Протестите в Армения: Ще има ли еревански Майдан?

Има опити да се „яхне протестът“, предизвикан от социално-икономически проблеми, и да се пренесе в политическата плоскост по модел на киевския Майдан, при това с антируски акцент.

Има опити да се „яхне протестът“, предизвикан от социално-икономически проблеми, и да се пренесе в политическата плоскост по модел на киевския Майдан, при това с антируски акцент.

AP
В столицата на Армения няколко дни поред продължават акции на протест, предизвикани от намеренията на властите да повишат тарифите на електроенергията. В Кремъл заявяват, че следят внимателно тези събития. Руските експерти посочват социално-икономическата основа на протестите, като подчертават при това, че ставащото в Ереван има малко общи неща с Майдана, с протестите в Киев през 2013 – 2014 година, в резултат на които беше отстранен от власт украинският президент Виктор Янукович.

През последните няколко дни в центъра на арменската столица протичат акции на протест против планираното от властите повишение на цените на електроенергията. Рано сутринта на 23 юни полицията, използвайки водомети, разгони присъстващите. Бяха задържани около 240 души, но скоро след това бяха пуснати. При разпръскването пострадаха не по-малко от 20 души. В същия ден протестиращите отново се събраха в центъра на Ереван, затваряйки една от главните улици на града – проспект „Баграмян“.

На 17 юни арменската Комисия по регулирането на обществените услуги обяви нарастването на цената на електроенергията с повече от 16% от 1 август тази година. Първоначално компанията „Електромрежи на Армения“, която е дъщерна структура на руската „Интер РАО“, говореше за необходимостта от повишаване на разценките с 40%, но властите не подкрепиха това. След началото на протеста арменският премиер Овик Абрамян заяви, че относно повишаването на тарифите не съществува друга алтернатива, като подчерта, че то е напълно икономически обосновано.

„Най-близък партньор“

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви във вторник 23 юни, че Русия внимателно наблюдава събитията в Армения и се надява, че в най-близко време ситуацията ще бъде уравновесена в съответствие със закона. При това, както подчерта Песков, „Армения – това е най-близък ни партньор, нас ни обединяват исторически връзки с Армения, с арменския народ“.

В горната камара на руския парламент се изказаха по-разгърнато за събитията в Армения. Членът на комитета по международните въпроси на Съвета на федерацията Игор Морозов заяви, че протестите в Армения повтарят „едно към едно“ първата фаза на преврата в Украйна. „Армения е близо до държавен преврат с използването на огнестрелно оръжие. Това ще се случи, ако президентът на страната Серж Саргасян не се поучи от случилото се на украинския Майдан и не си направи съответните изводи“, заяви на 24 юни руският политик за информационната агенция РИА „Новости“. Парламентаристът също така предполага, че в сегашните събития в Ереван „активно участва американското посолство в Армения“.

Търсения на социална справедливост

Все пък руските експерти не са съгласни с такъв подход. Те виждат малко общи неща между събитията в Ереван и протестите в Киев. На първо място анализаторите отбелязват, че засега в акциите не се забелязва отчетлива политическа съставка. Както заяви за „Руски дневник“ главният редактор на портала „Кавказки възел“ Григорий Шведов, политическият компонент в тези протести още не се е формирал, като обаче добави, че това може да се случи при необмислено остри действия на властта“. При това той отбеляза, че „основанията на случващото се са свързани с търсенето на социална справедливост, с отсъствието на доверие на голяма част на населението на Армения към разнородните държавни институции“.

На това, че наличните в Армения разнородни опозиционни политически сили засега никак не са свързани с протестите, обърна внимание в интервю за „Руски дневник“ и Сергей Маркедонов – политолог, специализиращ в областта на проблемите на кавказкия регион. Както съобщиха медиите, като организатори на протестите излязоха активисти, обединили се с помощта на социалните мрежи в групата „Не на грабежа“.

В Киев, както напомни експертът, по време на протестите бяха активни политиците от опозицията – станалият премиер Андрей Яценюк и избраният за кмет на Киев Виталий Кличко. Експертът също така подчерта изцяло вътрешноарменската природа на протестните акции, отричайки някаква си външна намеса по отношение на тяхната първопричина и посочвайки при това „богатата култура на протеста“, която имат арменците. Маркедонов също така привлече внимание към факта, че – за разлика от киевските събития – участниците в протеста в Ереван не поставят въпроса с кого да бъде Армения, с Русия или със Запада.

Опити „да се яхне протестът“

В същото време, както отбеляза в интервю за „Руски дневник“ Алексей Мартинов, директор на Института за най-новите държави, има опити да се „яхне протестът“, предизвикан от социално-икономически проблеми, и да се пренесе в политическата плоскост по модел на киевския Майдан, при това с антируски акцент. Мартинов се позова при това на съобщения на медиите за пристигането на редица украински активисти в Ереван. Все пак експертът предполага, че обществените настроения в Армения и широко разпространената симпатия към Русия правят невъзможни някакви си масови протестни акции под антируски лозунги.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"