Как работи малкият бизнес в новия Крим

Сега доходоносните отрасли в Крим са търговията и туризмът – мини хотели, ресторанти, екскурзионни бюра, морски разходки. Развиват се и малките фермерски стопанства, в частност винарството, също и производствените техники. Като преминаха процеса на пререгистрация, те се заеха да обмислят планове по развитието на бизнеса, преориентираха се към кримските продукти и започнаха да усвояват руския пазар.

Кримското шато

В кримските планини на 20 километра от град Севастопол се намира винарското стопанство „Упа Винари“ (Uppa Winery), което пуска елитни вина в ограничени серии. През 2007 година го основава московският сомелиер и ресторантьор Павел Швец. Той е убеден – варовиковите кримски почви и слънчевият климат идеално подхождат за приготвянето на сухи маркови вина от високо качество.

Павел обработва лозята си с площ 10 хектара по биодинамичен начин, без използване на химикали. Тук се намира залата за преработка и избата, където вината отлежават в дървени бъчви. Годишно се произвеждат около 40 хиляди бутилки, на които се посочва мястото на отглеждане на гроздето – Chernaya River Valley, Sevastopol (Долината на Черна река, Севастопол). Швец продава виното си на ресторанти и винени бутици в Москва, Санкт Петербург, Крим. След присъединяването на Крим към Русия интересът към неговите вина на руския пазар започна стремително да нараства.

- Беше сложно да получиш лиценз, за малко стопанство изискванията са непосилни – спомня си той. – Но в края на 2014 година в законите са внесени поправки, които значително опростяват живота на стопанствата, ако те произвеждат вино от собствено грозде.

Винарят е уверен, че в Крим може да се създават винарски региони, наподобяващи френските Шампан или Бордо. Той е замислил да направи един такъв регион край Севастопол. За тази цел трябва да привлече няколко десетки инвеститори, които искат да се занимават с винарство, и да им предостави земя, годна за отглеждане на грозде. За създаването на неголяма винопроизводителна база ще се наложи да се вложат около един милион долара (от 50 до 60 милиона рубли).

- Половин милион рубли за хектар струва засаждането на лозята – казва винарят. – Цехът за преработка – 20 милиона рубли, още 15 милиона рубли е оборудването му. Така че трябва да се има предвид, че до продажбата на първата бутилка може да измине много време (при Павел са изминали 7 години – бел. ред.). Не е изгодно да се взима кредит от банка при такива дългосрочни проекти. С това обикновено се занимават частни инвеститори, които влагат собствени пари.

Според него инвеститорите трябва да получават земята под аренда с условието задължително да засадят на нея лозя, да създадат линия за преработка до етапа на бутилирането, а също така и да построят туристически обекти, така че да може да се провеждат екскурзии до винопроизводителната база. Важното е, че на бутилките не може да бъде написано „кримско вино“, ако то не е направено от кримско грозде, смята Павел Швец. В това го подкрепя премиерът на Русия Дмитрий Медведев, който посети неотдавна „Упа Винари“ (Uppa Winery). Швец също така е намерил подкрепа на своите идеи от законодателната власт на града, която сега готви закон, за да подпомогне местните производители на вино и грозде.

Прибори за износ

Приборостроенето в Севастопол си остава един от приоритетните отрасли на промишлеността, тук се е съхранил опитът на съветските приборостроителни заводи-гиганти и научната база на местния технически университет.
Група от компания „Уранис“ произвежда професионална радиоапаратура от 2001 година. Намират купувачи за продукцията си основно зад граница.

- Докато бяхме в Украйна, цялата ни продукция отиваше за износ – разказва директорът на компанията Леонид Калюжни. – Сега компанията „Уранис“ продължава да работи в тази посока, а новото предприятие „Уранис-Радиосистеми“ е ориентирано към руските потребители, в това число и към поръчки на отбранителната сфера.
В производството с щат 80 души, се изготвят късовълнови (КВ) усилватели, антени, предаватели, които се използват от силовите ведомства, службите за охрана, мисиите и посолствата на много страни.

