Метежът не може 
да завърши 
с успех...

През очите на очевидеца В СССР се водеше реална битка за демокрация
На 19 август 1991 г. Русия с ужас гледаше „Лебедово езеро“ по 1-ви канал. Под музиката на Чайковски започна пуча...
Онази сутрин бях събуден от телефонно обаждане:

- Включи си телевизора, – изстреля от слушалката един колега. – В страната става преврат!

„... водени от жизненоважните интереси на народите от нашата Родина, на всички съветски хора, – безчувствено четеше дикторът, – да се въведе извънредно положение на отделни места в СССР за период от 6 месеца от 4 часа сутринта московско време на 19 август 1991 г.“. Хубава работа! 

„За управлението на страната и за ефективното прилагане режима на извънредно положение се създава Държавен комитет по извънредното положение в СССР...“

По азбучен ред следваха имената на членовете на ГКЧП. При думите „Язов, министър на отбраната на СССР“ бях като попарен: как Язов?! Та нали съвсем скоро аз се срещах с него в неговия работен кабинет и заедно с журналиста от чехословашкия вестник „Людови новини“ Ярослав Щетина подробно го питахме за настроенията в армията. А министърът на отбраната искрено, както на нас ни се стори, се възмущаваше от слуховете за зреещия в СССР военен преврат: „Вие какво, виждате ли в мене Пиночет? Срещу кого да правя преврат – срещу своя народ и собствената си майка?!“

Учудващо бързо намерих касета със записа на онзи разговор. Пъхам касетката в джоба и – на работа. Там спешно подготвяме за печат непубликувания фрагмент от интервюто на Язов и друга оперативна информация, събрана от колегите. Но съвсем скоро научаваме: в печатницата на издателство „Правда“, където се печата нашия вестник „Собеседник“, е постъпило разпореждане от ГКЧП „да се преустанови до изрично нареждане“ издаването на всички вестници и списания, с изключение на „Правда“, „Красная звезда“ и още седем контролируеми издания. „Значи така?“ – ядосахме се още повече и започнахме да превръщаме вестникарските колонки в плакати и листовки. Размножени на ксероксите в редакцията, те се разлетяваха по цяла Москва, по факса заминаваха за други градове. А когато се изясни къде се намира главния фронт за отпор на ГКЧП, ние се озовахме на барикадите край Белия дом, както тогава наричаха правителствения комплекс на Краснопреснеска набережна на Москва река. За броени часове той се превърна в щаб на организираното противодействие срещу ГКЧП и в център за консолидация на демократичните сили.

Изявленията на руските лидери и твърдите, превантивни укази на президента Елцин, в които всички решения и действия на ГКЧП се обявяваха за неконституционни и като цяло противозаконни на територията на Русия, дадоха знак на хората, че диктатурата няма почва, дори под предлог „за спасение на Отечеството“.

Източник: APF/ Eastnews
 

Обажданията и откъслечните съобщения, постъпващи в редакцията от различни райони извън Москва, говореха, че в съзнанието на редовите граждани и у ръководителите от различно ниво назрява суматоха. Една част от най-нетърпеливите началници побърза да даде клетва на ГКЧП, като изпрати в Москва „телеграми в подкрепа“. Но по-голямата част от политическата номенклатура и стопанските ръководители зае изчаквателна позиция...

В същото време в Москва, едновременно от няколко страни, вече навлизаха колони танкове, бронетранспортьори и камиони с войници. Под тяхното прикритие в пресцентъра на Министерство на външните работи на Зубовския булевард надвечер започна пресконференция на ГКЧП за чуждестранните и съветските журналисти.

Нервните и очевидно неискрени интонации в думите на вицепрезидента Генадий Янаев за здравословното състояние на Михаил Горбачов бяха отчетливо уловими даже от последните редове. А тръпките от паниката, заради които ръцете на самозвания спасител трепереха, бяха видени по-добре от зрителите, наблюдаващи излъчването на „представянето на ГКЧП на народа“, отколкото от нас. Даже след 20 години не мога да не оценя професионализма на операторите и на режисьора от онова паметно излъчване.

