Турция и Русия няма да спорят заради Сирия

От кого е по-добре да зависиш

Откъде се взе, станалото едва ли не основна тема на визитата, желание на Турция да получава руски газ с 3 млрд. кубични метра повече на година? Такива скокове в потреблението просто не стават по този начин, колкото и бързо да е икономическото развитие на страната.

Историята тук е такава, че макар основният доставчик на газ в Турция да е Русия, съществува и Иран, който заема второ място за турците в този план. Собствено, Турция купува до 80% от иранския газ.

Едва ли някой е обърнал внимание на това, че наскоро Сенатът на Съединените щати гласува поредния пакет санкции срещу Иран. В края на краищата, това се превърна в редовно упражнение, санкциите излязоха извън каквито и да е разумни граници. Но става въпрос за това, че този път в ключова мишена за Сената се превърна ирано-турската търговия по схемата „газ срещу злато”. През тази година Турция е изнесла злато на стойност почти 12 милиарда долара – невиждан ръст, неколкократен. Както стана ясно, по-голяма част от златото във вид на кюлчета заминава за Иран.

Американците са се замислили над възможните последствия от такава търговия – особено като отчитат постоянната възможност за финансови сътресения в предстоящите месеци: как става така, че колкото повече мачкат същия този Иран, толкова повече той се засилва? И взеха мерки. Или се опитаха. Което създаде проблем за турците.

Разбира се, едностранните санкции не са същото като тотална икономическа блокада по решение на Съвета за сигурност на ООН. До този момент Турция успяваше да се договори с американците за много неща, и ето сега започва да се върти идеята, че все пак ще е възможно да се купува ирански газ, но само ако иранските авоари се съхраняват в турски сметки… В който и да е случай, Русия не е страната, която създава на турците подобни проблеми.

Сериозно погледнато, Русия се превръща в нещо от сорта на идеалния съсед за Турция – за което говори и цялото протичане на посещението на Владимир Путин: заседание на Съвета за сътрудничество на високо ниво, десет подписани документа (посещението въобще имаше икономически характер).

Трудно е да си спомним за друга страна, с която Русия да е имала планове за увеличаване на стокооборота от 35 до 100 милиарда долара – за три години! А ето, че това е напълно реална оценка, като се вземат под внимание движещите се напред планове за изпълнение от руска страна на договора за строителство на атомни електроцентрали и много други.

Тя е идеален съсед още и поради това, че да зависиш от Русия (в енергетиката и прочие) е много по-комфортно, отколкото да зависиш от който му е угодно. Даже по въпроса за Сирия Москва се опитва да не оказва на Турция какъвто и да е натиск.

Кой воюва за бъдеща Сирия

Въпросът е в това, към какво се стреми в сирийския сюжет Москва (съвсем не това, за денонощие да се приключи войната и да се запази стария режим) и към какво Турция. Отговорът е примерно такъв: и за двете страни е важно кой в Близкия изток ще диктува правилата в новата, бъдеща Сирия.

На пръв поглед именно Турция заема най-радикалната позиция за необходимостта от свалянето на режима на Башар Асад. На 1 декември в Анкара турците организираха заседание на турско-арабския форум за сътрудничество и на него министърът на външните работи на Турция – Ахмед Давутоглу каза, че сирийският режим е загубил своята легитимност, превърнал се в нещо подобно на въоръжено опълчение. Той сега заминава за заседание в щаб квартирата на НАТО, за да реши там въпроса за разполагането на зенитни натовски ракети Patriot на сирийската граница (което предизвиква безпокойство в Русия и Владимир Путин го спомена в хода на посещението си).

А оттам насетне започват нюансите. Войната в Сирия, повече от всичко прилича на борба с чуждестранна инфилтрация, подхранвана от много различни източници. И далеч не всички източници се харесват на Турция. Защото далеч не всички са контролирани от нея.

Южната граница на страната (със Сирия) стана зона непосредствено до фронтовата линия, а Турция изхранва 134 хиляди сирийски бежанци в пет палаткови лагера.

Отношенията на Турция с арабските й съседи са сложни, както отново показа упоменато по-горе заседание на „форума за сътрудничество”. През по-голямата част за Сирия там се говореше, че в сирийските събития е недопустима външна намеса”. Въпросът е в това, как се разбира, кой тук е „външният”, и не е ли Турция. И кой на кого пречи.

Във всеки случай основната дипломатическа тема около Сирия днес не е в това, да се свали режимът на Башар Асад или да се подпомага, а в това кой стои зад различните въоръжени групировки, воюващи с него. Всъщност, самите те затова и враждуват помежду си, имат различни господари.

Някои от тези групировки предизвикват ужас у американската администрация или НАТО, както, впрочем, и у Турция: непосредствено на границата й може да възникне джихадистка държава, контролирана от монархиите от Персийския залив. Но за каква граница говорим, като цели 5 палаткови лагера със сирийски бежанци вече са разположение в самата Турция.

Каква може да бъде, в този случай, ползата от членството в НАТО, с неговите зенитни ракети? Какво ще направи НАТО в Сирия -  това, което направи по-рано в Либия – фактически ще помогне да се предаде властта в ръцете на множество неприятни и неподчиняващи се на НАТО персонажи ли? Които съвсем не е задължително да са приятелски настроени към Турция.

Още преди три години турската външна политика заработи по формулата „нулеви проблеми със съседите”, включително Иран и Сирия. Днес, както се вижда, е заобиколена от големи проблеми. Турция е притискана от много и различни страни – заради иранския газ, сирийската война… Москва не вижда смисъл да се занимава със същото.

В хода на посещението на Владимир Путин беше постигнато, ако не съгласие, то може би разбиране по няколко основни точки от „сирийското досие”. Беше затворена октомврийската история с летящия от Москва сирийски самолет, който беше принуден да се приземи в Турция; беше спомената някаква нова (сирийска) покана за преговори между министрите на външните работи на Русия и Турция.

Ракетите на НАТО – да, това е проблем, но има и по-тежки. В който и да е случай, даже при изначално различни позиции на двете страни относно Сирия, тяхното взаиморазбиране далеч не се основава единствено на енергийното сътрудничество, изгодно и за двете страни.

"Российская газета". Всички права запазени.