Срещата в Уфа: раждането на „незападния център на Евразия“

Анализаторите са на мнение, че импулсът, който ШОС получи, до голяма степен е свързан с промяната на подхода на Москва към организацията, в светлината на влошените отношения между Русия и Запада в резултат на украинската криза.

Анализаторите са на мнение, че импулсът, който ШОС получи, до голяма степен е свързан с промяната на подхода на Москва към организацията, в светлината на влошените отношения между Русия и Запада в резултат на украинската криза.

РИА „Новости“
На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) за първи път стартира процедура по приемането на нови членове в редиците на организацията – Индия и Пакистан. Наблюдателите са убедени, че това придава на ШОС нов характер, превръща я в действително глобална организация – втория, след ЕС, център на Евразия.

Руският президент Владимир Путин заяви, че завършилата среща на върха на ШОС в Уфа открива нова страница в историята на организацията. Това, като цяло, не се оспорва от експертите, но те призовават да се изчака и да се види, как на практика ще изглежда работата на обновената структура.

Анализаторите са единодушни, че главният резултат от срещата на върха на ШОС – това е стартиралата процедура по присъединяването на Индия и Пакистан към организацията. Това се случва за първи път в 14-годишната история на ШОС. В интервю за „Руски дневник“ Леонид Гусев, старши научен сътрудник в Центъра за изследване на източна Азия и ШОС при МГИМО, заяви, че влагайки своя огромен демографски и икономически потенциал в организацията, Индия и Пакистан я издигат на друго ниво.

„Това прави от ШОС още по-мощен световен играч, който се превръща във „втори, незападен, полюс на Евразия“, така определи тези промени ръководителят на центъра Александър Лукин в доклада си за „Валдайския клуб“. Важно е и това, че двете страни притежават ядрено оръжие, което придава допълнителна тежест на съюза. „Встъпването на Делхи и Исламабад в ШОС има голямо геополитическо значение, тъй като това изгражда своеобразна връзка между Централна, Източна и Южна Азия, в известен смисъл обединявайки тези региони“ заяви пред „Руски дневник“ Ватаняр Ягя, завеждащ катедрата по световна политика на факултета по световни отношения при Санктпетербургския държавен университет (СПбГУ).

Промененото отношение на Москва

Както подчертава Леонид Гусев, ШОС ще се превърне и в платформа за преговори между Делхи и Исламабад (отношенията между тях са помрачени от проблема със спорните територии в граничния район Кашмир), като това може да се отрази положително на безопасността в региона. При това, смятат анализаторите, много зависи от това, как ще потръгне вътрешното развитие на организацията – ще съумее ли тя да използва този импулс, който ѝ дава сегашното обновяване, за да се превърне в наистина пълноценна, работеща структура, като остави в миналото този „вял“ етап от развитието си, който се наблюдаваше в развитието на ШОС досега.

Анализаторите са на мнение, че импулсът, който ШОС получи, до голяма степен е свързан с промяната на подхода на Москва към организацията, в светлината на влошените отношения между Русия и Запада в резултат на украинската криза. Наблюдателите видяха една от проявите на този нов руски подход в промененото отношение на Москва към икономическото сътрудничество в рамките на ШОС. Досега, твърди в доклада си Лукин, Москва, опасявайки се от икономическата доминация на Пекин, блокираше предложенията за развитие на икономическата интеграция, в това число и банката за развитие на ШОС.

Но на тази среща на върха в Уфа Владимир Путин посочи сътрудничеството в областта на финансите като една от приоритетните задачи на организацията. Освен банката за развитие, президентът на Русия спомена идеята за международен център по проектно финансиране. Освен това, Путин говори и за необходимостта от активизиране дейността на Енергийния клуб на ШОС, създаването на обща транспортна система на ШОС на база Транссибирската магистрала и БАМ. Като важна задача Путин посочи и „коалирането“ на двата икономически интеграционни проекта – ЕАИС и китайския Икономически пояс „Пътят на коприната“.

„Кошмарът на американските геополитици“

Директорът на Международния институт за политическа експертиза Евгений Минченко заяви за „Руски дневник“, че в ШОС ще се усилва и сътрудничеството по отношение на безопасността: „Съвместните учения ще се провеждат много по-често, ще се отработват варианти по взаимодействие в случай на кризисни ситуации в страните от Централна Азия“. Наистина, в Уфа Путин съобщи, че лидерите на страните от ШОС са се договорили да усилват координацията между министерствата на отбраната и да продължават да се провеждат ежегодните антитерористични учения.

Обобщавайки впечатленията от срещите на върха на ШОС и БРИКС, които се проведоха тези дни в Уфа, Минченко заяви, че те са се превърнали в символ на руския завой на Изток: „Осъществява се кошмарът на американските геополитици“, в който САЩ „хвърлиха Путин в прегръдката на Китай“.

ШОС е основана от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан през 2001г. Организацията се ражда от „Шанхайската петорка“ (членовете на ШОС без Узбекистан), когато нейните членове подписват през 1996-97 г. споразумение за укрепване на доверието във военната сфера. На срещата на върха в Уфа, в качеството им на партньори, към ШОС се присъединиха Азербайджан, Камбоджа и Непал. Беларус получи статут на наблюдател в ШОС.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"