Легенда от миналото ли е четящата Русия?

Shutterstock
В края на юни Червеният площад стана място на безпрецедентно събитие в най-новата история на Русия – там се проведе впечатляващият фестивал „Книгите на Русия“. Събитието беше замислено като кулминация на Годината на литературата в Русия и най-голямата „книжарница“ в страната постигна целта си. Статистиката е впечатляваща: няколкостотин хиляди посетители и 500 000 продадени книги на близо 300 издателства от цяла Русия. Страната чете! Така ли е обаче на практика?

Фестивалът наистина грабна очите- хората се редяха за книги независимо от променливото време и дъжда. Празникът се получи, отбелязват всички, но и свърши. 

Седмица след Червения площад президентът на Руския книжен съюз Сергей Степашин „развали“ картината с признанието, че през 2009 година нечетящите в Русия са били 27%, а през 2014 година повече от половината руснаци не са прочели нито една книга. Истината е, че никой не се изненада от тази статистика. Въпросът е сега накъде? Какво става на книжния пазар, задълбочава ли се тенденцията руснаците да не четат, статистиката ли лъже или това е закономерен процес? 

Отрицателните тенденции не са от вчера

В годините на социализма Съветският съюз се славеше като една от най-четящите страни в света и това се дължеше не само на статистиката, известна в онези времена като „стъкмистика“. И така да е, но всички си спомняме опашките пред книжарниците за поредната книга или списъците на чакащите за нея. 

Ако някой обаче смята, че руснаците са започнали да четат в годините на социализма, се лъже. Още през 1913 година в Русия са издадени 86,7 милиона книги със среден тираж от 3300 бройки. После ще дойде падналата като от небето Първа световна война, две революции, Гражданска война, НЕП и началото на строителството на социализма. На никого не би трябвало да му е до книги, но се оказва, че не е така и 20 години след Октомврийската революция тиражът на издадени книги в СССР достига 673,5 милиона със среден тираж от 18 000 бройки.

Да не прибързваме с усмивките: това не са само трудовете на класиците на марксизма-ленинизма и техните най-верни синове. Там са античната и източната литература, литературата на Средновековието и френската литература, съкровищата на световната литература и т.н. 

После ще дойде войната и четири дълги години на никого няма да му е до четене, а след  това ще последват мъчителните десетилетия на възстановяването на разрушената страна. Книгоиздаването обаче върви с бързи темпове, за да стигне рекордната 1988 година с 2,305 милиарда отпечатани книги. Звучи малко невероятно, но е факт. Да, пазарът е централизиран, монополизиран и дефицитен, с изключение на марксистката литература, но хората четат и то не малко. 

После идва разпадането на системата, изчезването на Съветския съюз, последвано от новото смутно време, когато на хората пак не би трябвало да им е до четене, но в първата година на съвременна Русия са отпечатани 28710 заглавия в тираж от 1,313 милиарда. Инерцията и традициите са силни, но после законите на прехода и либерализирането на книжния пазар си казват думата- монополът изчезва, времената на евтините издания и безплатните учебници свършват и тиражите започват да падат: 1994 г.- 550 милиона отпечатани книги, 1996 г. - 421 милиона, 1998 г.- 408 милиона, 2000 г.-404 милиона или 4 пъти по-малко, отколкото през 1990 г. Сериозни сътресения, но пък за първи път в руската история търсенето на качествените книги както от руски автори, така и преводни, е задоволено.

После пазарът тръгва нагоре и отбелязва рекорд на отпечатани книги в съвременна Русия от 760,4 милиона книги и брошури през 2008 г., за да бъде последван от почти седемгодишен период на спад, който експертите прогнозират, че ще продължи и през 2015-2016 година.

Последният ежегоден доклад на „Роспечат“ само потвърди този факт: през миналата година издаването на книги и брошури е било едва ли не най-ниското за последните седем години - 485,5 милиона отпечатани книги и брошури. На човек от населението са издадени по 3,5 книги, което е сериозно отстъпление от рекордните 5,35 книги през 2008 година, но пък разнообразието е голямо – заглавията са над 120 000. 

„Русия вече не е най-четящата страна в света“, твърдят някои специалисти, но този факт не от вчера. Както и фактът, че руският гражданин си купува средно по три книги годишно, а на Запад този показател е около 10. Причините са най-разнообразни: ценообразуването, което винаги впечатлява с показатели по-високи от тези на Запад, икономическата криза, втора година санкции, намаляване на доходите на населението, интернет, навлизането в активна възраст на хора, които са родени не с книга в ръката, както родителите им, а с мобилен телефон и компютър край главата. Добавете към този списък и пълното разпадане на системата за разпространение на книги и картината ще стане по-пълна.

Не толкова отдавна проучване на общественото мнение показа, че руснаците прекарват дневно средно по 4 часа пред телевизирора, работят 1,5 часа с компютър, 9 минути отделят на четенето на книги и още 8 минути - на списания.

Книги има, книжарниците изчезват 

Проблемите не са свързани толкова с издаването на книги, колкото с тяхното разпространение и достъпа до тях, защото книжарниците в Русия са на изчезване. „Инфраструктурата на книгоразпространението се влошава, от 90-те години на миналия век до 2014 година книжарниците намаляха от 8500 на 1500. Към края на 2014 година посещаемостта на книжарниците беше с 30% по-ниска, отколкото през 2009 година“, разказва председателят на Руския книжен съюз Сергей Степашин.

