Петролът си отива

Задачите пред петролната наука

Петолната и газовата геология са приложни раздели на геологията. Последните 40 години станаха важен период в развитието на тази област от науката, и не на последно място – в СССР и Русия. За това време бяха открити нови уникални находища, и главната задача изглеждаше като просто увеличаване на добвите. Сега, обаче, стават исторически изменения, и се променя балансът на силите, казва директорът на института по проблемите на петрола и газа към Руската академия на науките и Министерството на образованието на РФ Анатолий Дмитриевски.

«Пред водещите страни стоят много сериозни проблеми, от решенията на които зависи бъдещето на целия свят. Може да се каже, че ние се намираме в началото на залеза на  петролната ера, която продължи през целия XX век, — твърди академикът. — В  продължение на всички тези години именно петролът определяше техническия прогрес. Двигателят с вътрешно горене промени облика на света, обезпечавайки невиждан ръст на  производителността на труда. Бързото увеличаване на населението в развиващите се страни доведоха до ръст в търсенето на петрол. От друга страна, неговите запаси в недрата на Земята са ограничени. Традиционните методи за добив са недостатъчни за покриване на  потребностите. При увеличаването на цената на петрола конкурентоспособни стават нови, неизвестни по-рано технологии».

За Русия става както никога актуално да определи, какво е необходимо да се направи за преодоляването на зависимостта от цената на петрола.

«Нивото на цените на петрола в най-близко бъдеще, в краткосрочна и по-далечна перспектива, е само един от проблемите, — казва ученият. — Ясно е едно, че при цени повече от 150 долара за барел автомобилната промишленост е способна да произведе икономичен двигател, използващ съвсем малко бензин. Въпросът за сроковете, до които ще бъде необходим петролът, продължителността на периода с високи цени на петрола са  особено тежки за Русия».

Шистовият газ: «страшилище» или революция?

Добивите на шистов газ през последните години растат. От него се заинтересуваха вече не само САЩ. Към днешния ден са открити залежи от шистов газ на територията на 38 страни. Китай сериозно се заема с шистовия газ. Западна Европа към шистовия газ все още не проявява особен интерес, макар, търсейки алтернативи на руския газ, в далечна перспектива все пак планира да се заеме с неговото добиване.

С една дума, ситуацията с шистовия газ се оказава по-сериозна, отколкото смятаха руските власти. През август тази година заместник министърът по икономическо развитие на Русия Андрей Клепач заяви, че по-рано руският газов гигант «Газпром» е недооценявал мащабите на шистовата революция, а сега се отнася към нея с цялата възможна сериозност. А през октомври към въпроса се включи и Владимир Путин, заговаряйки за опасността по отношение на «Газпром» от глобалните изменения на пазара на енергоносителите, ставащи вследствие на увеличаването на обемите добивания шистов газ, и давайки задание на Министерството на енергетиката да коректира генералната схема за развитие на газовия отрасъл до 2030 годинаа.

И това не би било нищо особено, ако не бе започнала и втора шистова революция — петролната. Оказава се, точно по същия начин, както и газ, може да се добва и черно злато. Разработките едва сега започват, но вече е ясно, че това е много перспективно. По оценки на западни експерти, запасите от шистов петрол в САЩ са пет пъти повече, отколкото на обикновен петрол в Саудитска Арабия.

За «Газпром» тази революция се оказва даже по-сериозна заплаха, отколкото газовата. И ако дори днес компанията няма намерение да израсходва ресурси за газо-шистови разработки, то с шистов петрол тя планира да се заеме сериозно.

Петролни и газови иновации

Още един проблем за Русия се състои в това, че година след година експертите фиксират отсъствие на голямо количество успешни руски иноваци в петролния и газовия отрасли.

«Въобще в Русия разработки има достатъчно много, но главният проблем е тяхната комерсиализация и внедряването им в петролния и газовия отрасли», — смята Константин Надененко, директор по венчерни инвестиции в ЗАО «Лидер». — Формирането на правилни отношения с гигантските петролни компании е сложна задача. Бизнес-стратегиите от такъв вид оказват по-голямо влияние на глобалния пазар, отколкото на руския. Именно поради това, че там истинските пазарни отношения работят по-добре. Аз не съм уверен, че това е изключително руски проблем, защото големи компании существуват и в други страни. От една страна, хората, вземащи решения, оперират с  много големи суми, и доход от нови компании тях не ги вдъхновява силно. От друга — разглеждайки идеите за интеграция на новите технологии в своите процеси, те разбират, че цената на грешките се получава много висока. Ако говорим условно, то голяма разлика между, да кажем, BP и «Роснефт» ние не виждаме.

Друг въпрос е, че на международния пазар има голяма група сервизни технологически компании, които при равни условия се конкурират за вниманието на големите компании, и за тях е много важно да обяснят, с какво те са по-добри от своите конкуренти.

Те имат ресурси и авторитет, опитват се да търсят и внедряват нещо ново. Те реално са  включени в процеса на технологическата конкуренция. Подизпълнителите на руските петролни компании са плътно свързани с потенциалните инвеститори, там конкуренцията  не работи силно в полза на иновациите».

Оригинален текст: http://www.gazeta.ru/science/2012/12/25_a_4906221.shtml

"Российская газета". Всички права запазени.