Кога ще полетим към Марс? В Русия се подготвя експедиция до червената планета

Основната цел на експедицията на борда на орбиталната лаборатория е изследване на  реакцията на човешкото тяло на суровите условия в космоса и способността му да се  адаптира към тях. Данните от 12-месечното пребиваване на екипажа на станцията ще  помогнат да се получи текуща оценка за трудоспособността на екипажа и състоянието на  неговото здраве, възможността с висока точност да се определят и потвърдят мерките за  противодействие с цел снижаване рисковете, свързани с бъдещите изследователски планове за мисии към около лунни орбити, астероиди и, в крайна сметка, Марс.

«Подборът на кандидати за мисията с продължителност една година бе трудна задача, защото за нея веднага се намериха няколко подходящи космонавта», прокоментира шефът на Роскосмос Владимир Поповкин.

«Ние избрахме най-отговорните, опитни и пълни с желание хора, в които се оказахме напълно уверени».

За особеностите на предстоящия полет разказа началникът на Центъра за подготовка на космонавти Сергей Крикальов: «Сам по себе си едногодишен полет — това не е самоцел. Юрий Романенко някога летя 11 месеца, Титов и Манаров работиха на орбита точно една година, Поляков летя 14 месеца. За това продължителността не е новост, но програмата на новия едногодишен полет сега се формира. Самият полет се планира още не толкова скоро, през 2015 година, за това има време да се подготви ефективна програма на изследванията», подчерта Крикальов, който е рекордьор по сумарна продължителност от няколко космически полета.

Ясно е, че главното при организацията на дългосрочни пилотирани експедиции в космоса  е самият човек, по-точно, неговите индивидуални възможности и скритите резерви за  преодоляване на трудностите от дългия космически полет. Екипажът по време на многомесечните космически воаяжи може да бъде застигнат от ред фатални опасности. Преди всичко, човекът на борда на космическия кораб напълно зависи от функционирането на бордовата животоподдържаща система. 

 По мнението на специалистите от руския Институт за медико-биологични проблеми, първостепенната задача при подготовката на междупланетни експедиции е повишаването на изолираността на комплекса на животоподдържащата система. Новата система коренно ще се отличава от старата, инсталирана, да кажем, на орбиталния комплекс МКС, който не използва пълен кръговрат на веществата, т.е. не е затворена биосфера. За създаване на подобна система, способна да осигури процес на пълна регенерация на основните, необходими за живота компоненти, ще са необходими не по-малко от 10 години. Главният проблем на учените е как обезпечат непрекъснато производство на кислород, вода, храна и отделяне на отпадъчните продукти.

За съжаление, с решението на тези въпроси не се ограничават проблемите на продължителното пребиваване на човека в космоса. Огромна опасност за нашия организъм представляват условията за микрогравитация, психологическата съставляваща и още много други аспекти, влияещи на живота и дейността в космоса.

Но самият факт от пребиваването на човека в космическото пространство има смисъл само при наличието на съответната техника, способна да го достави до космическите обекти. Работи се и в това направление. През януари 2011 година заместникът на генералния директор на космическия център Хруничев Анатолий Кузин заяви, че в неговото предприятие е разработена концепция, унифицираща космическите средства за  лунната и марсианската пилотирани програми на базата на семейството свръхтежки ракети-носители от тип «Ангара».

Също така е предвидено създаване на кацащо-излитащ марсиански кораб с екипаж до четири човека, товарен кацащ марсиански кораб, способен да носи до 40 тона товар, излитащ модул и кораб за връщане на Земята. Запускът на пилотиран кораб към Марс, по думите на Кузин, може да бъде осъществен след 2037 година.

През април 2011 година президентът на най-голямата руска ракетно-космическа корпорация  «Енергия» Виталий Лопота твърдеше, че космическият транспортно-енергетичен модул с ядрен реактор и електро реактивен двигател – така нареченият, «космически буксир» може да бъде създаден към 2018 г. при съответното финансиране, приблизително 1 милиард долара.

По мнението на Юрий Караш, признат експерт в областта на космоса, «само пилотируема космонавтика, не изтъкваща до дупки около земната орбита, а отиваща извън границите на лунната орбита, в далечния космос, може да стане локомотив за развитието на науката и техниката в Русия».

"Российская газета". Всички права запазени.