Прието е за повратен момент в тридневната драма да се възприема митингът край Белия дом и президентът Елцин, качил се на танк. Но с не по-малко значение за милиони хора бе знаковото треперене, както алкохолик трепери при махмурлук, на ръцете на предводителя на ГКПЧ, и посърналите лица на седящите до него. В резултат на неуспешния опит за завземане на властта те само ускориха разпадането на Съветския съюз.

}

Как светът реагира на тревожните събития в Русия

„В Съветския Съюз се води битка за демокрацията“ – такава оценка даде бившия премиерминистър на Великобритания Маргарет Тачър за събитията в Москва от 20 август, на втория ден от ГКЧП, и изрази надежда, че достиженията на демокрацията няма да бъдат предадени без съпротива.

А действащите лидери на европейските страни, които в този момент бяха в отпуска или в командировка, веднага смениха плановете си и се върнаха по работните си места, за да могат оперативно да реагират на случващото се в Съветския Съюз. На 20-ти август прекъсна отпуската си и се върна в Белия дом и президентът на САЩ Джордж Буш. В същия този ден той обсъди ситуацията с Хелмут Кол, Франсоа Митеран и с премиера на Великобритания Джон Мейджър.

Днес с пълно основание може да се каже, че солидарната позиция на западните страни в поддръжка на реформите на Михаил Горбачов вдъхна увереност на неговите привърженици и разстрои редиците на заговорниците. 

По аналогичен начин в онези дни постъпи и президентът на Руската федерация Борис Елцин, чийто авторитет пред страните от западната демокрация стремително се покачи след тези събития.

«В Советском Союзе происходит битва за демократию» - такую оценку сообщениям из Москвы дала 20 августа, на второй день ГКЧП, экс-глава кабинета министров Великобритании Маргарет Тэтчер и выразила надежду, что демократические достижения не будут отданы без сопротивления. 

}

Седем ключови събития след „преврата“

Разпусната е КПСС – идеологическият гръбнак на цялата вертикала на властта в бившия СССР. На партийните комитети от всички нива са отнети държавното финансиране и административните сгради, които те са заемали. С указ на президента Елцин на всички политически партии в Русия без изключение е забранено да се създават първични организации в предприятията и организациите. Договора за създаването на Съюза на Суверенните Държави (съгласувания за подписване текст е публикуван на 15-ти август) така и не се подписа.

В първите дни и седмици след ГКЧП държавен (национален) суверенитет провъзгласяват Украйна, Молдова, Киргизия, Узбекистан, Таджикистан. До края на 1991 г. по аналогичен начин постъпват Армения, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан. На 12 декември 1991 г. Русия денонсира Договора за създаването на СССР от 1922 г. Още преди това бившите републики от съветска Прибалтика – Латвия, Литва, Естония, а също така Грузия, обявяват излизането си от СССР.

На територията на СССР са прекратени ядрените опити. Ядреният полигон Семипалатинск в Казахстан официално е закрит с указ на Нурсултан Назарбаев на 29 август 1991 г. Аналогичен указ на президента Борис Елцин по отношение на полигона на Нова Земя (октомври 1991 г.) бе частично дезавуиран през февруари 1992 г. като прибързан: тук вече не се провеждат ядрени опити, но архипелага Нова Земя запази своя статут на Централен изпитателен полигон на Министерството на отбраната на РФ. Положиха се специални усилия за убеждаването на политиците в Минск, Киев и Алма Ата да се съгласят на извеждане на ядреното оръжие от територията на техните републики на руска територия, като по този начин признаха Русия за единствен правоприемник на съветския ядрен потенциал –с всички произтичащи от това международни ангажименти.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"