Руската отбранителна промишленост се опитва да отговори на нарастващото търсене

През последните години Руската отбранителна промишленост навлезе в нов период от своето развитие: вече не се бори за оцеляване чрез поръчки за износ по целия свят. Главната й задача сега, преди всичко, е задоволяване на растящите потребности на собственото Министерство на отбраната

Например, през 2011 година, държавната военна поръчка, само по линия на Министерството на отбраната, е на стойност повече от 17 млрд. долара. В Русия то  извършва 83% от всички военни покупки, а останалата военна техника се закупува от МВР, Федералната служба за безопасност и други сходни правоохранителни органи и специални служби. Така, вътрешната поръчка за въоръжение надхвърля 20 млрд. долара, а същевременно експортът, който, както и досега, продължава да нараства, достигна сумата от едва 13 милиарда долара. Само за миналата година руските военни закупиха 21 самолета, 82 вертолета, 30 междуконтинентални балистични ракети и 8600 автомобила. Продължават крупните поръчки на средства за Противовъздушна отбрана, а също така поръчки за закупуване и модернизация на танкове.

Държавната отбранителна поръчка за 2012 година ще увеличава допълнително стойността си – само за Министерство на отбраната тя ще достигне 23.1 млрд. долара. Разходите, в близките годините, също ще нарастват – до 2020 година в армията трябва да бъдат въведени около 2000 нови артилерийски системи, 2300 танка и 17 000 автомобила. За десет години се планира закупуването на 400 междуконтинентални балистични ракети.

Рязкото увеличение на покупките и военните разходи са за сметка на периода 1993-2007, когато поръчките на военна техника за руските въоръжени сили бяха незначителни, а военните изстискваха всички възможни запаси останали от съветско време. Автопаркът на бойна техника в руската армия е основно произведен в края на 1980-те и началото на 1990-те години, и сега, на практика, отива към предела на своята амортизация.

Руските предприятия се сблъскват с трудности при рязкото нарастване на производството на някои видове техника, като например торпедно оръжие и лека бронетехника, което води до чести напрежения между промишлеността и военните. Военните, освен това, са недоволни от качеството на някои видове оръжия, произвеждани в Русия.

Преди всичко, става въпрос за някои видове стрелково оръжия (например снайпери), безпилотни летателни апарати и техника на колела.

В редица случаи, руските военни прибягват до ограничени покупки на оръжие от чужбина, за да окажат натиск върху руските производители и да запълнят пропуските в отбранителната система, докато родната промишленост не повиши своето качество. Например, закупени са значително количество австрийски снайпери - Steyr Mannlicher SSG 08, италиански бронирани автомобили -  Iveco LMV M65 (Рис), а също така израелски безпилотни летателни апарати.

Изучават се различни образци на чуждестранни колесни  бронетранспортьори и бойни машини с тежко въоръжение. За тази цел в Русия са докарани няколко италиански бойни машини - Centauro и Freccia. В перспектива е възможно производството на такива машини, или тяхна специална модификация, в Русия, по италиански лиценз.

В същото време, руската армия и руското военно-политическо ръководство не планира увеличение на вноса на отбранителна техника. Основно внимание се обръща на модернизацията на националната отбранителна промишленост, при това техническото ниво на нейната продукция, цялостно, се разглежда като високо. За потвърждение може да служи ръста на износа на руска военна продукция (бойни самолети, средства за ПВО, морски оръжия, танкове).

Следва да се отбележи, че се наблюдава ръст на руския военен износ, дори на пазар като Китай, който по-рано се считаше, едва ли не, за загубен за Русия. Според зам. директора на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Русия – Вячеслав Дзиркалн, през миналата година към Китай е заминало около 15% от целия руски оръжеен експорт, което в парично изражение е малко под  2 млрд. долара. Известно е, че към Китай нараства износът на различни видове авиационни двигатели и средни транспортни хеликоптери Ми-17. През 2011 и 2012 година са сключени големи договори за авиационни двигатели АЛ-31Ф, АЛ-31ФН, Д-30КП, които се използват в китайските самолети J-11B, J-10, H-6K и в перспектива в транспортния самолет Y-20.

Днес, по-голямата част от техниката, произвеждана от руската отбранителна промишленост, е съставена от радикално модернизирани образци, разработени още през 1980-те и в началото на 1990-те години. Например, единственият самолет, цялостно разработен в пост-съветско време, е учебният боен Як-130. Същевременно, Русия не се различава сериозно от други страни – базовите модификации на бойни самолети, танкове и артилерийски системи, които използват западните страни, са се появили основно през 1970-те и 1980-те години. Понастоящем руската промишленост обръща основно внимание на редица големи перспективни програми, които в бъдеще трябва да доведат до пълно обновление на асортимента на руската военна продукция.

Разработват се например няколко нови базови модели бронетанкова техника. На базата на тежката многоцелева платформа „Армата” ще бъде създаден танк, самоходно оръдие и тежка бойна машина за пехотата. Отделно семейство средни бойни машини е създадено на базата на шасито на бойната пехотна машина „Курганец-25”. Паралелно върви работата по новия колесен бронетранспортьор „Бумеранг”, първите образци от който могат да се появят през 2013 година. Най-крупните бъдещи авиационни проекти включват изтребител от 5 поколение Т-50 и перспективният стратегически бомбардировач ПАК ДА.

Най-успешно се развива обновлението на стратегическия арсенал. Вече върви превъоръжаването на новите междуконтинентални ракети РС-24 Ярс, построени са първите атомни ракетни подводници по новия проект „Юрий Долгоруки” и започва серийно производство на морски балистични ракети „Булава”. Още по-успешен ход, свързан със стратегически програми, относно покупките и инвестициите в развитието им, е че те не са спирали дори в най-трудните моменти през 1990-те години.

Ако Русия успее да поддържа зададения темп за снабдяване на промишлеността, тя ще успее и по-нататък де обезпечава нуждите на своите въоръжене сили и да запази мястото си на крупен износител на оръжие, в това число за доставка на двигатели и други високотехнологични оръжейни компонентни за Китай.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"