Сирийската криза се превърна в тест за ООН

Министрите на външните работи пристигнаха в Ню Йорк за Общото събрание на ООН, в момент когато дипломатическите усилия за решаване на сирийската криза влязоха в задънена улица. Русия и Китай блокираха резолюции, които допускаха силова намеса във вътрешните работи на Сирия. Планът на специалния пратеник на ООН – Кофи Анан,  се оказа неизпълним, доколкото опозицията не поиска да води политически диалог с режима на Башар Асад.

На хартия остават и женевските договорености, с които постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН препоръчаха да се създаде сирийско преходно правителство, да се преразгледа сирийската конституция на основата на общонационален диалог и да се проведат многопартийни избори. Министърът на външните работи на Русия – Сергей Лавров, отбеляза в тази връзка: „Има тенденция у нашите партньори, че искат да игнорират тези договорености и да тръгнат по пътя на едностранния натиск, без да вземат под внимание, че в Сирия едни срещу други воюват добре въоръжени групи хора”.

Какво е това едностранен натиск, стана ясно от изказването на американския държавен секретар Хилари Клинтън на откритото заседание на Съвета за сигурност на ООН от 27 септември 2012 година. „Ние се обявяваме за политически промени, в които няма да участва Асад”, отбеляза тя. Оставка, оттегляне, емиграция за Асад – това са ключовите, а  по същество и единствени тези (реторични нападки), които се чуват от Европа и Близкия изток по адрес на Дамаск.

Има, обаче, и друга логика.

Асад явно не попада в графата с любимци на Москва и Пекин. „Ние не казваме, че той е човекът, който може да ръководи нова Сирия. И не търсим някой, който може да го замени. Личностите не са важни”, заяви в кулоарите на Общото събрание Лавров. „За нас е по-важно в страната да се съблюдават правата на всички, които живеят в нея – сунити, шиити, алетиви, друзи, християни, кюрди, в това число и тяхната сигурност, икономически, политически и социални права”, добави той. „Това е много по-важно, отколкото ловът за главата на един единствен човек”, завършва външният министър на Руската Федерация.

В замяна Москва предлага всички външни играчи да „натиснат” основните страни в конфликта и да ги принудят едновременно да спрат насилието и да започнат да водят политически диалог. Тази позиция се споделя и от други членове на БРИКС. Но най-малкото, което получава опозицията е морална подкрепа от Запада, а гражданската война в Сирия отнема живота на стотици хора ежедневно.

При тази ситуация, от трибуната на ООН звучат призиви по същество за пренебрегването на тази организация. Емирът на Катар – шейхХамад бин Халифа Ал-Тани, заяви че си струва арабските страни да помислят дори за военна интервенция в Сирия. Той припомни, че има такъв прецедент: през 1976 година след решение на Арабската лига са изпратени войски в Ливан, за да сложат край на гражданската война. „Тази интервенция беше ефективна и полезна”, отбеляза той. Като обясняваше, защо арабските страни са длъжни да вземат инициативата в свои ръце, той подчерта, че членовете на Съвета за сигурност на ООН няма да могат да излязат с единно мнение по конкретния въпрос.

Изглежда за нещо подобно говори и държавният секретар: „В момент, когато виждаме все повече кръвопролития, Съветът за сигурност бездейства. Призовавам да се направи още един опит за намиране на начин за постигане на консенсус, който да сложи край на насилието”, обясни тя.

Още по рязка критика предизвикаха действията в Съвета за сигурност на британския премиер – Дейвид Камерън. Но има една важна разлика. Главното, в случая, е не това, че отново се чуват критики по адрес на Москва и Пекин. Основното е, че САЩ, Великобритания, Франция и мнозинството арабски страни, са готови да действат през главата на ООН, без мандат на международната организация.

Съединените щати вече проведоха, без съгласието на Съвета за сигурност, а и без съгласието на такива ключови съюзници като Германия и Франция, военна операция в съседния на Сирия Ирак. Статутът на самопровъзгласилата се „Коалиция на съгласните”, не донесе нито повече сила, нито международна легитимност и авторитет за САЩ и Великобритания в очите на иракчаните. Бързата военна победа се превърна в политическо фиаско и даване на жертви.

Трудно е да не се мисли, че трагичната смърт на американския посланик в Либия е свързана с изопачаването на духа и буквата на резолюцията на Съвета на сигурност на ООН за Либия, която допускаше единствено въвеждането на зона забранена за полети над страната, а се превърна във военна интервенция. Той, обаче, не е единствената, а много възможно и последна, жертва на либийската авантюра.

Алтернативата е безусловен консенсус и съвместни действия – именно тези принципи са заложени в механизмите на ООН. Други засега няма.

Видимо предусещащ баталията в Ню Йорк Лавров в навечерието на заминаването за Общото събрание на ООН заяви в интервю: „Като перифразирам известната фраза на Чърчил за демокрацията, мога да кажа, че ООН е несъвършена, но това е най-доброто, което е могло да измисли човечеството”.

"Российская газета". Всички права запазени.