите последици от девалвацията: приходите на петролните компании в рубли бележат ръст и това даде възможност през 2015 г. да бъдат увеличени рубловите намеси и мащабната замяна на вноса (покупката на местна продукция за енергийния сектор). Какво точно е предизвикало рекордното увеличение на добива през май ще стане ясно след второто-третото тримесечие на годината.

Михаил Крутихин, партньор в консултантската компания RusEnergy:

Основната задача на нашето правителство е да запази вътрешното ниво на добива, а не да го увеличава. В енергийната стратегия, която в момента предстои да бъде одобрена окончателно в новия си вариант, се посочва, че в най-оптимистичния случай Русия ще запази добива си на равнище от 526-527 милиона тона годишно. Песимистичният сценарий на правителството е добивът на петрол да се свие, като до 2035 г. това понижение би могло да бъде до 467 милиона тона годишно.

Това се дължи на влошеното качество на запасите. Новите находища са все по-малки по размер и се намират на места, които са все по-отдалечени от инфраструктурата и в геоложки план те са все по-трудни за добив. А повечето големи находища на петрол, който се извлича лесно, се намират в стадий на понижение на добива. Но ниските темпове на добив в Русия не влияят директно на състоянието на нашата икономика.

Друг фактор е, че ръстът на добива в САЩ, в Саудитска Арабия и в други страни означава, че петролът на световния пазар ще се увеличава.

Например САЩ увеличават добива си на първо място, за да се откажат от вноса. Онези, които преди са изнасяли за САЩ, трябва да търсят нови пазари за продукцията си. Това означава натиск върху цените. Именно това е основното, което влияе на състоянието на руската икономика.

Все пак, ниските цени на петрола не означават само съкращение на приходите в бюджета. Те означават също, че петролните компании остават с по-малко пари, за да разработват ефективно своите запаси. За да се извлича т. нар. трудно-извлекаем петрол в Русия са необходими разходи от не по-малко от 85 долара на барел. А в момента да се продава такъв петрол на подобна цена е вече невъзможно. Затова престава добивът и на трудно-извлекаемият нефт в Русия. Т.е. ерата на приходите на Русия от износ е по-скоро приключила. Икономиката трябва да се развива в други направления.

"Российская газета". Всички права запазени.