Сенатът знае най-добре кого да осъди?

Делото Магнитски е наистина съмнително - версиите за случилото се коренно се разминават. Не се наемам да съдя дали включените в списъка заслужават наказание или не. Може и да са виновни за смъртта на адвоката, а може и да не са.

Важното обаче е, че сенаторите отказват да приемат така наречената разширена формулировка на закона, включваща и представители на други страни, където се нарушават човешките права. В тази връзка МВнР на Русия заяви, че решението на Камарата носи антируски характер. Острата реакция на МВнР към списъка, изготвен от сенаторите-ястреби като компенсация за отмяната на явно остарялата поправка „Джексън-Веник“, ни дава повод да предположим, че целта е постигната и руските чиновници наистина са уплашени от възможността да не получат визи от американското консулство. Не изключвам, че това е тактически ход на нашите дипломати: злорадството от уплахата на руските власти може да поохлади антируският план на онези сенатори, които преди време целяха да ни изхвърлят от „голямата осморка“, а по-рано искаха да ни накажат за непослушанието при решаването на сръбския и иранския въпрос. 

Не мисля, че наказаните следователи, съдии и прокурори са чести посетители в САЩ и че тази мярка ще засегне техните интереси, но е много вероятно след приемането на законопроекта и други европейски страни да последват примера на САЩ, особено при наличието на съответна резолюция на Европарламента. Все пак, въпреки неприятното усещане, само по себе си убождането не е силно. 

Разбираемо е, че, подготвяйки адекватен отговор на този неприятелски ход от страна на американските законодатели, руските власти са най-загрижени за това, че въпросното постановление се превръща в един доста неприятен прецедент. Прецедент за извънсъдебно наказание. Наказание, произнесено с решение на парламента.

Естествено, че всяка държава има право да отказва визи на когото и да било с мотиви, каквито сметне за основателни. Преди американците не даваха визи на неомъжените рускини, опасявайки се от масов поток бежанци от Русия. Защо сега да не лишат от право на достъп в САЩ и неприятните прокурори, арестували не когото трябва? Проблемът е в това, че извънсъдебните споразумения станаха честа практика в съвременния свят. Западът като че ли забрави за «презумпцията за невинност», която навлезе в лексиката ни като един от популярните «мемове» в годините на перестройката и символизираше превъзходството на западното правораздаване над съветското наказателно-репресивно. И какво виждаме днес? 

Щом Западът спре да подкрепя този или онзи местен управник от типа на Хосни Мубарак, веднага научаваме, че европейските банки са запорирали личните и семейните му сметки. При това без съдебно решение, било то произнесено и от някой доста ангажиран съд, като този в Хага. Между впрочем, там понякога също умират затворници при твърде съмнителни обстоятелства.

И така, без значение дали въпросните лица са виновни или не за смъртта на Магнитски, те са наказани, както се казва, без съд и присъда. Разбира се, насилствената смърт в затвора, при това от мъчения, е омерзително престъпление, но кой е установил, че точно хората, изброени в списъка, са виновни или всичките, взети заедно са измъчвали Магнитски, ако наистина е умрял вследствие на мъчения?

Какви ще са последиците от „списъка на Магнитски“? Руско-американските отношения едва ли ще се променят сериозно, но без съмнение режимът за родните чиновници ще бъде много по-строг. Ще трябва да се наслаждават на „сладкия живот“ у дома, а не в чужбина. 

На мнозина ще се наложи да почиват в Сочи като едно време. Може пък по този начин американските сенатори косвено да стимулират развитието на руския развлекателен бизнес.

"Российская газета". Всички права запазени.