Ислямските радикали в Русия: как страната се бори с тях

На 1-ви август Обществената палата (ОП) на Русия открива „гореща линия“ за тези, чиито роднини споделят идеологията на „Ислямска държава“ (организация, призната за терористична на територията на страната) или, ако това е факт, вече са заминали за Сирия да воюват под нейните знамена.

В палатата са на мнение, че в момента „линията просто е необходимост“. Елена Сутормина, председател на комисията по развитие на обществената дипломация и подкрепа за сънародниците в чужбина към ОП, заяви пред „Руски дневник“, че решението тя да бъде открита е взето след бягството на студентката Варвара Караулова. През юни момичето бе задържано на турско-сирийската граница, следствието е на мнение, тя е била вербувана от ислямски радикали.

„И друго, не толкова отдавна министърът на външните работи на РФ Сергей Лавров огласи числото – в момента 2 хиляди бивши и настоящи граждани на Русия воюват на страната на ИДИЛ, тоест, има много хора“, казва Сутормина и добавя, че „трябва вече да се прави нещо“: Русия, като многонационална и религиозно разнородна страна, е прекалено привлекателна за бойците от ИДИЛ.

На „горещата линия“ ще бъде оказвана психологическа помощ, а също така ще се дават консултации, как хората да не станат жертви на вербовка.

Курс на снижаване

Действително, през последните месеци в руските медии се заговори по-често за заплахата от ИДИЛ. Успоредно с официалните изказвания, че „фактически ИДИЛ се намира на нашата граница“, се прокрадват новини и за опитите в регионите да бъдат вербувани млади мюсюлмани и имигранти (казват, че на последните им предлагат „месечна заплата“ от 50 хиляди рубли ($880) за службата им в ИДИЛ).

Освен това, в края на юни в Мрежата се появи видео, в което се съобщава, че ислямистите от Северен Кавказ са се заклели във вярност на ИДИЛ. Вярно, „все още е рано за паника по този въпрос“, смята директорът на Института по въпросите на изтока към РАН Виталий Наумкин. В интервю за „Руски дневник“ той заяви, че виртуалната „клетва“ все още не означава нищо, че „многото групировки от Северен Кавказ не се управляват от единен център“, а „руските правоохранителни органи започнаха по-ефективно да пречат на дейността им“.

Но, обръща внимание консултантът в Международната кризисна група и експерт по Кавказ Варвара Пахоменко, ако се погледне броя на жертвите и бойните сблъсъци в Северен Кавказ, то става очевидно, че в последно време те са станали значително по-малко. Например, Интернет изданието „Кавказкий узел“ (кавказки възел – бел. пр.) е направило статистика, че през 2013 г. в Северен Кавказ са били убити и ранени 1 149 души, в 2014-а – 525, а през второто тримесечие на 2015 г. – 44 души. Общото намаление се дължи на два фактора, казва Пахоменко. Първо, наистина е така, много бойци и радикални ислямисти заминаха за Сирия. Второ, много от бойците и потенциални такива бяха убити, изтласкани от страната или арестувани в навечерието на Олимпиадата в Сочи.

Новият проект за ислям

Експертите признават: досега главният метод за борба с радикалния ислям в страната бяха силовите операции. Но ограничаването само до твърдата линия по отношение на тях е с ниска ефективност, „макар че не може да се мине съвсем без нея“, смята доцентът от катедрата за чуждестранно регионознание и външна политика към РГГУ, специалистът по Закавказието и Северен Кавказ Сергей Маркедонов.

„Като че ли в един момент тези радикали се изпаряват, но минават 3-4 години и възпроизводството им отново започва, защото не изчезва самата среда, която ги създава. Трябва да има повече „мека сила“. В частност, къде по-важна е идеологията, „работата с мозъците“, смята той. Затова според Маркедонов трябва на първо място да бъдат задействани хората, които работят с исляма. Те са тези, които трябва да предложат някакъв проект за ислям, който да бъде привлекателна алтернатива за младите хора, за тяхната кариера и бъдеще.

В мюсюлманските общности се изказват засега именно за „меката сила“. „Ние никого не държим за ръчичка. Нашата борба се състои в просветителството, а да откриват и да задържат – това е за спецслужбите“, заяви в интервю за „Руски дневник“ Рушан Аббясов, първи заместник-председател на Съвета на мюфтиите в Русия. Обикновено вербуващите не се мяркат пред очите им, защото разбират, че техните възгледи тук не се възприемат, уточнява той. Но там засега не се говори за никакъв нов проект за исляма. „Просто хората започват да различават черното от бялото“, а общностите засега са съсредоточени върху четенето на проповеди, разказва Аббясов.

„Да имаш възможността да се върнеш“

Преди няколко години методите на „меката сила“ се прилагаха по отношение на тези, които вече са били на страната на воюващите радикали, разказва Пахоменко. От 2010 г. в Дегестан работеше комисия за адаптиране на бойците. „Много от тях не са успели да извършат сериозно престъпление. Те са сгрешили и им се даваше шанс да се върнат към мирния живот. Това е много важно – да имаш възможност да се завърнеш – отбелязва тя. – И хората се предаваха“. Но с подготовката за Олимпиадата диалогът бе прекратен, Комисията замрази дейността си, а „твърдите“ методи само ожесточаваха хората. В крайна сметка, казва тя, Дегестан и Чечения водят по брой на заминалите „на джихад“ в Сирия.

Сега Комисията възобнови работата си, засега само в Ингушетия, „ние виждаме, че във властта има хора, които разбират необходимостта от такива мерки – казва Пахоменко. – Вярно, има и трудности. Едната от тях е хората да бъдат отново убедени, че сътрудничеството е възможно и можеш да се предадеш, без да се страхуваш, че ще бъдеш излъган“.

"Российская газета". Всички права запазени.