- КВ-радиовръзка се използва в качеството си на резервна, тъй като е невъзможно тя да бъде изключена както спътниковата – обяснява Калюжни. – Нашите портативни комплекси осигуряват връзка по време на извънредни ситуации – наводнения, земетресения, когато се срива цялата инфраструктура. Нашата апаратура се използва в Близкия Изток, в Индийския океан, в Южна Америка, в Югоизточна Азия. Ние експортираме само гражданска техника, затова нямаме проблем с това.

От миналата година за компанията се отвори руският пазар, на който по-рано беше недотам лесно да се излезе – отразяваха се високата конкуренция и недоверието към украинските производители от страна на руските силови структури.

- Санкциите, под които попаднаха производителите от САЩ, Австралия, днес ни дават шанс да излезем на руския пазар – казва директорът. – Ние тъкмо започваме да се интегрираме там. Проявяват интерес към нас, расте търсенето и сега ние се намираме в процес на получаване на сертификати и лицензи.

През юни 2015 година компанията „Уранис“ стана участник в свободната икономическа зона в Севастопол.
За резидентите на свободната икономическа зона действат облекчения по данъците върху дохода, нулеви ставки на данъка върху имуществото и земята, нулеви митнически такси на внасяното оборудване. Компаниите, станали резиденти през първите три години, ще плащат 7,6% социални отчисления вместо 30,2.

- Ние планираме да икономисваме от отчисленията във фонда за заплати около 500 хиляди рубли на месец – казва директорът на „Уранис“. – Разчитаме на това, че свободната икономическа зона ще ни помогне да направим икономии и от данъка върху дохода. Искаме да инвестираме тези средства в развитие – в разширяването на производството, в реконструкция на сградите, в закупуване на оборудване, в увеличение на броя на работните места и в ръста на работната заплата.

Сладко от рози

Да се започва нов бизнес в Крим е не по-малко трудоемко, отколкото в други региони, казват предприемачите. Директорът на неотдавна създадената компания за производство на композитна арматура Наталия Василева казва, че в сравнение с Москва и другите разгърнати региони, тук е много по-просто да се намери подходящо според всички параметри помещение и арендата излиза доста по-евтино. А разходите за доставка на стоките с ферибота заедно с лихвата, се покриват от облекченията на свободната икономическа зона. 

- При участие в свободната икономическа зона себестойността на продукцията е значително по-ниска – смята тя.

– Даже ако я изнасяме в континенталната част на Русия, с предвиждане на загубите за транспорт, все едно – тя пак ще си остане конкурентоспособна.

Новата сладкарница Tre Gioje (Трите скъпоценности) в главния кримски курорт Ялта също се е регистрирала към свободната икономическа зона. В нея продават десерти и сладолед собствено производство, направени от кримски продукти. Също така, тук може да се купи екзотично сладко от листенца на рози, лавандула, бяла череша.

- Беше ни сложно да преминем към руското законодателство – казва директорът на сладкарницата Яна Крупко. – Друг ред за отваряне, документооборот, данъчно облагане. Наложи ни се отново да изучаваме всичко това. От друга страна ние станахме едни от първите участници в свободната икономическа зона и усетихме нейните предимства. В частност, с митническото оформяне на документацията и таксите за оборудването, които плащахме за внос от Европа.

Директорката на сладкарницата разказва, че на първо време са имали затруднения с доставките на мляко – транспортирането му с ферибота е дълго и скъпо. Сега 400 килограма сладолед на ден се прави само от кримско мляко. Продукцията се продава само във вътрешността на региона.

- Ние имаме сключени договори с фермерски стопанства от Крим, качеството напълно ни устройва – отбелязва Крупко. Ако можеше да се отвори и производство на меки сирена, маскарпоне и моцарела, у нас в Крим – добавя тя.

Доставките на тези сирена в Крим се прекъснаха след въвеждането на санкциите, затова кафенетата и ресторантите се преориентираха към руските производители. С ръста на търсенето се появиха и предложения. Така, че в Севастопол още тази есен се открива цех за производство на рикота и моцарела.

"Российская газета". Всички права запазени.