Жените в мюсюлманските републики на Русия не са готови да защитават правата си

В плен на обичаите

В същото време редица правозащитници констатират, че ситуацията с правата на жените в някои кавказки републики се влошава. Както отбелязва Екатерина Сокирянска от Международната кризисна група браковете по принуда са абсолютно нов проблем за Чечня. „Това не е свързано с традициите. За чеченското семейство беше позор, ако жената бъде принудена да се омъжи насила. Но сега, както споделят местни активисти, служителите в сферата на сигурността и чиновниците се възползват от своето положение“, обяснява правозащитничката.

В същото време, подчертава тя, традиционните кавказки норми все още се усещат, затова правата на жените в Северен Кавказ се нарушават по-често, отколкото в други райони на Русия. „Налице е силна традиция, която е характерна за Дагестан, Чечня и Ингушетия. По-малко място има тя в Северна Осетия, Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия. От друга страна влияние оказва и религията, тъй като правата на жените в исляма са различни от тези, описани в конституцията на Русия“, казва тя.

Контролът започва с дрехите. В Чечня през 2008 г. бе въведен дрескод. В учебните заведения и държавните учреждения жените се допускат единствено, ако носят дълга пола, сако с дълги ръкави и шал, който покрива косите им.

„По-рано чеченското общество беше по-толерантно: през годините на войната ходех из Грозни обута в панталон и никой не ми обръщаше внимание. Дори и днес за обикновените хора няма значение как е облечена жената. Това по-скоро вълнува местните власти, които използват консерватизма за свои цели“, отбелязва Сокирянска.

Тя обяснява, че в другите мюсюлмански републики на Русия, включително в Татарстан, ислямът е по-мек, а и властите не го издигат като държавна идеология. В Чечня обаче ако едно момиче пуши, то може да бъде арестувано, а извънбрачните връзки могат да приключат с „убийство на честта“ – броят на подобни случаи нараства.

В момента в чеченската столица Грозни тече дело срещу Султан Даурбеков, който удушил своята 38-годишна дъщеря. Тя била разведена и сама гледала 10-годишния си син. Съседите видели, че до дома й я кара непознат мъж. В съда един от свидетелите припомнил на съдията, че „убийството заради чест“ е оправдано от Рамзан Кадиров.

Трудна борба

Федералните институции и организациите не могат да повлияят на ситуацията. Сокирянска припомня за шефа на следствената комисия в Чечня Сергей Бобров, който разследва случай на „убийство заради чест“ в края на 2013 година. „Опитаха се да му окажат пряк натиск и скоро той бе заменен от „по-лоялен“ чиновник. Законите на Русия там действат в много ограничена степен. Основният механизъм на действие са заповедите на Рамзан Кадиров“, разказва тя. Миналата година в Русия бе създадено министерство по въпросите, свързани със Северен Кавказ, но и от него не се чуват изявления за защита на правата на жените.

Да поправят положението се опитват неправителствените организации. „В Чечня в момента е безпрецедентно висок броят на женските правозащитни организации – 6 или 7. Те помагат за решаването на някои проблеми, често непублично. Но не могат да се борят открито“, казва Сокирянска.

„За съжаление реална работа по защитата на правата на жените в региона почти не тече. Правозащитниците могат да имат своя принос, но всичко се свежда до борбата с последиците. Самите жени, както показват проучвания, хем искат да знаят за защитата на своите права, хем се противят“, потвърждава Саида Сиражудинова, председател на Центъра за изследване на глобалните въпроси на съвременността и регионалните проблеми „Кавказ. Свят. Развитие“.

Не бива да се очаква и прилив на граждански инициативи. Руските жени не са готови да се борят нито за правата на сънародничките си, нито за своите собствени права, както показа проведено неотдавна обсъждане на темата за евентуалната забрана на абортите в страната, смята Наталия Битен, журналист и активист от инициативната група „За феминизма“.

„Висок личностен и политически потенциал имат жените с висше образование и висок социален статут. Те се тревожат за положението на жените в Северен Кавказ и знаят какво да правят – да апелират към държавата, към силовите институции“, пояснява Битен. Само че, както показа примерът с чеченската сватба, за момента усилията им са без резултат.

Но на помощ може да дойде историческият опит. По-специално от Съветския съюз, когато съдът заставаше на страната на майката в случаите на развод. „Руското право трябва да защитава жените, включително от религиозните закони и традиции“, подчертава Сокирянска.

"Российская газета". Всички права запазени.