Геостратегическото значение на Черноморието

През последните две десетилетия геополитическата ситуация в Черноморието значително се усложни. Първо, разпадна се „социалистическата система“ и в региона се появиха нови „играчи“ – Грузия и Украйна, една от най-големите страни в Европа. На Украйна се пада около 3 пъти по-дълга брегова линия отколкото на Русия. Другите нови държави – Молдова, Армения и Азербайджан, макар формално и да нямат излаз към морето, но исторически са тясно свързани със страните от Черноморския регион и, несъмнено, са част от него.

В момента региона се състои от редица страни, които значително се различават по брой на населението, икономически и военен потенциал. Черноморските страни вътрешно са изключително нееднородни по етнически и конфесионален състав. Известният американски геополитик С. Коен (Saul Cohen) отбелязваше, че такава ситуация води до съперничество за хегемония между най-влиятелните държави. При това, съотношението в нивото на развитие между страните в региона постоянно се променя.

В групата на лидерите, както и преди, са Русия и Турция. Най-бедните страни от Черноморския регион, както и преди десетилетие, са Грузия, Армения и Молдова. В същото време, благодарение на приходите от нефт, Азербайджан направи голям скок за тези години. Украйна, обратното, „потъна“ до нивото на аутсайдерите и значително изостана от своите западни съседи (с изключение на Молдова).

Второ, геополитическата ситуация в Черноморския регион се усложнява от вътрешната слабост на новите национални „играчи“ и от неразрешените международни конфликти. В региона се намират и четирите държави от постсъветското пространство, които не са или са само частично признати – Приднестровската Молдавска република, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах. В конфликтите около тях пряко или косвено са въвлечени седем държави от региона – Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан, Русия, Украйна и Румъния. Въздействието на вътрешната политическа нестабилност върху геополитическата ситуация в Черноморския регион се вижда добре в примера с Украйна, която в момента преживява най-дълбоката си политическа криза за последното десетилетие.

Трето, глобализацията предизвика размиване и разширяване на границите на Черноморския регион и неговото въвличане в делата на нерегионални и частни играчи – транснационални корпорации, национални движения и общности от бежанци. В резултат на това Черноморският регион бързо се издига до приоритетните за световната икономика и политика.

Обективната основа за този процес са откритите богати залежи на нефт и газ в шелфа на Каспийско море, в Казахстан и Средна Азия. В момента през територията на региона минава важният коридор за транзит на енергоносители от Каспийския регион за Европа и други части на света, което дава основание да се говори за формирането на единен Каспийско-Черноморски регион. Казахстан, страните от Средна Азия и Китай все повече са въвлечени в неговите дела.

За много страни от региона транзитът се превърна в една от основните сили за икономическо развитие – основен източник на твърда валута и фактор за изграждането на съвременни комуникации. Борбата за лидерство между страните от региона се изостря от съперничеството за привличане на инвестиции и за изграждане на тръбопроводи и терминали на тяхна територия. Друго важно последствие е това, че благодарение на него, много територии от региона излязоха от традиционната си изолация. Много бързо след разпадането на СССР бе ликвидиран монополът на Русия върху транзита на енергоносители от Каспийския регион и Средна Азия, които получиха излаз към Китай и Азиатско-Тихоокеанския регион.

Новооткритите енергийни ресурси рязко повишиха интереса към региона от страна на водещите световни нерегионални играчи – САЩ и ЕС. САЩ активно подкрепиха направените от Грузия и Украйна заявления за встъпване в НАТО. Този стремеж бе оценен от Москва като върховна заплаха за националната ѝ сигурност. Освен това, Черноморският басейн и Южен Кавказ играят за САЩ стратегическа роля от гледна точка на техните интереси в Близкия и Средния Изток, военните операции в Афганистан и Ирак, противопоставянето на фундаменталисткия режим в Иран. Разпределението на силите в Черноморския басейн се промени съществено от членството на България и Румъния в НАТО.

За много страни от региона е привлекателна дори и най-отдалечената перспектива за членство в ЕС. Турция от много години се стреми да бъде приета в Евросъюза. За Украйна и Молдова членството в ЕС е стратегическа цел. Европейската дипломация залага на икономическите лостове и на „меката сила“, като чрез неправителствени организации подкрепя процесите на демократизация, участвайки в разширяването на конфликтите около непризнатите държави. Но Русия се отнася изключително предпазливо към по-нататъшна интернационализация.
Границите на Черноморието са продукт на политически дискурс.

Възникването на такива региони, несъмнено, също е в резултат на укрепването на многостранните връзки между групата страни, граничещи една с друга или обединени от морското пространство. Много често формирането на връзки се предшества от активизация на политическия дискурс и от институционализацията на региона. Но днес не са рядкост примерите и за обратното развитие на събитията. В момента границите на Черноморския регион са установени със създадената през 1992 г. Организация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), наброяваща 12 държави. ЧИС обедини не само страните, непосредствено прилежащи към Черно море, но и Азербайджан, Армения, Молдова, Албания, Гърция и Сърбия. Но независимо от някои успехи на ЧИС, за страните, членуващи в нея, по правило, засега връзките с външни „центрове на сила“ са по-важни от регионалните.

Владимир Колосов е професор, доктор на науките по география, ръководител на Центъра за геополитически изследвания на Института по география към РАН. Почетен доктор на университета в Хавър (Франция). Президент е на Международния географски съюз.

"Российская газета". Всички права запазени.