Източник: Наталия Михайленко

1. Пастила

Руските търговци са поддържали широки търговски връзки с арабите от Изтока. Не случайно вторият по популярност руски десерт е пастила, който и до днес силно напомня на известния от приказките на Шехерезада локум. Основните съставки на пастилата, появила се в Русия още през XIV век, са руските кисели ябълки и мед. През ХV век започнали да добавят в пастилата и белтък, за да му придадат бял цвят. До XIX век рецептата на най-вкусната – Коломенската пастила се пази в тайна, докато французите не добавили в ябълково-плодовото пюре разбити белтъци, за да получат ново лакомство – френския зефир (плодова паста). В този период руските сладкари променили рецептата като заменили меда със захар и тя е останала така и до днес.

2. Торта „Птиче мляко”

Това е торта с доста нелогично название – коя ли птица дава мляко? – и крайно неугледен вид (дебела правоъгълна пита покрита с шоколад). Обаче тя е един от най-добрите руски десерти, който превъзхожда и пастилата и френския зефир. Не случайно  „Птиче мляко” е първата торта,  която е патентована по времето на социализма. Рецептата е измислена от група сладкари под ръководството на началника на сладкарския цех на московския ресторант „Прага” – Владимир Гуралник (легенда след руските сладкари). Тортата става пряко продължение на френския зефир с някои промени в рецептата. Тя и до днес си остава много популярна в Русия, въпреки че нерядко може да попаднете на ментета, които се продават дори в квалитетните магазини. Те, разбира се, стават за ядене и даже понякога са вкусни, но при сравнение с оригиналния шедьовър изглеждат като скални рисунки пред Мона Лиза на Леонардо.

3. Чак-Чак

Чак-Чак е един от най-популярните десерти в Русия, заимстван от тюркските народи. Попада в нашия списък, защото и до днес е национално ястие на татарите и башкирите – едни от най-многобройните народи, живеещи в Руската федерация. При това, за разлика от пастилата, рецептата за чак-чак на практика никога не се е променяла. Този източен десерт се приготвя от меко тесто и сурови яйца, от които се оформят тънки и къси пръчици, които напомнят фиде или топченца. После се пържат във фритюрник, редят се на купчинка и се заливат с горещ сироп на основата на меда. Оставя се да изстине и едва тогава се поднася на масата.

4. Торта „Прага”

Тази вариация на тема виенски „Сахер” няма почти нищо общо със столицата на Чехия – Прага. Нейният автор отново е Владимир Гуралник, който в началото на своята кариера се обучава за сладкар при майсторите от Чехословакия, идващи регулярно за обмяна на опит в Москва. За приготовлението на тази торта се изискват четири вида сметанов крем, като в състава им са добавени коняк и ликьори, а блатовете се напояват с ром. При виенския прототип в рецептата въобще няма крем. За разлика от своя по-сполучлив конкурент –„Птиче мляко”, рецептата за „Прага” не е патентована и сега може да се приготвя от която и да е сладкарска фабрика.

5. Ватрушка

Това е още един представител на съвременната руска десертна действителност, който идва от дълбините на времето. Ватрушката е най-простото сладкарско изделие, което се среща още в кухнята на древните славянски племена. То представлява малка питка от квасено, козуначено или безквасно тесто, завито по края. За пълнежа се използват най-простите сладки неща: извара със захар, сладко, кондензирано мляко (сгушонка) или мармалад. Въпреки че приготвянето на този десерт е много лесно, търсенето му се запазва и можете да го срещнете доста често на рафтовете по магазините. Ватрушката обаче не се продава при сладкарските, а при хлебните изделия.

6. Тулски пряник (курабия)

Пряникът с пълно право може да се нарече един от най-древните руски десерти. „Меденият хляб”, известен още на древните египтяни, се появява по руските земи през IX век, когато легендарните Рюрик и Олег Мъдрия събирали в една държава разпокъсаните източно-славянски и фино-угорски племена.

По онова време пряниците са се правели от смес на ръжено брашно с мед и плодови сокове. Своето историческо наименование, обаче, те получават след като към тях започват да добавят подправки, които започват да идват в страната от Индия и Близкия изток, през XII-XIII век (бел. прев.: рус. пряный – ‘пикантен’). Най-известните руски пряници - Тулските – обикновено представляват правоъгълни блокчета с пълнеж от мармалад или кондензирано мляко (сгущенка). Произвеждат се в предприятията в Тула, град на около 200 км. южно от Москва. В края на миналото столетие в града даже е открит музей – „Тулски пряник”.

