Китай откри най-дългия товарен железопътен маршрут през Русия до Хамбург

По думите на Ту Сяоюе, железопътната линия Харбин – Хамбург се отличава с високата си търговска стойност и ниското ниво на логистични разходи, защото тя ще отнема два пъти по-малко време, отколкото сегашният път по море и автомагистрали.

Първата композиция по този маршрут потегли на 13 юни. Продължителността на пътуването трае 15 дена, за това време влакът преминава през територията на Монголия, Русия и Полша. При това, на китайско-монголската и на белоруско-полската граница ще трябва да се сменят колелетата на влака във връзка с различното разстояние между релсите. Влакът ще се движи веднъж седмично.

Дължината на маршрута надхвърля 9 820 км, което го прави най-дългия от съществуващите трансконтинентални търговски маршрути. Към днешна дата, подобна транспортна връзка с Европа, преминаваща през Транссибирската магистрала, имат няколко китайски града, включително Чунцин, Ченду, Чанша, Хефей, Иу и Суджоу.

Китайският англоезичен канал „Ню Чайна ТВ“ (New China TV) съобщи, че маршрутът Харбин – Хамбург ще се ползва за транспортиране на електроника, резервни части и облекло, произведени в северен и североизточен Китай. Немските автомобилни гиганти „Мерцедес Бенц „ и „Ауди“, а също така и тайванският производител на електроника „Фокскон“ (Foxconn) заявиха, че планират да използват този маршрут.

По данни на китайския информационен ресурс CRI, новият влак ще превозва стоки на обща стойност над 4 милиарда юана (около 650 млн. долара) годишно. 

Китайците си правят планове за транзит през Русия

В момента Китай активно използва Транссибирската магистрала за превоз на товари. Няколко дни преди да потегли първият влак по маршрута Харбин – Москва, се състоя откриването на линията за товарни превози между Урумчи, столица на Синдзян и Москва.

Освен това, през януари 2015 г. Китай за първи път излезе със съобщение, че ще построи високоскоростна ЖП линия, която ще свързва Москва и Пекин. Стойността на маршрута ще бъде 1,5 трилиона юана (242 млрд. долара) и той ще е с дължина 7 хил. км, съобщиха градските власти на Пекин през януари 2015 г. Планира се първата отсечка от пътя Москва - Казан да бъде готова през 2017 г.

Също така, за Китай представлява интерес руският Далечен Изток. През май 2015 г. властите в китайската провинция Дзилин предложиха на правителството на Приморието да изградят високоскоростна ЖП линия, която да свързва Владивосток с граничния град Хунчун в КНР. Властите в КНР планират първият участък от ЖП линията до Хунчун да е готов още през август 2015 г.

„Ако се получи така, че ние съвместно успеем да го продължим, то това ще бъде първата трансгранична скоростна ЖП магистрала между Русия и Китай“, коментира първият секретар на комитета на Комунистическата партия на Китай в провинция Дзилин Баин Чаолу.

Руските чиновници са съгласни да си сътрудничат с Китай при строителството, но срещат проблем с привличането на държавни и частни инвестиции вътре в страната. Например, проектът за високоскоростна ЖП линия Москва – Казан дълго време беше замразен, докато китайски инвеститори не се съгласиха да финансират този участък. 

Освен това, до ден днешен под въпрос стои проектът за изграждането на руската част на моста над река Амур, който трябва да свърже железопътните линии на Русия и Китай. Още през 2008 г. бе подписано междуправителствено споразумение за строителството на новия мост. По-голямата част от дейностите бе поета от Китай (1,9 км от общо 2,2), който планира да завърши своята отсечка до края на 2016 г. Руските ведомства и държавни фондове не можаха да започнат изграждането на своята част, защото възникнаха „трудности от организационно-управленски характер“, съобщи на 20 април 2015 г. руският делови вестник „Ведомости“. 

"Российская газета". Всички права запазени.