Ненаучените уроци

„Терористичният интернационал“ показа способността си да извърши цяла поредица от терористични атаки едновременно в огромен мегаполис и в места с масово струпване на хора: на улицата, на стадиона, в концертната зала. Макар че във Франция свободното притежаване на оръжие е забранено, се оказа, че терористите имат достъп не само до „обичайните“ за техните дела взривове, но и до калашници.

Онези, които съвсем неотдавна сочеха с пръст египетските спецслужби, които дали заради недоглеждане или заради допускане на предателство в собствените си редици, позволиха да се заложи бомба в руски самолет в Шарм ел-Шейх, днес трябва да признаят, че и обучените спецслужби могат да се окажат безсилни срещу подобни мащабни удари. За да може напълно, на 100%, да се предотвратят подобни актове, трябва да се промени самото общество, режимът, политическата система. Военното положение трябва да се превърне в начин на живот. Но едва ли дори това ще даде 100% гаранция за сигурност.

Терористичните актове са не просто цената, която човечеството плаща за това, че сме различни. Те са и цената за това, че сегашната международна система на икономически и политически отношения, уви, не помага да се изкорени тероризмът нито в отделните държави – най-често в онези, станали жертва на „вноса на демокрация“, но и на глобално равнище.

Сега, когато целият свят съчувства на французите, отново си спомняме вече изтърканите призиви за сплотяване в борбата срещу една глобална заплаха, каквато е тероризмът. Колко такива думи бяха изказани след 11 септември 2001 година? Но къде е резултатът? „Ал Кайда“ на пръв поглед бе разгромена – убит бе нейният лидер, но макар и „разгромена“, също като зъби на дракон от нея изникнаха нови, още по-фанатични и зверски настроени клетки. Близкият Изток е в хаос – и тук вече има цяла терористична квази-държава на едно място, което според плановете за светло бъдеще тиранията на светски сатрапи като Саддам Хюсеин или в наши дни Башар Асад трябваше да бъде сменена от електорална демокрация.

Само че „електоратът“, арабската улица, все по-масово гласува за терора и срещу западната цивилизация, а от самите западни държави пристигат хиляди доброволци, за да воюват на страната на ИД. По техните разбирания – за нов световен ред, базиран на плановете на варвари и убийци. Ето това е разбирането за „справедливост“ на фона на отхвърлянето на несправедливостите на съвременния капитализъм и така и не настъпилите „свобода, равенство и братство“ (лозунгът на Великата френска революция – бел. прев.). 

Напоследък бе очевидно, че нещата вървят към мащабен терористичен акт в Европа. Първо бе руският самолет, след който мнозина не без злорадство заговориха, че това е „отмъщение за авантюрата на Путин в Сирия“. След това, само преди два дни – двоен терористичен акт в шиитски квартал в Бейрут, където загинаха десетки хора. По всичко личи, че и там терористите от ИД или подобни на нея структури търсеха отмъщение, че шиитската групировка „Хизбула“ се сражава на страната на Асад в Сирия. Световната общност потрепери, но резонансът, разбира се, не бе толкова силен, колкото при сегашните събития във Франция.

Все пак, това се случи в „някакъв си там Бейрут“ – на периферията на „цивилизования свят“. И на практика нямаше никакъв световен резонанс, след като ден преди терористичните актове в Париж в шиитска джамия в Йемен избухна взрив. Сега обаче отново стана ясно, че всички ние сме в същата тази „периферия“; че всички ние живеем на фронтовата линия на борбата с тероризма. И ако убийците-фанатици, които убиха хората в Париж, крещяха „Това е заради Сирия!“ (Франция също неотдавна се присъедини към антитерористичната коалиция, която нанася удари срещу ИД), това не означава, че от подобни нападения е застрахована, да речем, Великобритания, която все още се въздържа от проява на военно-въздушна солидарност със САЩ.

Съвсем естествено първата реакция на европейците и французите след събитията в Париж ще бъде да затворят границите и да засилят всячески мерките си за сигурност. Мнозина си спомнят и неотдавнашните предупреждения заради нахлуващия в Европа поток от бежанци от Близкия Изток: говореше се, че има нещо подозрително във факта, че сред тях има много млади, здрави и неженени мъже. Говореше се също, че сред почти близо един милион бежанци, пристигнали в Европа, има около 25 000 ислямистки бойци. За подобна заплаха не толкова отдавна предупреди и главата на администрацията в Кремъл Сергей Иванов, а президентът Путин от трибуната на ООН, визирайки разтурения и бълващ стотици хиляди бежанци Близък Изток, попита западните лидери: „Разбирате ли какво направихте?“

11 септември се повтори. И всички тези, които се числят към цивилизования свят, трябва не само да разберат какво сбъркахме всички ние за последните 15 години в борбата с терора, но и да създадат нови форми на взаимодействие. Включително между Русия и Запада. Да се преодолеят всички разногласия. И по сирийския въпрос, и дори, колкото и неприемливо да изглежда, по украинския, тъй като именно той провокира тази политика на двойни стандарти, накарала мнозина да забравят за нашата обща принадлежност към единната християнско-юдейска цивилизация, изправена пред най-сериозното предизвикателство в съвременната си история.

И все пак трябва да признаем, че терористите-фанатици действат много по-сплотено, отколкото т. нар. „цивилизован свят“, когато се готвят да нанесат поредния си смъртоносен удар.

"Российская газета". Всички права запазени.