Минното поле на историческата памет след 1991 година

„В минном поле прошлого копаться - лучше без ошибок".

Най-контрастен пример за „мемоформатиране", посочва доцент Григорова, е митът за Тибет, чийто широко разпространен холивудски образ е на Шамбала, райско място на доброта и нирвана под монотонната музика на тибетските монаси. Малцина знаят, че до 1959 г. в Тибет има робство, че селяните са оставяни в скотско съществуване, че наказанията са отрязване на ръце, крака, избождане на очи, после мумифициране на крайниците като колекция скалпове, но от одрана човешка кожа. Самите музикални инструменти на тибетските будисти са от човешка кожа, череп (барабанът), от човешка кост (флейта).

Не, това не е нискобюджетен трилър, можете да погуглите и ще откриете в мрежата редица фото документи от средата на XX в., въпросът е, че няма да ви дойде и на ум подобна идея. 

Защо обаче е мемоформатиран Тибетският мит - защото е завладян не просто от Китай, а от комунистически Китай, представляващ комунистическата идеология на социално равенство, поради което и премахва робството в Тибет. Впрочем за тибетските будисти обяснението за робския статут на селяните е „кармата": това си го заслужил от предишни животи и нямаш право да се съпротивляваш, трябва да го приемеш като даденост. В западната неолиберална парадигма комунизмът е обявен за „идеология на омразата" наравно с нацизма, расизма и прочее, заради страха от разрушаването на кастовия обществен модел от идеята за социално равенство. Тук пак ше цитирам Андрей Фурсов: „Ако нямаш ценностна система като социална справедливост, ти лесно ще се приспособиш към несправдливостта". 

След 1991 г. распадът на СССР дискредитира социалната идея и неолибералната идеология остана без конкуренция (политизирането на исляма в ислямистки стил не може да бъде заместител, защото е разрушителен, а не съзидателен). „Мемоформатирането" на Русия, Украйна, Беларус и др. постсъветски държави тръгна по свой самостоятелен път и тука пак има контраст: в Украйна се форматира комплексът на жертвата, в Русия, Беларус, по-меко в Казахстан - комплексът на победителя, фокусирани на различната интерпретация на деня на Победата, 9 май. 

За украинския феномен на мемоформатиране има два термина - „национализация на историята", на Георги Касянов, и „галицизация", на Андрю Уилсън (глорификацията на колаборационистите на Хитлер, УПА и ОУН, фиксацията на голодомора като национален геноцид за украинците, забравяйки жертвите на колективизацията в съветското село в Поволжието, Кавказ, Казахстан от всички народности и т.н.). В синхрон с тази политика на „психоисторическа война" е неолибералната мода на „транснационална история", чиято цел е да се избегнат националните рамки на историографията. Но ако няма национални рамки, то чия история ще е тогава, не на нацията, а на транснационални структури.

Русия на 70-годишнината от Победата даде свой пример за „мемоформатиране" - Безсмъртният полк, най-духовната проява на 9 май, поразила всички наблюдатели и парализирала дори и най-яростните недоброжелатели. Любопитна беше реакцията на Гейдар Джемал във видео интервю от 12 май т.г., че Безсмъртният полк е „друг тип религиозност, конституира се религия на предците... огромна опасност за духовните пътища на народа... изпада от контекста на православието". По тази логика всеки паметник е „религия на предците", може и да е свързано със забраната на човешкия образ в ислямската естетика, но Гейдар Джемал се опитва съзнателно да противопостави Църквата на Безсмъртния полк, макар че той самият през 2013 г. при Познер заявява, че „Рус православна това е някакъв стереотип". Далеч по-притеснително е празнуването на рамазан на светското пространство на улиците на Москва, което е политическа и показна демонстрация на присъствие, което може да се окаже среда за потенциален конфликт, въпрос на политтехнология. Причината за отхвърлянето на Безсмъртния полк от Гейдар Джемал обаче е, че събитието представлява невидимата нишка със съветското минало чрез Победата за по-голямата част от постсъветското пространство.

И тук идва поредният пример за „мемоформатиране" в Русия след 1991 г. - отказът от 7 ноември и заместването на термините „Октомврийска и Февруарска революция" с „Велика Русийска революция", което не е прецизно, защото революциите от 1905-07 г., както и Февруарската могат да се нарекат „Велика Русийска", докато Октомври 1917-а е точно обратното „Велика антируска революция", защото поставя началото на антируската ленинска политика, унищожаваща паметта за Русия през 20-те г. и променена от Сталин чак в края на 30-те и най-вече по време на войната. 

Срамежливото опаковане на мавзолея по време на парада като съветски символ също е бягство от съветското минало е едностранчив подход, още повече че Русия геополитически се обяви с основание за приемник на СССР. Загърбването на СССР води до забравяне на една от най-важните му финкции - да хуманизира Европа, която развива социалната си политика не за да имитира СССР, а за да не поискат европейците да имат свой СССР. А сега резултатът е отказът от социалната държава в ЕС и от идеята за социална солидарност и справедливост.

Ако може да се даде съвет на руската „мека сила", която далеч отстъпва от грамотната и елегантна съветска пропаганда, то е с друг пример за мемоформатиране - уикипедия, своеобразен информационен фастфуд, чиято редакция е специфична и избирателна, защото се контролира отвън, може би е добре да се създаде свой - евразийски вариант, тъй като кибервойната е не по-малко сериозна във все по-виртуализиращия се свят.

Понятието „Русский мир" също подлежи на разностранна демонизация, а Русия не успява да го защити, може би е добре да се говори и за Славянски свят, за славянска култура.
Какви ще са резултатите от „психоисторическата война" е сложно да се каже, не бива да се очаква, че ще има генерално сражение и 9 май, защото този тип битка за умове и за образи на бъдеще ще е постоянна: всерьез и надолго. Ще завърша с Висоцки, чийто стих използвах и за заглавието:

"В минном поле прошлого копаться - лучше без ошибок...
Один толчок - и стрелки побегут,
А нервы у людей не из каната,
И будет взрыв, и перетрется жгут...
Ах, если люди вовремя найдут,
И извлекут до взрыва детонатор!"

"Российская газета". Всички права запазени.