Уволнението на американски заместник-ректор прерасна в скандал

Известният инвеститор Кендрик Уайт, гражданин на САЩ, бе уволнен от длъжността заместник-ректор по иновациите на Държавния университет в Нижни Новгород (ННГУ), след като по държавния телевизионен канал бе излъчен „разобличаващ“ чужденците репортаж. На 28 юни телевизионният водещ Дмитрий Кисельов разказа за инициативата на горната камара на руския парламент да оформи така наречаната „патриотична стоп листа“ – списък на чуждестранни организации, които – вероятно – работят за целите на дестабилизацията на обстановката в Русия.

В Съвета на федерацията обясниха на представители на медиите с условие за запазване на анонимността им, че в „стоп листата“ ще влязат повече от 20 фонда, такива като „Амнести Интернешънъл“, Хюман Райтс Уоч“,“Фрийдъм Хаус“ (Amnesty International, Human Rights Watch, Freedom House), фондът на Сорос и други. Предполага се, че след проверка на Генералната прокуратура, дейността на част от тези организации фактически ще стане забранена. Припомняме, че да се забрани тази или онази структура в Русия, позволява неотдавна приетият в Русия закон за „нежеланите организации“.

След това встъпление телевизионният водещ предложи да се изгледа репортажът за личностите-кандидати за влизане в патриотичната „стоп листа“. Един от тях се оказа американецът Уайт. „Как така е станало, че такъв пост е заеман от гражданин на САЩ, предприемач от Вашингтон, до този момент не е ясно“, казва се в сюжета на телевизионния репортаж. В него упрекват Кендрик Уайт, че на стените в университета е закачил снимки на американски дейци на науката, а „портретите на руските учени са изчезнали“.

Тайнственото уволнение

През 90-те години Кендрик Уайт създава един от първите в Русия центрове за подготовка на начинаещи предприемачи, през 2005 година основава и оглавява инвестиционно-консултативната компания „Марчмонт Кепитъл Партнърс“ (Marchmont Capital Partners), а от 2013 година работи като заместник ректор в ННГУ, където, освен с всичко друго, се занимава с комерсиализация на технологични проекти – извежда ги на глобалните пазари.

На следващия ден след телевизионния репортаж цялата информация за Уайт е свалена от сайта на университета и се появява съобщение, че Уайт е бил освободен от длъжност „във връзка с преструктуриране на системата за управление на иновационната дейност на ННГУ, свързана с необходимостта от усилване на нейния научен състав“. При това, от университета заявиха за „Руски дневник“, че Кендрик Уайт „е в отпуск и се намира зад границата“.

Самият Уайт се оказа недостъпен за коментари. Познати с него учени нарекоха уволнението след „пропагандисткото предаване“ „зловещо“ събитие и изказаха опасения, че това може да стане „начало на тормоз над чужденците“.

Изолация?

В интервю за „Руски дневник“ заместник ректорът на Висшето икономическо училище Исак Фрумин нарече нижненовгородския инцидент „изстрел в собствения крак“. „Страната ни, която сега повече от всичко се нуждае от пробив на изолацията, започва сама да се изолира!“, казва Фрумин. Според неговите думи този случай „вече не е първият“.

„Преди една година в един от руските региони ме помолиха да дам консултация по стратегическо развитие на системата на образованието и при мен точно тогава беше на гости голям учен, който консултираше правителствата на различни страни. Аз го помолих да дойде с мен. Отначало партньорите от региона много се зарадваха, но после казаха: „Не, ние ще обсъждаме стратегически въпроси, защо да каним американци?“, разказва проректорът. Ако чуждестранните специалисти и без това вече по десет пъти са премисляли, преди да тръгнат да работят в Русия, то „сега ще премислят по сто пъти“, предполага той.

„Да освободиш от длъжност след излъчване на предаване... е глупост“, каза за „Руски дневник“ професорът от Мичиганския университет в Ан Арбър Алексей Кондрашов. „Преди пет години страната отделяше мегагрантове, за да покани чужденци за огромни пари, а сега се получава, че ги гонят. Полудели ли са?“. Самият Кондрашов живее и работи в Москва, в основаната от него лаборатория по еволюционна геномика в Московския държавен университет и признава, че независимо от двойното му гражданство (руско и американско) засега „никой не го е тормозил“, макар че и той също може да бъде смятан за чуждестранен специалист.

Историята с американския заместник ректор действително „не е много хубава“, съгласява се директорът на лоялния на Кремъл Институт за политически изследвания Сергей Марков, но – от друга страна – „тя е съвършено естествена и необходима“. „Самото обществено мнение изисква от руските власти на всички равнища, включително и сред ректорите на вузове, да се повиши равнището на подозрителност по отношение на гражданите на онези страни, които поддържат политиката на тероризъм на киевските власти“, поясни той за „Руски дневник“.

„Нито морално, нито политическо право“

„Това, което сега се наблюдава в Русия, е по-скоро тренд на самоизолация, на въздигане на нова стена между Русия и – на първо място – Запада“, каза за „Руски дневник“ политологът, директорът на центъра за политически изследвания на Финансовия университет при правителството на Руската федерация Павел Салин, имайки предвид сред всичко това и патриотичната „стоп листа“, за която говорят сенаторите.

Исак Фрумин отбелязва: „Наличието на чуждестранни професори и ръководители във висшето учебно заведение е „безусловно конкурентно преимущество, това е нормално“. Например има Московски физико-технически университет, който е тясно свързан с тематиката на отбраната, „и засега, за щастие, никой не се учудва, че председател на неговия международен стратегически съвет е президентът на Масачузетския технологичен институт [Лео Рафаел Райф]“.

Що се отнася до „стоп листата“, то нейната поява е опит да се приведе в действие законът за „нежеланите чуждестранни организации (в регистъра засега не е зачислен никой)“, смята Салин. Както заяви по-рано на заседание в горната палата инициаторът на „стоп листата“ – председателят на комитета по международните работи на Съвета на федерацията Константин Косачов, „ние нямаме нито моралното, нито политическото право да допуснем развала на страната“, затова „трябва да държим на ефективния контрол спрямо външните участници в играта“.

В момента на подготвянето на материала сенаторът бе недостъпен за коментари. Очаква се, че „патриотичната стоп листа“ ще бъде приета на заседание на 8 юли.

"Российская газета". Всички права запазени.