Обажданията и откъслечните съобщения, постъпващи в редакцията от различни райони извън Москва, говореха, че в съзнанието на редовите граждани и у ръководителите от различно ниво назрява суматоха. Една част от най-нетърпеливите началници побърза да даде клетва на ГКЧП, като изпрати в Москва „телеграми в подкрепа“. Но по-голямата част от политическата номенклатура и стопанските ръководители зае изчаквателна позиция...
В същото време в Москва, едновременно от няколко страни, вече навлизаха колони танкове, бронетранспортьори и камиони с войници. Под тяхното прикритие в пресцентъра на Министерство на външните работи на Зубовския булевард надвечер започна пресконференция на ГКЧП за чуждестранните и съветските журналисти.
Нервните и очевидно неискрени интонации в думите на вицепрезидента Генадий Янаев за здравословното състояние на Михаил Горбачов бяха отчетливо уловими даже от последните редове. А тръпките от паниката, заради които ръцете на самозвания спасител трепереха, бяха видени по-добре от зрителите, наблюдаващи излъчването на „представянето на ГКЧП на народа“, отколкото от нас. Даже след 20 години не мога да не оценя професионализма на операторите и на режисьора от онова паметно излъчване.
Прието е за повратен момент в тридневната драма да се възприема митингът край Белия дом и президентът Елцин, качил се на танк. Но с не по-малко значение за милиони хора бе знаковото треперене, както алкохолик трепери при махмурлук, на ръцете на предводителя на ГКПЧ, и посърналите лица на седящите до него. В резултат на неуспешния опит за завземане на властта те само ускориха разпадането на Съветския съюз.
}
„В Съветския Съюз се води битка за демокрацията“ – такава
оценка даде бившия премиерминистър на Великобритания Маргарет Тачър за
събитията в Москва от 20 август, на втория ден от ГКЧП, и изрази надежда, че
достиженията на демокрацията няма да бъдат предадени без съпротива.
А действащите лидери на европейските страни, които в този момент бяха в отпуска
или в командировка, веднага смениха плановете си и се върнаха по работните си
места, за да могат оперативно да реагират на случващото се в Съветския Съюз. На
20-ти август прекъсна отпуската си и се върна в Белия дом и президентът на САЩ
Джордж Буш. В същия този ден той обсъди ситуацията с Хелмут Кол, Франсоа
Митеран и с премиера на Великобритания Джон Мейджър.
Днес с пълно основание може да се каже, че солидарната позиция на западните
страни в поддръжка на реформите на Михаил Горбачов вдъхна увереност на неговите
привърженици и разстрои редиците на заговорниците.
По аналогичен начин в онези дни постъпи и президентът на Руската федерация
Борис Елцин, чийто авторитет пред страните от западната демокрация стремително
се покачи след тези събития.
«В Советском Союзе происходит битва за демократию» - такую оценку сообщениям из Москвы дала 20 августа, на второй день ГКЧП, экс-глава кабинета министров Великобритании Маргарет Тэтчер и выразила надежду, что демократические достижения не будут отданы без сопротивления.
}
Разпусната е КПСС – идеологическият гръбнак на цялата вертикала на властта в бившия СССР. На партийните комитети от всички нива са отнети държавното финансиране и административните сгради, които те са заемали. С указ на президента Елцин на всички политически партии в Русия без изключение е забранено да се създават първични организации в предприятията и организациите. Договора за създаването на Съюза на Суверенните Държави (съгласувания за подписване текст е публикуван на 15-ти август) така и не се подписа.
В първите дни и седмици след ГКЧП държавен (национален) суверенитет провъзгласяват Украйна, Молдова, Киргизия, Узбекистан, Таджикистан. До края на 1991 г. по аналогичен начин постъпват Армения, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. На 12 декември 1991 г. Русия денонсира Договора за създаването на СССР от 1922 г. Още преди това бившите републики от съветска Прибалтика – Латвия, Литва, Естония, а също така Грузия, обявяват излизането си от СССР.
На територията на СССР са прекратени ядрените опити. Ядреният полигон Семипалатинск в Казахстан официално е закрит с указ на Нурсултан Назарбаев на 29 август 1991 г. Аналогичен указ на президента Борис Елцин по отношение на полигона на Нова Земя (октомври 1991 г.) бе частично дезавуиран през февруари 1992 г. като прибързан: тук вече не се провеждат ядрени опити, но архипелага Нова Земя запази своя статут на Централен изпитателен полигон на Министерството на отбраната на РФ. Положиха се специални усилия за убеждаването на политиците в Минск, Киев и Алма Ата да се съгласят на извеждане на ядреното оръжие от територията на техните републики на руска територия, като по този начин признаха Русия за единствен правоприемник на съветския ядрен потенциал –с всички произтичащи от това международни ангажименти.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си