Намериха алтернатива на „Газпром“

Европейската комисия (ЕК) избра четири приоритетни газопроводни проекта за Балканите, които би трябвало да увеличат прехвърлянето на газ между страните от региона и да намалят зависимостта им от единствения засега доставчик – „Газпром“.

Миналият петък се състоя второто заседание на групата по повишаване на газовата свързаност на страните от Централна и Югоизточна Европа (CESEC) – това са бившите страни-участнички в проекта „Южен поток”, към които, по покана на ЕК, се присъединиха представители на Украйна, Молдова, Сърбия, Босна и Херцеговина, а също така и Македония. Последните осем месеца страните обсъждаха възможностите за доставки на газ в Югоизточна Европа след отмяната на „Южен поток” и сега представиха първите практически резултати.

ЕК предлага два нови източника на доставки за балканските страни – азербайджански газ по газопровода TAP (строителството вече започна), а също така втечнен газ от предполагаемия терминал в Хърватия.

Съответно, като първостепенна мярка ЕК предлага да бъдат изградени три конекторни газови връзки: от Гърция в България и от България в Сърбия (това ще позволи в тези страни да се доставя газ по ТАР), а също така от хърватския терминал в Унгария (мощностите частично вече са готови) и Словения. Тези мерки ще осигурят алтернатива на руския газ за България и Сърбия, а в случай на разширяване мощностите на терминала в Гърция, страните ще получат достъп и до пазара на втечнен газ.

Украйна, макар и да присъстваше на заседанието и да подписа съвместните документи, в плановете на Европейската комисия не е на първо място. Нито един проект, в който се планира изграждането на нови газопроводи в Западна Украйна и използването на украински подземни газохранилища, не беше споменат сред приоритетните. ЕК обеща да помогне с откриването на обратна връзка за пренос на газ от Румъния за Украйна и на виртуална – от Словакия.

Например, тя ще „подпомага усилията на „Укртрансгаз“ за постигане на директни споразумения с операторите на газопреносните системи на Словакия, Румъния и Унгария“, специален подход по въпроса ще бъде изработен на 30 септември. В момента функциите на оператор на украинската газопреносна мрежа на западната граница на Украйна частично се изпълняват от „Газпром експорт“, и това пречи на Киев да открие виртуален ривърс на газ.

Макар че заявените от ЕК интерконектори гарантират по-добра свързаност на балканския газов пазар, тяхната мощност не е достатъчна за пълното прекратяване доставките на руски газ. Освен това, засега не са налице фактически обеми от алтернативен газ: от 10 милиарда кубически метра газ, по ТАР Гърция и България ще получат по 1 милиард (съответно по около 40% и 35% от потреблението), останалият газ отива в Италия.

Азербайджан планира след 2025 г. да увеличи доставките в Европа с още 10 милиарда кубически метра, но събеседниците от отрасъла се съмняват в способността на страната така бързо да усвои сложните местоположения в шелфа на Каспийско море. А що се отнася до терминала за втечнен газ в Хърватия, чието изграждане се обсъжда през последните пет години, то засега инвестиционно решение за него няма, поради съмненията на инвеститорите в неговата възвращаемост. ЕК обещава „ключова подкрепа“ от страна на ЕБВР и Европейската инвестиционна банка при привличането на средства за изграждането на приоритетните газови проекти, но точната структура на финансирането засега не е ясна и трябва да бъде уточнена до края на 2016 г.

„Изграждането на интерконектори в Югоизточна Европа може само да се приветства, но за тяхното функциониране са необходими нови ресурси от газ, а такива не са налични“, казва Алексей Гривач от Фонда за национална енергийна безопасност. Той, също така, подчертава проблемите с финансирането на подобни проекти, защото, при липсата на договори за доставки на газ, не може да бъде гарантирано тяхното натоварване и, съответно, с тази гаранция да бъдат привлечени кредити. Анализаторът е на мнение, че някои от тези проекти, в частност интерконекторът Гърция-България-Сърбия, може да се използва от „Газпром“ при реализацията на „Турски поток“.

"Российская газета". Всички права запазени.