Сребреница: Русия защити историческата правда

Беше ли операцията в Сребреница отговор от страна на Младич на действията на бойците на Насер Орич?

Начинът, по който е поставен въпросът, е абсолютно неправилен. В едно от изказванията си в Хага неотдавна Младич каза: „Мъчно ми е, че обещах на жените от Сребреница, че с техните мъже и синове няма да се случи нищо, а не можах да удържа на това обещание. Тръгнах си, а моите подчинени, които останаха в Сребреница, нарушиха това обещание“. Това е неговото виждане за ситуацията. Безусловно, случилото се бе отговор на действията на Насер Орич, но не от страна на Младич, а по-скоро от страна на местното сръбско население, което Орич доведе до състояние на невменяемост, а това състояние на свой ред подготви хората, които Младич остави в Сребреница, да се саморазправят с мюсюлманските мъже. Така виждам ситуацията аз.

Международната общност изобщо някога занимавала ли се е с преброяване на сръбските жертви?

Безусловно не ги е броила и не ги брои, защото всички архиви са унищожени или се намират в ръцете на институцията, която ръководи мемориалния комплекс в Сребреница. И да се получат каквито и да било данни за жертвите е невъзможно. Онова, което твърдят сърбите, в основата си са устни данни от местните жители; отчасти това са и данни от сръбските военни за масови гробове в братски могили в района на Сребреница. Голяма част от тези сръбски масови гробове в момента са унищожени от булдозери. Да се намерят тези места е невъзможно – останките са ексхумирани и откарани незнайно къде, т.е. тук няма с какво да се работи. Ние разполагаме с информация за 3262 загинали сърби (по данни на белградския Институт за изследване на сръбските страдания през XX век) и аз вярвам в тези данни, но не можем да ги докажем по никакъв начин. 

Реални ли са данните за 8000 загинали мюсюлмански мъже и момчета?

Не, този брой е абсолютно завишен. Според мен реално става въпрос за 3500-4000 души. Това са останките, които са преминали генетична експертиза. Всичко останало са някакви долнопробни манипулации от страна на патоанатоми, които уж правят експертизи в Сребреница. В основата си това са босненско-мюсюлмански експерти, има и малък брой международни експерти.

Има едно старо интервю на кореспондента на радио „Свобода“ в Белград Хатиджа Мехмедович, която много трудно може да бъде заподозряна в просръбски симпатии. Тя бе председател на организацията „Майките на Сребреница“. В Сребреница загинали и двамата й синове – първият бил разпознат по добре съхранени останки и ДНК експертиза. Дълго време не й давали тялото на втория й син, а след това и показали няколко разпръснати кости, като й казали, че останалите не били намерени. Тя казва в прав текст: „Как мога да вярвам, че това е моят син? Че останалите му кости не са заровени в някоя друга могила“.

Има истории, които потвърждават изкуственото завишение на броя на жертвите. Един човек бил намерен жив и здрав в Австралия, докато в Сребреница фигурирал в списък на погребани в масови гробове. През следващите години други били намерени в списъци за гласуване на изборите в Босна, а има и такива, които получили жителство в Швеция и други страни от ЕС. В сръбските медии се появи информация, че от няколко унищожени братски могили в околностите на Сребреница са ексхумирани останки на сърби, представени като останки на загинали мюсюлмани. Но аз не мога да се подпиша под тези данни – не разполагам с документална информация. Но фактът, че е имало масови манипулации с останките, е признат дори и от самите мюсюлмани.

Какво всъщност се случи в Сребреница преди 20 години? Има много информация, но данните често си противоречат.

Да се съди е наистина трудно – информацията е много противоречива. В момента в сръбските медии се появяват публикации, че това била американска провокация; че на практика американците са убивали мирни мюсюлмани, хвърляйки вината върху сърбите. Аз няма да се опитвам излишно да оправдавам сърбите в тази ситуация. Дори и сред загиналите да е имало някакъв брой въоръжени хора, които са се опитвали да започнат партизански действия срещу сърбите, в голямата си част те са били невъоръжени – това са хора, които трябвало да бъдат преведени в охраняваната от холандците зона за сигурност. Но холандците се отдръпнаха от цялата тази история. 

Холандските миротворци се отдръпнаха и по-рано, когато Насер Орич тероризираше местното сръбско население?

Да. Ако има някой, който на практика е виновен в тази ситуация, то на първо място това дори не е Насер Орич, а холандските миротворци.

