Дяволското блато: аномална зона, където изчезват хора

Екипът на Batenka.ru направи още една експедиция в търсене на аномални зони в Русия. Този път журналистите изминаха 300 км от Москва до Новгородска област, за да изнамерят мистериозното Шайтанско (Дяволско) блато.

Смята се, че тук хората губят пътя и разсъдъка си, както и че има невидима стена, която им пречи да се върнат обратно.

Същината на това забравено от бога място се съдържа в името му. В ислямската теология шайтанът е зъл дъх, дявол. Според легендата шайтаните карали благочестиви хора и дори пророци да съгрешават.

Членът на експедицията Александър Васев споделя впечатленията си от пътешествието: „В тишината на гората не може да се чуе и стъпка – дебелият мъх заглушава всички звуци, така че ако от време на време някой стъпи по-тежко с ботуша си, звукът е оглушителен. Блатото е огромно – простира се от един пясъчен насип по цялата дължина на захранващ кабел. Жуженето на жиците се смесва с песента на цикадите“.

„Най-ужасното нещо от всичко е да не се удавиш в блатото, докато се опитваш с всичка сила да го сториш. Със самурайско спокойствие вървиш, затънал до кръста в тъмната, смрадлива, рядка кал – мръсотията е полепнала по цялото ти тяло“.

„Наоколо гъмжат ята комари и кърлежи, но това няма значение. Блатото е успокояващо. То не те дърпа надолу, просто не иска да те пусне“.

„Не вярвайте в мита, че съпротивлението е безсмислено. Всяко блато може да бъде срязано като масло, ако ритате и се мятате. Можете да затънете в някое блато и да се измъкнете, когато пожелаете. Основното нещо е да сте облечени в непромокаеми дрехи“.

„Няколко местни жители, с които се запознах, никога не събуваха ботушите си до коляното, дори и в жегите – когато се оказах затънал до кръста в тинята, разбрах защо. Нищо не е по-важно от това пръстите на краката ви да са сухи. Няма нищо, повтарям, нищо по-патетично от гледката на човек с подгизнали пръсти на краката“.

„Местният начин на живот по никакъв начин не пречи на блатото да е „дяволско“ - въпреки че би следвало да го прави. Тъгата, която изпитах по време на първото си „потапяне“, не е белязала ничие лице – всички тук са доволни от живота, слънцето и топлите си ботуши“.