Защо Москва е против създаването на трибунал по случая МН-117

Според мнението на някои експерти протича политизиране на въпроса за разследването на гибелта на полет МН-117.

Според мнението на някои експерти протича политизиране на въпроса за разследването на гибелта на полет МН-117.

Reuters
Украйна, Малайзия, Австралия, Холандия и Белгия призоваха Съвета за сигурност на ООН спешно да създаде трибунал по разкриването и наказването на виновниците за тази трагедия. Русия се изказа против, посочвайки липсата на съответните пълномощия на Съвета за сигурност и необективния характер на провежданото разследване на катастрофата. Експертите смятат, че въпросът е твърде политизиран, а виновните за смъртта на хората са предварително „определени“.

Русия застава против извънредното приемане на резолюция от Съвета за сигурност на ООН за създаването на трибунал за разследването на гибелта на полет МН-117 през юли 2014 година. „Ако той бъде подложен на гласуване, то аз не виждам шансове този проект да бъде приет“, заяви постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин. Тази позиция на Москва предизвика рязка критика – чак до обвинения за това, че Русия се опитва да избяга от отговорност.

Всъщност Москва не е против съда за виновните, та нали преди една година тя самата подкрепи резолюция 2166, която изисква тъкмо това – да се проведе всестранно и независимо разследване на трагедията. Но затова пък тя подозира „пропагандаторска политическа игра“, в която искат да въвлекат и Съвета за сигурност на ООН, и настоява, че става дума за обикновено престъпление, за чието разследване няма необходимост от създаването на международен трибунал, мотивиран от „заплахата за международния мир и сигурност“. „Малайзия и другите страни сами признават, че това е углавно престъпление, а Съветът за сигурност никога не е приемал никакви решения по разследването на углавни престъпления“, поясни Виталий Чуркин.

Руските официални лица напомнят, че случаи на унищожаване на граждански самолети е имало и преди, но ООН никога не е създавала за тяхното разследване специален трибунал. „Ако се създаде международен трибунал, то в него трябва да попаднат всички случаи, когато в резултат на употребата на оръжие са били свалени граждански самолети. Прекрасно е известно кой свали самолета на авиокомпания „Сибир“ и иранския“, поясни за медиите председателят на комитета по международни отношения на Държавната дума Алексей Пушков. Като примери той спомена унищожението на иранския пътнически самолет от въоръжените сили на САЩ през 1988 година и гибелта на руския лайнер през 2001 година, свален от украински военни.

Според мнението на някои експерти протича политизиране на въпроса за разследването на гибелта на полет МН-117. „Авиокатастрофата и унищожаването на самолета не носят заплаха за света и сигурността му, тоест – не попадат под члена на Устава на ООН, по който може да се създава съответният трибунал – каза пред кореспондента на „Руски дневник“ доцентът от катедрата по политическа теория на Московския държавен икономически институт по международни отношения Кирил Коктиш. – Поради това вероятността трибуналът да се превърне в политическо шоу, е доста висока, а целта на подобно шоу е да се усили международният натиск върху Москва“.

Съмнения в обективността

Освен това, на фона на общото негативно отношение към Руската федерация Москва има основания да се съмнява в обективността на воденото разследване. „По същество на руските специалисти е отказан равноправен и пълен достъп до материалите, намиращи се в международната група по техническото разследване“, пояснява руското Министерство на външните работи.

Министърът на външните работи Сергей Лавров направи изказване, с което изиска да се предоставят всички данни на руската страна. „Изхождаме от факта, че само след това може да се състои предварително разглеждане на въпроса относно отговорността на виновниците, и ние можем да се съветваме в какви форми е оптимално да се направи това, за да не се злоупотреби с функциите, прерогативите и авторитета на Съвета за сигурност на ООН“, каза той.

„Към днешния ден е налице проблемът с доказателствената база, тъй като съществуват само косвени улики, техният пълен списък се държи в тайна, не са определени непосредствените изпълнители и изобщо далеч не всички ключови свидетели са били разпитани“, смята доцентът от Висшата школа по икономика, политологът Дмитрий Офицеров-Белски. Експертът също така напомня за несъмнено негативното отношение на Запада към Руската федерация и идеализацията на киевските власти: „Много е сложно в сегашната ситуация да си представим, че европейските политици ще бъдат готови да обвинят официалния Киев“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"