Колкото повече поръчки, толкова по-добре

Първият конфликт се състоя в завод АМУР („Автомобили и мотори Урал”АД) в гр. Новоуралск, където благодарение на намесата на регионалното ръководство, беше преустановена втората за последния месец гладна стачка. Предприятието, което от 2003 г. е частно, има дългове на стойност 4.5 млрд. рубли. От тях около 28 млн. са за заплати – в АМУР месечните възнаграждения не са изплащани от октомври миналата година.

Властите се договориха с голямото нижнотагилско държавно предприятие „Уралвагонзавод" да раздели част от своите производствени поръчки с АМУР. Между другото,  местните жители нямат илюзии. На 14 октомври в града се състояха местни избори и именно с това, а не с отчаяните писма до Москва, те свързват внезапното внимание от страна на властите.

„Уралвагонзавод” може да се похвали с дълга история на взаимоотношения с първите лица на държавата. Заместник-генералният директор Алексей Жарич, още през 2005 година, създаде интернет проекта „За Путин!”, а през 2009-та го преформатира в „Путин 2012”. През декември 2011 година работниците проведоха митинг в Нижни Тагил, а след това създадоха първия в Русия „комитет в подкрепа на Путин”. В истинска звезда се превърна бившият началник на цех – Игор Холмански. Първо, по време на директно телевизионно излъчване с президента, той предложи „да дойде с момчетата в Москва”, за да вкарат в ред нещата с опозицията. После Холмански стана първият в руската история, идващ от народа обикновен човек, назначен за пълномощен представител на президента във федералния окръг. Генералният директор на завода Олег Сиенко се смята за човек на стария познат на президента – шефът на „Ростехнологии” Сергей Чемезов.

Сега на „Уралвагонзавод” ще се наложи да се разплаща заради любовта на властите и да мисли каква работа да възложи на АМУР. „Готови сме да променим нашите производствени поръчки за АМУР. Но първо трябва да сме наясно с възможностите на завода. Ще анализираме ситуацията и чак тогава ще приемем план за действие”, заяви Семьон Млодик, генерален директор на „ЧТЗ-Уралтрак” (част от научно-производствената корпорация на „Уралвагонзавод”)

Подобна ситуация се случи и в друг град на Свердловска област – Краснотуринск. В Богословския алуминиев завод (БАЗ), част от групата „Русал”, гладуваха не само работниците, но и трима депутати от Краснотуринския парламент. До критичната ситуация се стигна заради противостоящите интереси на Олег Дерипаска и бившия собственик на завода (сега собственик на Богословския ТЕЦ) – Виктор Векселберг. Заводът се оказа на ръба на закриването.

Гладната стачка се прекрати от стоварилата се с вертолетен десант група, начело с  министъра на икономическото развитие Андрей Белоусов, генералния директор на „Русал” – Олег Дерипаска и свердловския губернатор – Евгений Куйвашев. Държавата, както се оказа, е готова да помага и в този случай. В БАЗ всичко свърши с подписването на договор. „Русал” получава привилегировани цени на електроенергията от „Росатом” и кредит от Външноикономическата банка на стойност 55 млн. рубли със 7% годишна лихва за развитие на производството (при това ставката за рефинансиране на Централната банка на Русия от 13 септември 2012 година е 8.25% - RBTH)

„Такива примери показват, че е възможно да се реши проблемът на дадено предприятие чрез управлението му на ръчен режим, но когато властта го изпусне от ръка и се захване с нещо друго, то веднага се изправя пред фалит”, казва директорът по макроикономически изследвания на Висшата школа по икономика – Сергей Алексашенко. „В икономиката има два пътя, и двата могат да се приемат за нормални. Първият е ръчното управление. Но, за да работи, трябва да бъде доведен до съвършенство, като се създаде Държавен план, Държавно снабдяване и Държавен контрол на цените. Или трябва да има конкурентна икономика, в която оцеляват най-силните. Проблемът на нашите управляващи е в това, че се опитват да стоят по средата”, добавя той.

„Ние никак не предвиждаме кризисните ситуации, а само гасим пожари – отбелязва шефът на федералния отраслов съвет „Делова Русия” – Антон Данилов – Данилян. „Няма нищо лошо в това в екстремна ситуация да помогнеш с пари от Резервния фонд, но най-важното не са бюджетните средства, а сериозната работа на институти с икономически, социологически и демографски профил. Те са длъжни да изследват ситуацията във всеки конкретен регион и да изработват предложения за развитието на бизнеса. Може да направят анализи, затова кое предприятие как работи, как си плаща данъците. Освен това, има доста фирми, които могат да измислят как да оздравят едно или друго предприятие.

Необходимостта за работа с проблемни заводи в планов, а не в авариен режим, е продиктувана от измененията в политическия дневен ред на страната. Каквито и да са изборите за губернатори, за тях социалните протести представляват реална опасност и важен фактор в регионалната политика.

Оригиналният текст е на адрес: http://kommersant.ru/doc/2024580

"Российская газета". Всички права запазени.