Как възраждат славянските традиции в Русия

„Сега е модно да си патриот, обръщането към древната култура дава на хората възможност да бъдат в крак със съвременната тенденция. А също и на младежите им харесва да носят елементи от славянското облекло, защото това е красиво и необикновено“.

„Сега е модно да си патриот, обръщането към древната култура дава на хората възможност да бъдат в крак със съвременната тенденция. А също и на младежите им харесва да носят елементи от славянското облекло, защото това е красиво и необикновено“.

РИА „Новости“
На 20 юли в Русия се отбелязва денят на Перун – древнославянският празник на вóйните. Това е една от ключовите дати в славянския календар, която се почита като жива традиция и в съвременна Русия. Също така са популярни празниците Масленица (преходът между зимата и идващото лято) и на Иван Купала (лятното слънцестоене). Извън празниците, славянските традиции се възраждат в пеенето, облеклото, единоборствата и даже в психотерапията. Социолозите отбелязват, че интересът към миналото се превръща в нова социална тенденция.

Денят на Перун е мъжкият празник на вóйните. Смята се, че преди време мъжете са принасяли в жертва петел или бик и са измивали оръжието с кръвта им. Днес не се случва нищо подобно, пояснява Елизавета Тимошкина, съосновател на клуба за военно-историческа реконструкция на славянската традиция от ІХ–ХІ век „Белият леопард“.

Днес в деня на Перун се запалват големи огньове, разказва тя, отначало мъжете се бият един срещу друг. Победителят се награждава с „оберег“ (амулет – бел. ред.) – нагръден знак от месинг, мед или сребро, като такива знаци се изработват по образци, намерени в разкопките в Курганска област. Когато притъмнява, всички мъже се хващат на хоро около огъня и започват бързо да бягат един зад друг, като се държат за ръка. Те трябва да се затичат с максимална скорост, като при това да не паднат в огъня. Така те демонстрират сила и ловкост.

„Ако трябва да изброим петте най-популярни днес славянски празници, то на първо място ще бъде Масленица. В този ден всички ядат „блини“ (палачинки – бел. ред.), палят огньове, прощават се със зимата и призовават пролетта. Славяните са я отбелязвали на 20 март – разказва съоснователят на клуба „Белият леопард“. – Денят на Иван Купала (24 юни) е празникът на лятното слънцестоене. Карачун – денят на зимното слънцестоене (отбелязва се в зависимост от годината от 19 до 22 декември). Денят на Перун и Велесов ден – празникът на средата на зимата (11 февруари)“.

Демонстрация на сила

На възстановката на празниците се показват народни забавления. Както разказа специалистът по история на борбата Алексей Лешачков, славяните не са имали система за единоборства, в краен случай за това не се говори в писмените източници. Според неговите думи е имало само ръкопашни боеве.

Същността им е била в това, че момчетата от ранна възраст са се учели да се бият, като са си играели за забавление на „стена срещу стена“ (всички се разделят на две групи и се опитват да се избутат един друг от заеманата територия) или на „царят на планината“ (някой заема място на някакво възвишение и се старае да не пусне на него никого). 

В Русия има школи, където преподават руско бойно изкуство (РБИ). „Школите представят този тип бой като традиционен славянски, но това е маркетингов ход –  поясни Лешачков. – Те са измислени в Русия в края на XX век“. Според неговите думи РБИ е сплав от ударна боксова техника, самбо и карате.

Плач по руски

Идеята за възраждането на славянските традиции намери себе си в съвременната приложна психология. В частност с това направление се занимава тренинговият център „Лагода“. Един от ръководителите на центъра, психоложката Олга Коляда, разказа, че идеята е в това, че традиционната народна култура съдържа в себе си знанието как да живеем щастливо.

„Ние изучаваме как са живели нашите предци. Например ние възраждаме пеенето, но не академичното. Чрез гласа си славяните са умеели да преживяват горестта, например по време на погребенията е имало женски оплаквания. Ние използваме тези практики, за да помогнем днес на хората да преживеят чрез гласа си тежки лични травми“, казва тя.

Също така Коляда разказа, че традиционното виждане на света днес помага на хората да се избавят от депресията. „В старата Рус е било прието през пролетта да се мечтае и хората да се готвят да творят, през лятото – да действат и да рискуват, през есента – да събират плодовете, а през зимата – да се занимават с вътрешна работа – обясни инструкторката. – Когато хората разберат това и започват да живеят съгласно ритъма на природата, а не според календара на отпуските, то много неща в живота им се подреждат“. 

Според мнението на професора от факултета по социологически науки на Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“ Алексей Левинсон в последните години в Русия се е появила мода за възраждане на националните старини. „Това е световна тенденция, подобни процеси протичат в Англия, Шотландия и в страните на Скандинавия – отбеляза социологът. – На обществото са му нужни символични ресурси за поддържането на собствена идентичност“.

Според мнението на социолога обръщането към славянската култура протича повърхностно в масовата култура. Само единици се занимават с това сериозно. „Сега е модно да си патриот, обръщането към древната култура дава на хората възможност да бъдат в крак със съвременната тенденция. А също и на младежите им харесва да носят елементи от славянското облекло, защото това е красиво и необикновено“, добави Левинсон.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"