Източник: Наталия Михайленко

7. Смоква (Смокиня)

Това е малко позабравен, но все още срещащ се в руските села десерт. В древността са го наричали „сушена райска ябълка”. Това е нещо средно между мармалад и пастила. Приготвя се от силно пектинови плодове – ябълки, дюли, сливи и офика. Любопитно е, че в миналото са наричали смоквата - сушена смокиня. Но тогава смокините са били доста скъпи за простолюдието и неизвестен готвач решил да приготви вкусен аналог – плодов десерт от местни продукти, които се варят с мед или захарен сироп. В края на 18 век в Русия навлиза френската кухня, наименованията на плодовите десерти се диференцират и европеизират, и отново започват да наричат смоквата с плода на дървото – смокиня. Но в дълбоката провинция историческото название на десерта се е запазило и до днес на някои места.

8. Чурчхела

На този на който му провърви да присъства на Олимпиадата в Сочи през 2014 година, навярно ще може да опита едно лакомство, идващо от кавказката кухня, което е разпространено основно в курортните градове на Краснодарския край. Приготвят го като правят наниз пълнен с орехи  и омесено с гроздов сок брашно. Този десерт може с пълно право да се нарече най-полезният сладкарски продукт, доколкото в него има много глюкоза и фруктоза, растителни мазнини, белтъчини, органични киселини и витамини. Между другото, този десерт изисква най-много време за приготвяне спрямо всички останали в нашия списък. Само за изсушаването му на слънце са необходими две седмици, а въобще, за да узрее до 3 месеца. Но затова накрая той придобива вкус близък до шоколада, въпреки че в състава му няма нито едно какаово зърно.

9. Соеви батончики (бонбони)

В епохата на абсолютен дефицит, при социализма, тези бонбони са добре известни на всеки ученик. Даже по това време е можело да се намерят във всеки магазин и опашки за тях практически е нямало. На вкус те донякъде наподобяват халва, но доста от далеч. Може би, защото в състава им влизат настъргани фъстъци. Най-популярните соеви батончики са тези произведени във фабрика „Рот Фронт”. Следва да се има предвид, че те съдържат страшно много калории – 514 килокалории на 100 грама.

10. Шоколад „Аленка”

Въпреки че в Русия, по мнение на автора, може да се намерят доста по-вкусни шоколади, „Аленка” се е превърнала в една от най-разпознаваемите марки на съветската, а по-късно и на руската шоколадова индустрия. Той се произвежда още от 1965 година и е резултат на социалистическата продоволствена програма за създаване на масов и достъпен като цена млечен шоколад. За дизайна на опаковката му е обявен конкурс, условията за който са публикувани в един московски вестник. За победител е избрана снимката на 8 месечната дъщеря на работещ във фабриката художник. По-късно се появят версии, че всъщност на опаковката е изобразена Светлана Алилуева – дъщерята на Сталин.

11. Сирници и тиганици

Тиганиците, а също така и сирниците (тиганици от извара), сами по себе си не приличат на десерт. Често в руската кухня им слагат добавки – сметана, сладко, мед, мармалад или сиропи. При това сирникът съдържа множество полезни продукти. Освен сместа от извара, брашно и яйца, която се пържи на тиган, се добавят и моркови, сушени кайсии, ябълки, круши, орехи, тиква или тиквички, които са не само вкусни, но и много полезни.

12. Печена ябълка

Русия е северна страна и затова там растат много малко плодове. Поради това основата на плодовата и десертна кухня е ябълката. За традиционно руски сорт се смята киселата ябълка. Руските кулинари, още от древността, са намерили способ как от нея да приготвят сладки неща. Ябълките предварително се накисват в различни сиропи и сладки отвари. После изрязват сърцевината, поставят на нейно място някакъв пълнеж и я пекат. След чурчехелите това е може би вторият най-полезен продукт в руското сладкарско изкуство. Печените ябълки са богати на калий и желязо, приемат се при различни диети за отслабване. Според диетолозите редовната употреба на печени ябълки  помага не само за сваляне на излишните килограми, но и за обмяната на веществата, стягане на кожата и опъване на дребните бръчки.

1 2