Пътят към пристанището

Идеята да се пусне по Об кораб-церква принадлежи на отец Александър Новопашин, настоятел на събора "Cв. Александър Невски". За пръв път корабът се е отправил в мисионерско плаване през 1996 година – под гордото название на мисията "Свети апостол Андрей Первозванни". Година преди това свещениците пътували по Новосибирска област в състава на Влака на паметта, посветен на 50-годишнина на Победата

«Пътищата в областта бяха разбити, речният транспорт през 90-те – също. Тогава ние решихме сами да зафрахтоваме неголямо корабче, - разказва отец Александър, - избрахме го заедно със свещеник, бивш речен моряк. Спряхме се на ОМ-378, принадлежащо на комитета по екология на Новосибирска област. И с първата група свещеници заминахме в плаване. Първият път ние дълго плувахме по море, добрахме се до пристанището едва към един през нощта. И сварихме цялото село на брега!.. До сутринта кръщавахме, направо в Об. Първия път ние взехме със себе си творчески колектив. А на място видяхме: на селата са нужни лекари. И ние събрахме първата група лекари…»

 

Началото на пътя 

Преди революцията свещенослужителите са изкарвали медицински курсове и тръгвали по селата – да оказват, в това число, и медицинска помощ. Днес в състава на мисията работят 11 специалиста. Болшинството лекари пътуват ежегодно. Работата в мисията не се заплаща допълнително на медиците – стандартната заплата плюс командировъчни. Условията са спартански: каюти за четирима, легла като в купе. Ставане в 7 сутрин, обща молитва, закуска и – два часа пътуване до поредното село. Мисията обслужва села, отдалечени от реката максимум до сто километра. Натоварването на всеки лекар – 60 – 70 души на ден. През сегашния рейс лекарите са приели 491 пациент, от тях 615 деца.

«Отначало нас ни порази в селата угнетено състояние на духа. Тогава и в градовете хората си губеха работата, а по селата въобще всичко бе разрушено: полето не обработено, във фермите от зданията и техниката останали само скелети. В Болотинския район в едно село живееха без електричество – с газени лампи, децата от глад падаха. Страшно. На този фон ние забелязахме у хората много жив интерес към духовен живот. Ние кръщавахме по 200 души едновременно – спомня си отец Константин Работа, организатор на мисията, служещ на кораба от най-първия рейд.

 

Продължение 

Сега местните власти предоставят автобуси. След пристигане на място, мисионерите се настаняват в училища, Домове на културата, ФАП-ове (фелдшерско-акушерски пунктове — бел. прев.), болници. Където училища, Домове на културата няма – разполагат се направо на улицата. В началото на своята дейност свещенослужителите за пътуване са кръщавали до 2 хиляди души. След това количеството започнало да намалява, а преди четири години – отново ръст: в семействата се появиха деца. Раждаемостта в много села надвиши смъртността. През тази година са кръстени 718 души.

Да обяснят, защо лекарите тръгват всяка година на мисионерско плаване, и самите те не могат. Олга Фишова, лекар-узи от Новосибирската областна клиническа болница, участваща в мисионерски пътувания вече 15 години подред, разказва: "Когато аз за втори път тръгнах, мен съвършено не ме вълнуваше, че ще има много работа. Там, разбирате ли, нивото на отношенията е по-високо. Ние започваме да се разбираме помежду си с жест, с поглед. Ние даже мислим понякога еднакво. Корабът изменя взаимоотношенията между нас. Ние стоим в коридора на нашата болница с доктор, с който сме пътували, разговаряме. Покрай нас тича колега , пита: «Вие, навярно, на кораба заедно сте били? Вие разговаряте по друг начин!». Лекарят – ако той е истински лекар, анализиращ своята работа – не може да не вярва, че Бог има. Той разбира, че не винаги всичко става по волята на доктора. Аз след пътуванията заговорих за това с реаниматолози, а те ми отговарят: а, ние това го виждаме…»

«На прием обикновено е шумно. Ние питаме: защо крещите така? «Ние две години не сме се виждали, – отговарят. – Вие пристигнахте, а при нас от само себе си стана сбор», - разказва един от лекарите от мисията. - А често народа опитай да го накараш в града да дойде, в областната болница! Кой пари няма, кой децата няма на кого да остави, а някой просто УЗИ ще направи – и повече нищо не му трябва. За убеждаване привличат свещениците, и даже на два пъти началника на администрацията викаха за такива беседи. За сегашния рейс диагностирахме 8 инфаркта. И диабет, и патологии на щитовидната жлеза, и тумори. Макар че застарели заболявания, каквито се срещаха през първите години на пътуванията, днес няма. Затова пък има друго…»

«Колкото по-далеч е от Новосибирск или от райцентровете, толкова народът е по-добър. А колкото по-близо, толкова по-придирчив, - поддържа го Олга. - За последните 3-4 години често чуваш: вие трябва, вие сте длъжни, а защо си тръгвате в 6 часа – вие сте длъжни да стоите до последния пациент! Аз мисля, че това е «антимедицинска» пропаганда, всички тези безкрайни предавания за това, къде лекарите недогледали и каква грешка са направили. Младите започват да пресмятат, колко получаваме ние за мисия. А ние нищо не получаваме. Заплата и 100 рубли командировъчни…»

 

Какво по-нататък? 

«Веднъж при нас дойде жена на 96 години, - спомня си Константин. - Тя загубила мъжа си през войната и сама отгледала 11 деца. Аз я попитах: «Кой Ви е помагал?» А тя ме погледна и казва: «Аз съм венчана!», - разказва отец Константин. - Силата на духа на това поколение — тя ме покори. Струваше ми се, че тези бабички, всичко преживяли, но не паднали духом - те са ни предали своето знаме. По примера на нашето плуване са пуснали влак, той пътува по Русия. Но опита на кораба още не използват. В нашата страна има толкова места, където никакъв влак няма да пристигне, - само по реките до там може да се отиде…»

 

Послеслов

На бланка на мисията "Свети апостол Андрей Первозванни" лекари, дошли от кораба, пишат рецепта на престаряла пациентка. Пациентката ги пита: «А вие самите от града ли сте?» - «Да, - отговарят лекарите. - ние там си имаме жилища».

- «А аз мислех, - казва пациентката, - че вие на кораба постоянно живеете»…

«И ние си представихме, - казва отец Константин. - Плува по Об кораб, а на него лекари и свещеници, и акостира корабът към тези пристанища, където хора се нуждаят от помощ. Легенда, и това си е…»

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"