Днес книжарниците са почти 6 пъти по-малко, отколкото по времето на късния СССР и 1,5 пъти по-малко от времената на предвоенната Руска империя. В съвременна Русия  на близо 100 000 жители се пада по една книжарница, а в Европа този показател е 5000:1. Цената на книгата се увеличава обратно пропорционално на намаляването на площта на книжарниците – съответно 40% и 20-30%. В селата и малките градове реално книжарници отдавна няма, дори в Москва на 1 милион жители се падат общо 10 книжарници, в Санкт Петербург те са 32,7, а във Великобритания – 46,8, в Канада-55,7, във Финландия-69,8 книжарници. 

Като част от общата кампания (да се надяваме, че тя няма да продължи само в Годината на литературата в Русия) през юни в Държавната дума беше внесен законопроект, в който се предлага въвеждане на привилегировани цени на наемите, плащани от книжарниците, както и възможността в тях да се разреши откриването на бюфети, за да могат купувачите да се „запознаят с книгата на чаша чай или кафе“-практика, която е разпространена в много страни по света.

В Министерството на културата са на мнение, че намалените цени за наем ще помогнат за развитието на книжарниците и ще позволи да се влияе и върху асортимента от заглавия, акцентирайки върху качествената литература, изданията за култура, изкуство, история и т.н. Сред аргументите за това предложение вносителите посочват, че книжарниците, които плащат високи наеми, реално се конкурират с автосалони, големите вериги от магазини, ресторанти и бутици. Намаляването на броя на книжарниците е свързано с високите наеми, които средно са 34% от общите разходи на една книжарница, отбелязват авторите на законопроекта.

„Книжарницата трябва да се позиционира като културно-просветителско учреждение, а не като търговско и трябва да се ползва с особено внимание и подкрепа от страна на държавата и обществето“, се казва в обяснителна бележка към законопроекта.

Интернет-търговията с книги расте, е-книгата се краде

На фона на драматичните изводи в доклада на „Роспечат“ за четенето в Русия и падането на всички основни показатели на традиционното книгоиздаване, прави впечатление почти двукратното увеличаване на продажбите на книги по интернет и електронната книга.

В доклада се посочва нещо много важно: „бяха извършени редица важни законодателни инициативи в областта на авторското право, които дават възможност на легалния пазар на електронната книга в Русия още през 2015-2016 година да достигне средноевропейските показатели, а в бъдеще кардинално да измени ландшафта и структурата на цялата родна система на книгоиздаване“. 

Това е факт, защото ръстът на пазара на електронните издания през последните три години е бил средно 100% годишно. Резултатите за 2014 година показват, че обемът на пазара на електронни книги е бил около 950 милиона рубли (около 17,3 милиона долара-бел.ред.), което представлява 10 милиона продадени книги или с 90% повече, отколкото през 2013 година.

За първото тримесечие на тази година над 9 милиона души са чели електронни книги, а прогнозите са, че пазарът на електронни книги тази година ще достигне почти 38 милиона долара. 

В същото време „скокът“ на електронната книга си има своите особености и те са, че само 1 на всеки 20 руснаци, които четат електронни книги, свалят текста от интернет легално. Надеждите са, че след приемането на антипиратските поправки през май тази година, все повече любители ще заобикалят сайтовете, които са уличени в пиратска дейност в областта на електронната книга. Антипиратският закон е приет още през  2013 година, но неговото действие беше разширено и освен за филми той вече се отнася и за разпространението на книги, музика и програмно осигуряване. 

За разлика от самото книгоиздаване, електронната търговия с книги бележи устойчиво развитие. По оценки на компанията J`son & Partners Consulting, пазарът на търговията с книги в Русия демонстрира устойчив ръст през последните пет години. Според списание „Книжна индустрия“, през 2014 година на интернет-търговията са се падали 13,65% от продажбата на книги на хартиен носител (през 2013г. - 12,4%) или пазарът на традиционни книги по интернет е бил за около 110 милиона долара. 

Големите играчи 

През миналата година броят на руските издателства е намалял със 7% и е бил 5326, от които обаче едва 1222 могат да бъдат отнесени в категорията на активните (такива, които са издали 12 и повече заглавия през годината), докато в същото време почти 1/3 от издателствата са пуснали по 1 (една) книга през годината. 
Начело в рейтинга на издателствата с най-много заглавия е „Эксмо“-„АСТ“  (12257 издадени книги и брошури през 2014г.), следвано от „Стандартинформ“ (3683 заглавия) и „ОЛМА Медиа Груп“, в която влиза и издателство „Просвета“ (2881 заглавия). Водещата тройка на издателствата по общ тираж на издадените книги се оглавява от „ОЛМА Медиа Груп“ със 76 730 600 бройки, следвано от „Ексмо“ с 69 357 900 бройки. 

След безспорния успех на фестивала „Книгите на Русия“ на Червения площад и последвалата поредна драматична статистика за четенето в Русия, въпросът чете ли Русия, остава открит. Статистиката действително показва спад, но дали това не е закономерно наместване на пазара на фона на икономически проблеми, ръст на електронната книга и търговията по интернет с книги. 

Сергей Степашин посочва, че половината от руснаците не четат книги, но погледнато по-глобално това не е някаква изолирана тенденция. В обединена Европа четат 33% от португалците, 42% от белгийците и българите, 45% от гърците, 48% от испанците. Колкото по на юг, толкова повече не четат. На север нещата се пооправят: Швеция 72% четящи, Финландия -66% и Великобритания -63%.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"