Защо САЩ, Великобритания и други западни държави държат на формулировката „геноцид“?

В момента наблюдавам на Запад втора вълна от антисръбски настроения. До неотдавна, независимо от абсолютната предубеденост на Хагския трибунал, в западната преса все пак имаше желание да се стигне до истината. Сега звучат изявления за сръбски зверства и геноцид в Сребреница, подобни на тези, пропагандирани от телевизионния канал CNN през 1990-те години.

С какво е свързана тази вълна от изкуствено нагнетявани антисръбски настроения ми е трудно да преценя. Възможно е световната общност да се готви, че Косово няма да се отдели от Сърбия просто така; че отново ще има кръв и съпротивление. На хората на Запад започва да се напомня какви палачи и изверги са били сърбите по време на събитията от началото на 1990-те години.

Може би това е свързано и с много тесните отношения на Русия със Сърбия и с Република Сръбска, които предизвикват неодобрение и опасения на Запад. Наблюдавам една масова тенденция на завръщане към шаблоните и етикетите от началото на 1990-те години: престъпления срещу човечеството, геноцид, много груби и еднозначни, праволинейни и антисръбски изказвания в западната преса. 

Каква беше мотивацията на Русия да гласува против британската проекторезолюция? Русия подкрепи Сърбия и Република Сръбска?

Тук изобщо не става въпрос за подкрепа към Сърбия като такава – това е въпрос на общочовешка справедливост. Всеки непредубеден читател на статии в английската или германската „Уикипедия“ за Насер Орич би се усъмнил дали това е било геноцид.  При анализ на ситуацията ще стане ясно, че е имало много престъпления и много кръв, но не и геноцид. Думата „геноцид“ тук е абсолютно неуместна. И нашето вето над тази резолюция, поне според мен, трябва да се разглежда не като подкрепа за Сърбия от страна на Русия, а като поддръжка на историческата достоверност от страна на Русия.

Какво следва оттук нататък? По всичко личи, че вече 20 години между народите в Босна и Херцеговина не може да става и дума за никакво примирение. Сръбският премиер, който присъства на церемонията, бе замерян с камъни. Какво беше това: провокация или спонтанен израз на народния гняв?

Той сам каза, че това е било провокация и той има всички основания да смята така. На тази тема има едно интервю с началника на вътрешните работи на Република Сръбска, в което се казва, че още две седмици преди тези събития била получена информация, че ще има много сериозна провокация против Вучич. „Знаех, че и сръбските служби за сигурност са получили тази информация. Също така знаех, че те няма да направят нищо. Опитахме се да получим официална акредитация за това събитие, но не я получихме, затова просто внедрихме 20 свои души без никаква акредитация“, се казва в интервюто.

Ако се вгледаме в кадрите, които бяха излъчени по всички канали, ще видим следното: абсолютно объркана, неразбираща какво да прави охрана на Вучич. Хора в униформа, които се опитват да се пазят от летящи камъни и бутилки с чадъри. Ще видим и хора в цивилни дрехи, които умело отвличат негодуващата тълпа от Вучич. След това се появяват хора в униформи, видимо босненски, които започват да прогонват не тези, които хвърлят камъни и бутилки, а хората в цивилни дрехи, които пазят Вучич с телата си.

Т.е. очевидно нещата са стояли точно така, както се казва в интервюто. Всъщност службата за сигурност е осуетила тази ситуация. На Вучич само му счупиха очилата, но нещата трябваше да свършат много по-сериозно. Кому и защо е нужно това? Нужно е, за да се набие един още по-голям клин между сърбите и мюсюлманите в Босна. Това е абсолютно очевидно както от този случай, така и от всичко, което се случва около Сребреница в момента. Западът няма абсолютно никакво намерение да бъдат интегрирани мюсюлманско-хърватската и сръбската част.

Сега всички противоречия между мюсюлманско-хърватската и сръбската част се изострят и могат да прелеят в местни стълкновения в точките, където е съсредоточено напрежението. Става въпрос основно за Бръчко, но нещата могат да стигнат и до Баня Лука – мюсюлманите ще нападат босненските сърби. Целта е ясна. Да се отклони векторът на развитие на Република Сръбска от ориентация към Сърбия и Русия към пълно подчинение на Запада. Изобщо – плановете са Република Сръбска да се ликвидира като такава чрез босненските мюсюлмани – затова в момента те се настройват към конфликти със сърбите с всички възможни способи. 

"Российская газета". Всички права запазени.