Историята на един лечител

Дядо му - донски казак и потомствен лечител, доживял до 116 години – взел от огъня едно въгленче и го сложил върху дланта на своя внук. Момченцето се намръщило, но изтърпяло. Баща му се възмутил, но дядото отвърнал: „Стой! Моят наследник пораства”

Сергей Начаев не пуска реклами – мълвата се разнася сама. „При мен идват хора, на които никакви доктори не са могли да помогнат. Други не идват”, казва той.

Едната стена на стаята, в която приема болните, е украсена от пода до тавана с източни оръжия. Мечове, брадви, пръчки са наредени до агресивни маски. На другата стена е окачена акупунктурна карта с изображение на човек в цял ръст, а също и различни сертификати. На един от тях пише: „Магистър по народна медицина Сергей Начаев”.

Масаж, иглотерапия, билки и мехлеми – ето главните „оръжия” на Сергей. При приема, когато масажира гръбнака или изправя стави, хората са готови да заплачат от болка.

Но у никой няма съмнение: по-добре да се помъчиш тук, отколкото после да легнеш на операционната.

„Всъщност, по професия съм въздушен гимнастик”, смее се Сергей, седнал на земята в поза лотос. „Артистите в цирка нямат отношение към медицината, а просто се „трепят”там. А пък с мен се получи точно обратното”.

Преди цирковото училище бил любителският бокс. Именно тогава, през 1966 година, Сергей срещнал своя пръв пациент – колега спортист с изкълчено рамо – и успял да му помогне. Тогава разбрал, че дядовият дар може да се възроди в него. Но, като цяло, това се случило много по-късно. Преди това работил в цирка, бил каскадьор в исторически филми, падал от коне и получавал травми от взривни ефекти.

Своя пръв наставник китаец, който му показал основите на лечението с акупунктурни игли, Сергей срещнал в училище. Наложило се да се упражнява на себе си, за да усети ефекта. Правилното убождане пък усвоил по време на едно пътуване до Тайван.

Постепенно за помощ към него започнали да се обръщат негови колеги акробати: „Правим двойно салто и изведнъж – бам – падане и тежка травма! Ето, в тези бедни гимнастици и акробати забождах иглите. Иначе се слага гипс или превръзка, а лечение няма никакво”, обяснява Сергей.

След напускането на професионалния цирк започнал да отделя повече време за лечителство: лекувал артисти от балета, танцьори, спортисти. Паралелно, още 25 години, се занимавал с каскадьорство.

Важен период от неговия живот е свързан с Института по неврохирургия: „Имаше операции след които оставаха нечовешки болки. Такива, че ти идва да отидеш в плевника и да си отсечеш ръката или крака. Лекарствата не помагаха. А в този институт бяха разработили методика за обгаряне на нерва. Но болката си оставаше. Аз се занимавах с отстраняването на тези остри болки”, казва лечителят.

„Въобще, отначало в Русия е имало само народна медицина. Бог е създал билките. Не вярваш ли в билките – не вярваш в Бога. Чак после хората, с техните несъвършени мозъци, създали таблетките. Но с тях не бива да се лекува нито една болест. С тях може само от острия стадий да се направи хроничен”, продължава Сергей.

Не е така лесно да се разберат и опишат религиозните възгледи на знахаря. Християнинът се съчетава с пантеиста, обожествяващ вселената и природата. При това счита, че всички религиозни учения водят към една истина.

„За един лекар познанията по източна медицина са задължителни”, казва Сергей. „Европейската медицина гледа на човека прекалено материалистично. Кости, мускули, кръв, лимфа. Разрязал – разгледал. А благодарение на какво функционира всичко това? – Пауза. – И как може, лекар, който не знае това, да лекува? Той предписва необективно лечение, необективни манипулации. Всички говорят за модернизация на медицината, а нищо не трябва да се модернизира. Нужно е просто да се изучава това, което съществува”.

По думите на лечителя, той винаги се разбира с лекарите. Но днес не е толкова лесно да заслужиш доверието на обикновените хора, страдащи от една или друга болест.

Сергей включва видеото: американски бизнесмен, шеф на голяма фирма, разказва как Сергей го е спасил от сложна операция на гръбнака – изглеждало, че няма как да се справи с дисковата херния. Но на помощ му се притекъл целителният масаж на лечителя.

