Какво отговори патриархът на хората, които се нахвърлиха срещу църквата

Патриарх Кирил смята, че това са „пробни атаки“ и не се уморява да го подчертава в своите обръщения към вярващите

Животът на църквата в постсъветска Русия още дълго ще бъде разтърсван от открития. Дотогава, докато религиозната необразованост и антирелигиозната предубеденост на неголяма, но често влиятелна част от руското общество продължи да възприема и описва този живот с враждебни клейма. Едно от тези „открития“ беше стоенето на опашка, за да се види донесената в Русия светиня – пояса на Пресветата Богородица. Милиони хора отидоха тогава в храма. И ето че у някой, според патриарха, е възникнало желание да провери дали е истинна тази привързаност на руснаците към вярата, или пред него е само „безличната маса на тихото, аморфно мнозинство“. Провокациите са имали за цел да проверят именно привързаността на народа към своите светини, готовността да ги защити, е уверен патриархът. Абсолютното мнозинство руснаци не приема кощунството. Църквата обаче е силно засегната. При това е засегнато много „сериозно нещо“ в църквата, и не само в нея, но и в самия начин на живот на нашето общество. Засегнато е ценностното „сърце“ – светостта, свещеното. Това е предизвикателство срещу „святата Рус“ – не митологичния образ и не историческия спомен, а тази духовна и културна инварианта, която от над десет века поддържа на земята нашата култура и цивилизация.

„Това е атака срещу светата Рус“

Днес е модерно да се уповаваме на първенството на правото, но патриархът напомни същественото – правото се крепи върху страха от наказание. Моралът, който днес така се опитват да преместят в сферата на условното и относителното, по думите на патриарха, представлява „вътрешна препратка“ към общността, „духовна връзка, която обединява хората“. Съдейки по атаките на вандалите, ще ни се наложи да се борим не с нарушенията на морала, които винаги са съществували, а с разрушаването му.

Църквата много държи на автономията си и смята, че само свободата й дава възможността за духовно влияние. Тя помни прекалено добре опита от сливането й с държавата през XIX век – този урок вече е минат, окупацията на църквата от страна на държавата не й донесе нищо хубаво.

«Провокациите са целели да проверят привързаността на народа към своите светини», смята Кирил

Участието на вярващи високопоставени политици в патриаршеските църковни служби, което така дразни много опоненти на църквата, е свидетелство за изключително доброжелателен диалог, а не за нещо друго, смята предстоятелят. Не сливане, а христианизация на обществото – ето какво плаши опонентите. Ето къде, както се казва, се крие коренът на всичко. Страхът от това, че православието, което беше почти разрушено в съветско време, за 20 години успя да се върне в живота на народа. Съдейки по постулираните от патриарха ценности, ние отново имаме шанс да се приближим към принципите на честта на руската дворянска епоха. Този шум се вдига, за да ни спрат. Няма да ни спрат.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"