Номенклатура и капитализъм

Още през 20-те години и белите емигранти (Устрялов), и болшевиките (самият Ленин!) са писали за възможното „буржоазно прераждане“ на победилите болшевики. Най-остро от всички това е формулирал Троцки в своята „Предадената революция“. Напълно разбираемо е желанието на управляващия елит „партийно да приватизира“ тези заводи и колхози, които той е управлявал от името на Държавата. „Държавата представлява частна собственост на бюрокрацията“ (Маркс)

Но всеки отделен началник искаше да откъсне за джоба си от тази обща бюрократична собственост! Въпреки това, в действителност, разбира се, не всичко е така – или поне не съвсем. Ясно е, големите номенклатурни началници (особено регионалните ръководители) „не останаха на сухо“ в процеса на приватизация. И все пак Русия не тръгна по пътя на Средна Азия, където бившите комунистически секретари се превърнаха в реални собственици на почти цялата държавна собственост. „Размяната на власт за собственост“, за която много се пишеше в онези години, се оказа достатъчно опасна за руската номенклатура. За да получат възможността да станат собственици, на тях им се наложи да създадат пазар. За да създадат пазар, трябваше да загубят част от властта. А без опората на властта собствеността с пазарна струйка протече между пръстите. А след това – ново завъртане на спиралата ... Когато в началото на века настъпи бленуваната стабилизация, съставът на елита и съотношението на силите в него отново се промениха. Този път именно номенклатурата излезе реално на преден план – само че вече не съветската, а постсъветската. Именно тя стана реалния собственик на контролния пакет акции на „ЗАО „Россия“. И макар в списъка на „Форбс“, както и преди, на първо място да са бизнесмените, първо, до голяма степен именно чиновниците представляват все по-широк слой от мултимилионерите.. И второ, което е много по-важно – в централно понятие за нашата пазарна (без съмнение пазарна!) икономика се превърна административната рента. Тоест чиновниците, които формално не владеят собствеността, а оставайки „собственици на властта“, реално представляват основния получател на благата. Или в държавните компании, където те „управляват без стопанин“, или под формата на комисионни от частни компании, или чрез „роднински фирми“ на деца и съпруги... С две думи: варианти – много, същността – една. Не размяна на власт за собственост, а присъединяване на собствеността към властта. Между другото, тук и понятието „корупция“ не е много сигурно. Това не е корупция, а именно рента, тоест същността на икономическата структура на обществото. Преходът от „олигархия“ към олигархия без кавички (когато власт и собственост се обединяват) бе обективно неизбежен при наличието на суровинна икономика и при нашата социално–политическа система, която се наложи в края на 90-те. Тук в знаково се превърна известното „дело Ходорковски“ (2003 г.), което ясно показа кой е първичен, а кой вторичен в двойката „олигархия“ – бюрокрация. Доколко номенклатурният капитализъм е здрав и дългосрочен? Трудно е да се прецени...

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"