Ето и лекар с 25 годишен стаж, който  разказва за своя позната, която отишла в тежко състояние при Сергей, а днес живее щастливо в Люксембург.

„Записвам всички свои пациенти с тяхно съгласие. Моля ги да разкажат за лечението и неговите резултати. Защо? А кой просто така ще повярва на един лечител?”

Източник: Кирил Лагутко

В Русия към знахарите, наистина, се отнасят с подозрение, с лекота ги обвиняват в шарлатанство. „Именно затова лечителите, по правило, се крият. Трудно е да предразположиш към себе си”, добавя Сергей.

„Лекуват се здравите, а болните трябва да се спасяват. Уви, такива пациенти са малцинство. Най-често чакат до последно”,  уверен е той.

Веднъж спасил от ампутация краката на един старец – с помощта на заклинание. „После ме канеха на всички сватби и рождени дни – да прочета заклинанието”, смее се знахарят.

„Всеки човек е божествено творение. Ето, ти също. Лекувам божествени творения, именно така аз самият служа на Бога”, казва Сергей.

„Предавате ли на някого своя опит”, задавам му въпрос. „Как така? Като чанта?”, удивява се той. „Всичко опира до отговорността – както юридическа, така и морална”, заключва лечителят.  Малко са днес тези, които да я понесат на плещите си.

„Имало ли е неуспехи в моята работа? Ако имаше, вече нямаше да ме има или щях да съм в затвора”, завърша Сергей.

Утре при него ще дойде нов пациент, и отново в очите му ще има недоверие, и отново на народния лечител ще се наложи да доказва способностите си. И тази борба е безкрайна.

}

Народната медицина в Русия 

 

На практика, до втората половина на 19 век, преобладаващата част от лечебната помощ в Русия се е базирала на народната медицина. Билколечението, лечебните бани и компреси, налагане с клонки, масажи и чакръкчийство, заклинания и лечебни молитви – от Древността са били основните инструменти на лечителите. Много от тях са взаимствани от съседни народи от Европа и Средна Азия. От китайците е дошло използването на растения от тайгата, като например жен шенът, който се употребява за оказване на първа помощ при ухапване от змия, както и много други. Интересно, че опиумът дошъл от Европа в Русия едва през 16 век, но още преди това знахарите използвали халюциногенни гъби, които имат обезболяващо действие. Руските лекари и знахари широко използвали „вакуумния” масаж с помощта на съдинки за възстановяване функциите на стомаха и червата.

Първите писмени рецепти на основата на лечебни растения се появили в Русия през 1037 година. Малко по-късно била публикувана книгата „Мехлеми” от Евпраксия, внучка на Владимир Мономах, в която са описани билки, влизащи в състава на рецепти за лечение на болна кожа и язви в устната кухина. През XVI век, в Москва и други градове, се развила широка търговия с лечебни треви. По времето на Иван Грозни, през 1581 година, била създадена първата в Русия държавна аптека, която обслужвала единствено царя и членовете на неговото семейство. Химически препарати все пак се използвани, но само от висшите слоеве на обществото. В края на XVI век в Москва е издадена Аптекарска заповед, в която е описано цялото лечебно и аптекарско дело в Русия. При царуването на Петър I аптеки и аптекарски билкови градини се появили във всички по-големи градове.

Фитотерапията или лечението с растения е било и си остава най-популярното средство на народната медицина. Преобладаващото мнозинство руски жители при простуда пият настойка от цветовете на липа или чай с малина, при кашлица си правят инхалации от току що сварени картофи или взимат няколко пъти на ден чаена лъжичка сок от прясно изстискан лук, а при ангина – гаргара с настойка от бял равнец или изсушени боровинки.

За Русия, с нейната огромна територия, е характерно разнообразието от рецепти и различни билки, в зависимост от конкретния регион. Така в Сибир или в Далечния изток по склоновете на планините расте кедровия бор (Pinus pumila), който се използва при ревматични и простудни заболявания. Уралският сладник (Женско биле), който се използва при дихателни проблеми и има прекрасни противовъзпалителни свойства, се среща само в Урал. В централната част на Русия е широко разпространен жълтият кантарион, който притежава антибактериални, противогъбични, обезболяващи, противовъзпалителни и капиляроукрепващи свойства.

Но лечебните средства не се изчерпват с билките. Не трябва да се забравят масажите, руската баня, минералотерапията, зоотерапията.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"