Терористите може да бъдат разстреляни в самолета

Как да бъде спрян терористът 

Проблемът със сигурността на пътниците в самолетите отново се изостри във връзка с, така да се каже, излизането на арената на терористичната групировка ИДИЛ. Източници на „Российская газета“ в спецслужбите намекнаха, че вече е имало опити за терористични актове срещу въздушния транспорт, но са успели своевременно да ги разкрият и пресекат благодарение на добрата агентурна работа.

Все пак, пред службите за сигурност отново стои въпросът: да стават ли и занапред правилата за проверка все по-строги или да качват на всеки полет свой охранител? Но накъде повече да стават по-строги правилата за проверка? Това може да предизвиква недоволството на пътниците и даже отказ от полета – на хората не им харесва, когато прекомерно ги прекарват от място на място и ги лишават от привичните удобства. Тоест – излишното „превиване на палката“ може съществено да навреди на бизнеса на авиационния транспорт, който и така изпитва трудности.

Още повече, че проверките преди полета не са панацея: престъпниците се научават да излъжат и най-съвременната и скъпоструваща техника. А ако започнат да се отделят служители от специалните части за съпровождането на всеки полет – най-банално няма да стигне личният състав, още повече този, който е преминал специалната подготовка за действия на въздушна палуба. Затова става нужно намирането на нестандартно решение.

Стрелба иззад ъгъла

Идеята за дистанционно управляемо оръжие не е нова. Възможността да се стреля „иззад ъгъла“ ще позволи да се освобождават заложниците без риск, когато не е необходима свободна от предмети и хора дълга огнева линия, а използването на такова оръжие е винаги неочаквано за престъпниците.

Преди няколко години такава конструкция предложиха американците, но така и не поеха риска да я внедрят, изплашени от общественото мнение. По схемата стрелецът, тоест – операторът с пулта за управление, се намира в пилотската кабина, а стрелящият модул – в пътническия салон. Модулът се монтира на монорелса под тавана на салона и включва блок от стрелящи устройства (може да се монтират няколко десетки дула) и миниатюрна телекамера.

С помощта на дистанционно управляемите електрически предавки, модулът се върти в две равнини и се премества по дължината на салона на въздушния лайнер. Операторът се намира в безопасност, следи обстановката на монитора и с помощта на джойстика насочва оръжието и стреля. Наистина – в резултат на всичко това и пътниците се намират буквално под дулото на пистолета. Ето това не се хареса на американците.

Три важни разлики

Руските разработчици веднага предложиха няколко варианта на такова нестандартно „изнесено“ оръжие. Всичките те имат три принципни разлики. На първо място, стрелящите устройства са скрити, даже не всички членове на екипажа знаят къде са разположени. Най-вероятно тайната за монтираното на борда оръжие ще бъде споделена само на командира и на бордовия инженер.

На второ място, за да се изключат грешките в прицелването, системата е снабдена с лазерен целеуказател и се управлява от компютър, операторът само я включва и задава основната команда.

И на трето място, огънят се открива не с бойни, а с травматични куршуми, за да не се повреди обшивката на самолета и за да се избегнат жертви сред пътниците. Впрочем – възможни са и други варианти: да се стреля с ампула с приспивателно вещество или въобще да се замени огнестрелното оръжие с електрошоково устройство.

Стрелящият модул може да бъде както подвижен, така и стационарен – дулата просто се разполагат по целия салон по такъв начин, че всеки квадратен сантиметър да бъде под обстрел. Не е изключено пътниците да се почувстват неуютно, знаейки, че някъде тук до тях е скрит готов за стрелба пистолет. Но от друга страна, такава осведоменост може не само да предотврати терористичен акт, но и да вразуми въздушните хулигани – ако капитанът на самолета прецени, че даден скандалстващ безразсъдник застрашава сигурността на пътниците и на самолета, то ще има пълното право да даде команда за откриване на огън. Защо пък не? Да убият – няма да убият, но ще прекратят безобразието, а на земята сразеният, но жив хулиган ще бъде предаден на полицията и на медиците. 

Разработчиците твърдят, че за монтирането на такава система не е нужно да се правят кардинални промени в дизайна на салона, още повече пък в конструкцията на самолета. Макар и да не скриват, че самото оръжие и неговият монтаж струва доста скъпо.

Решението „да бъде или да не бъде“ тази система, зависи от това как ще се произнесат спецслужбите и от готовността на авиокомпаниите да развържат кесиите си за това изделие. Впрочем, бизнесмените най-вероятно ще приемат новите разходи, ако спецслужбите обосноват подобна необходимост. Оказва се, че най-голямата трудност е преодоляването на психологическата бариера. Та нали внедряването на ново и от своя страна екзотично оръжие изисква в голяма степен преразглеждане на концепцията по осигуряването на сигурността във въздушните лайнери.

Преди всичко разработчиците са длъжни да предоставят стопроцентна гаранция срещу възможно нарушение на функциите на системата и срещу нещастни случаи. Случайна смърт на пътник, още повече пък – повреждане на самолета по време на полет, може отведнъж да зачеркне внедрените системи. Никаква статистика, твърдяща, че и старите методи за защита не дават абсолютна гаранция за сигурността, няма да убедят спецслужбите и собствениците на авиокомпании. Затова трябва да се проведат стотици, ако не и хиляди изпитания, демонстрации и даже презентации на стрелящия модул. При което това трябва да става тайно от обществеността.

"Российская газета". Всички права запазени.