Висше образование: по-доброто е враг на доброто?

Някога най-страшната заплаха за децата от порядъчните семейства в Русия беше възможността за постъпване, или по-точно попадане, в заведение за средно специално образование. По цялата страна интелигентни майки плашеха своите синове: „Не завършиш ли както трябва училище ще отидеш в ПТУ”. Абревиатурата се разгръща като професионално техническо училище, но народът често я нарича с презрителните „путяга” или „бурса”(семинария, ост.)

В «бурсите» подготвяха най-различни специалисти: от готвачи до фрезисти, но в очите на образованата част от населението тези училища се считаха, на първо място, за убежища за маргинали и антисоциални елементи. Постепенно, пренебрежително отношение към ПТУ започнаха да изразяват не само висшите социални слоеве, но и практически цялата страна. В резултат на това в началото на ХХI век да се учи за професионален стругар стана обидно – в стремежа към по-добър живот все повече и повече хора отиваха да учат в, макар и по-посредствени, но ВУЗ-ове.

Но времето си минава, ПТУ-тата минаха през смяна на названиeто (сега се наричат колежи), а висшето образование постепенно започва да губи своя съблазнителен образ. Последното се случи поради няколко причини. Първо, в страната се появиха огромно количество университети, много от които не можеха да предоставят необходимото ниво на образование. Второ, заради прекалената популярност на такива специалности като право и икономика, пазарът се оказа пренаситен с дипломи за юристи и икономисти. И така заплащането на завършилите колежи се увеличи. В ключови сфери на икономиката се появи недостиг на качествено подготвени специалисти и изобилие от „професионалисти” с фиктивно висше образование.

„Достатъчно е да погледнете съотношението на свободните места на сайтовете за работа.  За една позиция за икономист или юрист идват минимум по 5-6 човека, а в същото време човек с диплома на инженер или фармацевт спокойно може да избира между 2-3 свободни места”,  казва  Марат Валитов анализатор в отдел „Човешки ресурси”.

Същото мнение застъпва и Тимофей Шацки от Рос Бизнес Консултинг: „Ако в големите градове тенденцията още не е критична, то в по-малките населени места тя придобива катастрофални размери. Представете си, че във вашия район има хиляда човека с хуманитарно образование и само десет души, които могат да карат автобус или да шият дрехи”.

Според Шацки завършилите безименни Университети с модерни дипломи са нужни само като кадри за тежкия и тромав чиновнически апарат. Те могат прекрасно да се справят само с едно единствено нещо: да местят папки и да увеличават количеството излишни административни бариери, които са пречка за бизнеса. Но ако държавата наистина е поела курс не към сивата икономиката, а към реалното производство – тя се нуждае от други специалисти. В края на първото десетилетие на ХХI век това вече се осъзнава и от самите абитуриенти.

Източник: Артьом Загороднов

Разказва завършилия колеж със специалност „Логистика” Виталий Романов: „След девети клас отидох в технологичен колеж. Веднага, след като го завърших, си намерих работа: конкурсът беше лесен. Преди всичко ми помогна това, че обучението премина с голямо количество практически занятия. Като цяло, имам добра работа и стабилна заплата, а в същото време моите бивши съученици още продължават да учат. И не е тайна, че трудно ще си намерят работа”.

Подобни субективни мнения се потвърждават и от статистиката: ако през 1999 година завършилите специалисти със средно-специално образование са били 450 хил. души, то през 2006 те вече са 670 хил., а през 2011 броят им се приближава до 1 милион. Все повече млади хора правят своя избор в полза на обучение по конкретна производствена специалност и на по-нататъшната работа по нея. Разбира се, професия, като например „майстор накладчик за струг” не звучи толкова престижно като „данъчен консултант” или „графичен дизайнер”. Но на практика се оказва, че тя е най-търсената. По същото време, докато новоизпечени бакалаври и магистри обикалят из фирмите с надеждата да получат каквато и да е работа, по-малко успешни техни съученици отдавна работят и получават добри заплати. А такива жизнени ценности, съгласете се, понякога са доста по-важни от романтиката.

"Российская газета". Всички права запазени.