Мнението на РФ за споразумението по ядрената програма на Иран: светът въздъхна с облекчение

На 14 юли във Виена „шесторката“ и Иран постигнаха споразумение, което предполага постепенна отмяна на действащите международни санкции срещу Техеран, който в замяна сериозно ще ограничи развитието на своята ядрена програма, чиято цел според Запада е Иран да направи ядрено оръжие. Президентът на Русия Владимир Путин приветства подписването на споразумението и заяви, че „днес светът въздъхна с огромно облекчение“.

От външното министерство на Русия заявиха, че „възтържествува политико-дипломатическият път за решаване на проблема, което Русия винаги е отстоявала“, и изрази надежда, че договореностите ще укрепят режима на неразпространение на ядрено оръжие. Както съобщи министър Сергей Лавров, РФ активно ще участва в изпълнението на споразумението. Обогатеният ирански уран ще се изнася в Русия, а в замяна ще се доставя природен уран. Освен това, Русия ще участва в промяната на профила на обогатителното предприятие на Иран Фордо.

Бъдещето на споразумението

В същото време, както отбелязват руски експерти, бъдещето на подписаното споразумение съвсем не е безоблачно, и участието на Русия в неговото прилагане може да се окаже под въпрос. Дмитрий Евстафиев, експерт и член на борда на ПИР-центъра, в интервю за „Руски дневник“ оценява шансовете за реализация на споразумението като „50 на 50“, тъй като може да се окаже, че одобрението на постигнатия компромис вътре в Иран не е толкова проста работа. Сътрудникът на програмата „Проблеми на неразпространението“ от Московския център „Карнеги“ Пьотър Топичканов отбелязва, че „и на Запад, и в Иран има влиятелни противници на споразумението“, и много зависи от това, какво ще е тяхното поведение.

Принципната важност на Иран за Русия

Според думите на Лавров реализацията на споразумението ще укрепи икономическите връзки между Москва и Техеран. „С Иран имаме много мащабни планове за развитие на иранската атомна енергетика“, заяви руският министър. Раджаб Сафаров, генерален директор на Центъра за изучаване на съвременен Иран, заяви пред „Руски дневник“, че освен в енергетиката, отмяната на санкциите ще открие за руските компании редица възможности на иранския пазар в такива отрасли като химическата промишленост, информационните технологии, железопътното строителство и някои други сфери на икономиката.

Също така, с големи перспективи е военно-техническото сътрудничество (ВТС) между двете страни. Едно от свидетелствата за това е потвърждаването от руска страна на сделката за продажба на Иран на комплексите С-300. Както отбелязват медиите, стойността на потенциалните договори в областта на ВТС се оценява в размер на 20 до 70 милиарда долара.

Евстафиев е на мнение, че „Иран е необходим на РФ като сериозен партньор“. „В Русия Иран се разглежда, преди всичко, като икономически партньор. Идеологическата основа на Иран засега е прекалено екзотична за нас [за политическо партньорство]“, смята Евстафиев. Експертът отбелязва, че освен чисто търговските договори Иран има важно логистично значение. За Русия е важен транспортният коридор „Север-Юг“, който ще се контролира на 80% от РФ, подчертава анализаторът. По този маршрут стоките от Индия и другите страни от Южна Азия, през Иран и Русия, могат да достигат до страните в северна и западна Европа. „От гледна точка формирането на многовекторна външна и икономическа политика Иран е от принципна важност за Русия“, обобщава Евстафиев.

Иранският петрол – предизвикателство за РФ?

В контекста на икономическите последствия за Русия от отмяната на антииранските санкции, медиите активно обсъждат вероятността от понижаване цената на основния руски експортен продукт, след като на пазара потече иранският нефт. Но анализаторите предполагат, че в този случай нещата съвсем не са толкова еднозначни. „Ако се погледне чисто прагматично, то, разбира се, появата на ирански петрол на пазара не е изгодна за Русия, защото Иран е достатъчно сериозен играч на петролния пазар. След половин година Иран ще разполага с нови мощности. Иран ежедневно ще изкарва на пазара около 1-1,5 милиона барела нефт“, смята Раджаб Сафаров. При това експертът подчертава, че това може да има някакви негативни последствия за Русия само в краткосрочна перспектива, тъй като производството на нефт в значителна степен се контролира от ОПЕК, и Техеран ще си върне квотата в общия обем на добива на организацията, която след въвеждането на санкциите бе поета от Саудитска Арабия, като в същото време последната ще бъде принудена да съкрати добива на петрол.

Иран и Европейската ПРО

Сергей Лавров, когато съобщаваше за постигнатото споразумение, напомни също така за даденото от американския президент през 2009 г. обещание да се откаже от Европейската ПРО в случай, че иранската ядрена програма бъде ограничена. Експертите са единни в мнението, че това няма да бъде направено, защото от самото начало проектът не е имал голямо отношение към Иран. Евстафиев казва, че Лавров просто е „тролинговал“ Барак Обама. Топичканов е на мнение, че това е определено послание към Запада, с цел да се напомни за направени преди това изявления.

"Российская газета". Всички права запазени.